Динамична медитация върху разговор с друг човек

Да приемем, че вие провеждате разговор с непознато лице. Може би вие поемате инициативата и се опитвате да обясните какво мислите по дискутирания въпрос. Не е ли по-добре да концентрирате вниманието си върху това да разберете с какъв човек имате работа и какво мисли той по разглеждания въпрос. Ако успеете да получите отговор на тези два въпроса, значително по-лесно ще ви се удаде да изложите собствените си позиции.

Ако се вгледате достатъчно добре във вашия събеседник, ще научите поразяващ брой неща. Погледнете чертите на лицето му. Погледнете ръцете му. Почувствайте движенията му. Какъв е типът на нервната му система? Кое преобладава у този човек – рационалното или емоционалното? Каква е писхичната му устойчивост? Какъв е житейският му опит? Каква е ценностната му система? Как е стигнал до позицията, която излага?

Ако можете да отгатнете всички тези неща, няма да ви бъде необходимо да обяснявате дълго. Ще кажете само няколко думи и те ще бъдат между субект и обективна действителност. Тя е и форма на междуличностно взаимодействие, т.е. тя притежава етичен аспект.

Никога не любопитствайте. Задоволявайте се с това, което ви казват. При определяне степента на доверие използвайте и мускулната напрегнатост, тона и интонацията на гласа. По тях можете да научите за волевите и емоционалните дадености на личността. Опитайте се да се слеете в единна система с човека, с когото говорите. Това може да стане, само ако не подчертавате думата „аз”. Когато казвате нещо, което според вас има стойност, никога не подчертавайте, че точно вие го казвате. Никога не си позволявайте да мислите, че другият е на по-ниско ниво. Всеки човек е една вселена, но различните хора имат различен тип опитност.