Чуват ли ни мъртвите? Виждат ли те живите? Пазят ли ни?

Наистина ли душата е дарена с вечен живот и остава ли тя край нас, когато най-близките ни хора си отидат? Чуват ли ни мъртвите? Виждат ли те живите? Пазят ли ни?

Кой не си е задавал подобен въпрос, зареден с цялата мъка на една тежка загуба. Към религията ли да се обърне живият човек – или към квантовата физика, за да получи отговор на цял куп мъчителни питания.

Защо имаме чувството, че покойник, когото силно сме обичали, е постоянно някъде край нас. Защо го сънуваме – или защо никога не го сънуваме, за какво ни предупреждава, какво иска от нас. Ако насън ни повика при себе си, значи ли това, че ние самите сме близо до смъртта.

Душата на мъртвия може ли да промени съдбата ни – ние в състояние ли сме да й помогнем, ако тя ни дава знаци за това? Монографията “Физика на душата” от Амит Госвани се опита преди няколко години да прехвърли мост между религията и науката в тази деликатна област.

Според критиците й опитът е бил успешен, защото съвременната наука е в състояние да даде обяснение на не една загадка, в случая – боравейки с понятия от рода на информация, полета, нематериално, частици.

Естествено, човекът, преживял смърт на приятел или близък, трудно ще се открехне на вълна “популярно научно обяснение на метафизични теории за прераждането и безсмъртието”.  В подобна ситуация емоцията измества разума; кой не е склонен да приеме, че душата на покойния чува и вижда какво се случва, научава как тъгуват за него, как безутешните в скръбта си се грижат пътят на отлитащата към небесния си дом душа да е светъл и чист.

Цяла система от ритуали и действия помага за това. Раздаването на храна не храни покойния, нито душата му – а е само жест-покана за добри мисли. Храна за душата е молитвата, тя е небесният й хляб, учи християнството. Вареното жито е символ на бъдещо прераждане и възкресение, тамянът – на молитвената сила, цветята – на любовта от ближните.

Църковният календар определя дните, в които душите на покойниците получават право да се върнат по-близо до близките си, и времето, в което трябва да се приберат. Тогава се раздава “за душата” /Задушница/, ходи се в храм или на гробището. На Свети дух пък в църквите се пускат гълъби и се посипва орехова шума – за сянка на душите.Грижа за душата са и ритуалите след смърт и погребение – третини, деветини, 40 дни.

чуват ли ни, виждат ли ни, пазят ли ни мъртвите нас, живите?Душата е съвършена, но не винаги спокойна и добра. Част от ритуалите, вградени в традиционните духовни практики на всеки народ, са търсене на контакт с добрата душа. Друга пък помага да се спасиш и пребориш със зла душа – онази, която приживе е била свързана с лош човек и която търси да приключи пъклените си дела, вселявайки се в чуждо тяло.

На борбата с лоши души/духове е посветена цяла система от ритуали и напътствия, да не говорим за четива и образци на визуалните изкуства. Чесън, светена вода и сребърен кръст са най-честите оръжия в двубоя с душа, обсебена от Сатаната.

Чуват ли ни мъртвите? Виждат ли те живите? Пазят ли ни?
4.5 (90%) 6 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *