180-годишнината от рождението на Дмитрий Менделеев отново повдигна въпроса за едно от най-големите престъпления в науката – заличаването от периодичната таблица на мистериозния химичен елемент нютоний, за който се твърди, че е най-малката съставна част на всички останали елементи
Менделеев публикува оригинала на своята периодична система в учебника “Основи на химията” през 1905 г. В т.нар. нулева група той включва и един химичен елемент, наречен ефир, кръстен в чест на Исак Нютон нютоний, който според него е неуловим газ, изпълващ цялата Вселена, свързващо звено между химията и физиката и основен градивен елемент на всичко съществуващо.
След смъртта на Менделеев през 1907 г. световната академична наука решава да премахне загадъчния химичен елемент и да обедини инертните газове с елементите от осма група, придавайки на таблицата нейния настоящ вид.
За съществуването на мистериозния химичен елемент нютоний (ефир) говори и един друг научен гений – Никола Тесла, който още през 1892 г. създава резонансен трансформатор, чрез който улавя енергия от ефира, трансформирана след това в електричество. Впоследствие Тесла открива и начин за пренасяне на електричеството чрез самия ефир и без каквито и да било проводници. Тези открития обаче така и не се приемат от официалната наука, а потъват заедно със създателя си в забрава за няколко десетилетия.