Казвал и че Ню Йорк ще бъде унищожен, а на негово място ще се появи друг град – Йорк. Щели да потънат и южните части на Каролина, Грузия, Лос Анджелис и Сан Франциско. Има хора, които са разработили карта въз основа на предсказанията на Кейси и се заселват в районите, които според медиума ще бъдат пощадени от природните бедствия.

Едгар Кейси предвиждал и големи политически промени,
икономически срив и обществени вълнения. Според някои от тълкувателите му именно през 2012 г. хората ще се издигнат духовно и това ще е ново начало. Но той никога не е твърдял, че всичко, което е предвиждал, ще се случи.

Според него катаклизмите ще започнат след 1998 г. Кейси вижда апокалипсиса на Земята като родилни болки – предвестник на настъпващата нова ера, когато планетата ще навлезе в дълъг период на по-висше съзнание и духовен растеж, а братската и сестринската грижа между хората ще надделее.

Пророкът предупреждавал, че земните трусове ще разкрият няколко съкровища на отдавна погребано познание. Скрити тайни щели да излязат наяве в Египет, мексиканския полуостров Юкатаи и в района на Бахамските острови. Това щяло да се случи, защото колективното човешко съзнание било готово да получи тези знания.

Едгар Кейси: Ню Йорк потъва бавно, неусетно почти

Едгар Кейси (1877 – 1945)е бил известен като Спящия пророк.

Той изпадал в хипнотичен транс, по време на който говорел, а секретарката му стенографирала всичко съвсем точно. Записките са над 14 000. Те се отнасят за миналите животи, има медицински съвети и предсказания за бъдещето. Не всички предвиждания на Кейси са се сбъднали, но най- важните от тях се осъществиха. Той отдавна е бил мъртъв, когато бяха открити повечето медицински средства за лечение, които той е препоръчал. Кейси казвал, че прослушва Акашовите записи, или т.нар. Всемирна библиотека, в която е записано всичко, което се случило с човешките същества от създаването на света насам. Американският пророк вярвал в прераждането, въпреки че бил силно религиозен християнин. Всяка година той препрочитал Библията.

Едгар Кейси предсказал Голямата депресия от 1929 г., началото на Втората световна война, изместване на магнитните полюси на Земята, появата на ураганите „Ел Ниньо“ и „Ла Нинн“, като посочва, че променящите се температури на дълбоките течения в Тихия океан ще се отразят на климатичните модели. Той предрече и края на комунизма. Кейси видял силно религиозно движение, което ще дойде от Русия. Същото предвиждали и Петър Дънов и баба Ванга.

Едгар Кейси

Смятал, че тя ще тръгне от районите на Северна Африка и Близкия изток. Ако той е прав, стълкновенията в Египет, Сирия и Либия са само началото на продължителни и много по-масови въоръжени сблъсъци които могат да доведат до унищожението на планетата.

Американският медиум бил убеден, че Третата световна война е неминуема, ако човечеството не се промени. Той отива и още по-далеч в апокалиптичните си предсказания – Кейси бил сигурен, че лошото у хората ще причини поредица от вулканични избухвания, земетресения, които ще променят релефа на Земята. Вече имаме доказателства, че е бил прав. Тази година Япония беше пометена от цунами, предизвикано от , Земен трус. А само година преди това хиляди загинаха в Хаити и Чили след опустошителни земетресения. Тази година южноамериканската страна беше разтърсена отново и от НАСА предупредиха, че трусът е изместил оста на Земята. Само преди няколко седмици пък в Турция земята се разлюля отново и жертвите бяха стотици, четем във вестник „България Днес“.

Едгар Кейси предсказа и изригването на вулканите Еймфнтлайокутл. Пророкът бил сигурен, че карибският Пеле и италианският Везувий ще ги последват. Вулканът в Неаполитанския залив е най-големият активен в Европа. За последен път гой изригва през 1944 г., когато загиват 45 човека. Въпреки опасността всяка година хиляди туристи го посещават.

*** ПОРЪЧАЙ СВОЯ ХОРОСКОП СЕГА и ЕТО ТУК!>>

Хората ще се научат да се лекуват с помощта на вътрешните си ресурси, без да прибягват до услугите на лекарите.

Престъпността в западния свят ще намалее благодарение на вграждането в организма на социално опасните индивиди на така наречената „жлеза на съвестта“.

Хората най-накрая ще намерят път към паралелните светове и ще пътуват, където си пожелаят.

Основен вид енергия ще стане магнитната, а въглищата и нефтът ще са ненужни.

Ние живеем сред невидими сили и възприемаме само следствията и ефекта на тяхното влияние. Движим се между невидими форми, чийто действия много често изобщо не възприемаме осъзнато, макар че можем дълбоко да бъдем засегнати от тях.

В тази, свързана с разума страна на природата могат да се случат много неща, които не остават без отзвук на физическо ниво. Има същества които живеят в този невидим свят както рибите в морето. Има мъже и жени с тренирани мозъци или специални способности, които могат да навлязат в този невидим свят, както плувецът се гмурка в дълбините на океана. Има също и периоди, когато невидимите сили ни заливат и поглъщат живота ни, както става със сушата при разрушаването на дигите към морето.

Прагът към Невидимото е измамен бряг. Там има дълбоки дупки и течения, и движещи се пясъци. Силният плувец, който познава брега, може да рискува и е в относителна безопасност. Този който не умее да плува и се вслушва в собствените си импулси, може да заплати своето безразсъдство със живота си. Но ние не трябва да правим грешката като мислим, че тези невидими сили са непременно зли и враждебни към човешкият род. Сами по себе си те не са по-враждебни от огъня или водата, но са могъщи като тях. Ако им се противопоставим резултатът е унищожителен за нас, тъй като сме нарушили основен природен закон, но те не се стремят да ни атакуват с всички сили в по-голяма степен, отколкото ние тях.

Със сигурност може да кажем, че Невидимото е враждебно и злонамерено към човешкия род само тогава когато е покварено и изопачено от действията на тези безпринципни мъже и жени наречени Адепти на Пътя На Лявата Ръка.

Най-широко разпространена психическа атака е тази, която произтича от невежия или злонамерен разум на нашите събратя. Винаги трябва да имаме в предвид и не бива да приписваме злонамереност или порочност, ако чувстваме, че сме измъчвани или преследвани. Нашият гонител може също да е жертва. При много хора това може да е окултна атака. Човекът който я излъчва може да не е и неин създател.

Хората също влизат в контакт с Невидимото чрез въздействието, което оказват определени места. Някой който не е истински медиум, но не е в достатъчна степен чувствителен към подсъзнателно възприемане на невидимите сили, може да попадне на място, където те са концентрирани под високо напрежение. Обикновено ние забравяме тези сили, въпреки, че се движим сред тях, а те са нашата Вселена. Там където те са съсредоточени, ние усещаме неясно как нещо започва да ни оказва въздействие и да възбужда нашето подсъзнателно АЗ.

При някои бариерата между съзнателно и подсъзнателно е толкова плътна, че те никога не осъзнават ясно какво се случва.

По-често срещано явление, обаче е появата на характерни сънища, които се наблюдават при психична атака. Ако е налице усещането за тежест върху гърдите, като че ли някой е коленичил над спящия със сигурност атаката се излъчва локално, понеже тежестта е резултат от концентрацията на етерна субстанция или ектоплазма и е достатъчно осезателна да наклони везните на кантар, ако е възможно да я уловим и измерим.

Чувството за страх и потиснатост е много характерно за психическа атака и е един от най-силните симптоми, които я предхождат и придружават. Приближаващото окултно въздействие хвърля своята сянка върху съзнанието, още преди да се появи несъмнено пред не-психическото. Причината за това е, че ние възприемаме всичко подсъзнателно, преди да го проумеем, и една пълзяща сянка указва проникването на подсъзнателните сензори отдолу нагоре. С прогресирането на атаката чувствително се покачва нервното напрежение и при определени обстоятелства, може да се стигне до такова изхабяване на биологични тъкани, че жертвата се превръща в безкръвна обвивка от кожа и кости и лежи постоянно, тъй като е твърде слаба за да се движи. Въпреки това обаче, не може да се открие и докаже никакво определено заболяване. Устойчивостта може да е добра и атаката – неспособна да премине върху физическия план, а да се ограничи до онази граница между материята и разума, която ние възприемаме и усещаме на прага на съня. В резултат на изнемогната от страха и липсата на сън скоро следва умствено разстройство.

Нервното разстройство и умственото разстройство са по-широко разпространените последици от агресивната атака сред белите хора, тъй като поне в Европа нападателят не винаги може да доведе атаката до фатален изход за жертвата. Има документи за случаи, когато жертвата умира от чиста уплаха.

Но в допълнение към чисто субективните феномени има също и обективни, ако атаката има определена степен на концентрация. Широко известен е феноменът на отзвука. При него това което сполетява финото тяло, рефлектира върху тленната форма, така че след астрална свада по време на сън, се откриват драскотини и синини по физическото тяло, понякога с определена форма.

Специфичната миризма са друг симптом за наличие на астрална атака. Характерно зловоние на гниещо месо се появява и изчезва спорадично; но докато присъства, няма никакво съмнение за това, тъй като всеки може да го усети, независимо дали е медиум или не. Друг любопитен симптом е на наслагване на кал и тиня.

Съществува един интересен феномен, известен на окултистите като Астрална Камбана. Този звук варира от ясен камбанен звън до късо изтракване; този звук наподобява на удар по нащърбена винена чаша с острието на нож. Това често известява приближаването на нещо, което просто би могло да се появи и не е непременно вестител на злото. Това би могло да е почукване по вратата на физическия свят, за да се привлече вниманието на неговите обитатели към присъствието на някой отвъд, готов да им говори. Ако обаче това се появи редом с други симптоми на астрална атака, вече имаме силни доказателства за потвърждаване на диагнозата.

В тази връзка понякога се наблюдават също неописуеми избухвания на огън. Те оказват, че първичните стихийни сили, а не човешките, са в действие. Съществуват и феномените полтъргайст, при които наоколо се хвърлят предмети, звънят камбани и стават шумни прояви. Разбира се, в един и същи случай може да има многообразие от феномени. Никога не бива да се пренебрегва възможността за естественото, материално обяснение, дори и в случай където свръхестественият елемент е очевиден. Ние не трябва да бъдем толкова оплетени в примките на материалистичните теории, че да отхвърляме психичната теория като работна хипотеза, ако тя показва някакъв шанс да бъде резултатна.

Ние трябва да имаме предвид, че елементът на преднамерената ловка измама може да се срещне на най-неочакваните места. Приемането на дадено обяснение трябва да се основава върху тежестта на доказателствата в негова полза, не върху отхвърлянето или предпочитанията относно неговите алтернативи.

Човекът е нещо повече от тяло и разум. Ние никога няма да намерим разковничето към загадката на живота, докато не осъзнаем, че човекът е духовно същество, и че разумът и тялото са одеждите на неговите прояви.

Произнася се най-напред “Молитвата Господна”, след това заклинателните думи: “Господи, Сам Спасител на Истинския Христос и Пресветата Богородица, Божията Майка, всички свети угодници Господни и ангелите, архангелите и великите апостоли Петър и Павел, ще чуете моята молитва. Върнете сърцето на раба Божий (име) към мен, раба Божий (име). Господи, съедини, както си съединил завинаги апостолите Петър и Павел: съедини мен, раба Твой (име), с рабинята Твоя (име) с брак”.

Заклинанието на излъгана жена

То е за зарязаната от младоженеца девица, която е останала при това и бременна. Веднага след като звездите изгреят на небето, излезте от дома, прекръстете се и гледайки небето, кажете 9 пъти подред: “Както се вижда небето Господно, от единия край до другия, така и раба Божий (име) да ме вижда навсякъде и винаги. Как покриваш ти Майко Божия, небето, земята с покривалото си, така и мен, рабинята Божия (име), закрий с брак с раба Божий (име). Амин”.

Сватбени заклинания

Ще стана, раб Божий (име), ще се благословя, ще се прекръстя, поставям железните огради против морските дълбини, против небесните височини, от Изток до Запад, от Север до Юг. Ще проникна аз раба Божий (име) зад девет щитове, зад девет врати и ще затворя раба Божий (име), зад девет брави и девет ключа, ще хвърля тези ключове в чистото море-океан. И ще излезе от това море щука златоперка, с медни люспи и тази щука ще погълне деветте ми ключа и ще влезе в морето, в морските дълбочини. И никой тази щука няма да хване, и никой тези ключове няма да намери, и бравите няма да отвори, и мене раба Божий (име), и младият княз няма да изпорти и целия мой влак; и винаги, и сега, и в бъдеще и во веки веков. Амин”.

Никой не може следите ми да намери, няма да пътува нито един зъл човек. Ще дойда, аз раб Божий (име), сред синьото море-океан на бял камък-Латир, с всичките си шествия и новобрачни князе и с конската сбруя и всички които пътуват в моето шествие и с моето заклинание. Ще погледна, аз раба Божий (име), на всичките четири страни; а има на Източната страна на Океана-море, на ъгъла храм на светия Климент, папа Римски; На него е поставен златен кръст; на кръста е написано Господ Исус Христос и четирите Евангелисти: Лука, Марк, Йоан, Матей.

Ще се помоля аз, раба Божий (име), на самия Христос, Небесен и Пречистата му Майка и четирите Евангелисти и ще започна да разубеждавам срещу магьосници, магьоснички, срещу старци и старици, срещу всеки зъл човек, срещу раби и рабини, срещу верни и неверни; сега и в бъдеще и во веки веков. Амин.

В текста се твърди, че замърсеният въздух в мегаполисите влияе върху продължителността на живота в много по-голяма степен, отколкото последствията от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, както и аварията в Чернобилската АЕЦ.

Учените, които работят в Кралската комисия по опазване на околната среда, сочат, че поради влошените екологични условия на живот само във Великобритания годишно умират 24 000 души. Рискът за здравето на англичанина е много по-голям, ако се премести да живее от малко градче в обгазения център на Лондон, отколкото в замърсената зона около Чернобил.

Другите основи фактори с отрицателно въздействие върху продължителността на живота са затлъстяването и тютюнопушенето, в това число и пасивното. По думите на Джим Смит, сътрудник към Центъра по екология и хидрология, рискът от преждевременна смърт сред населението на Чернобил е по-нисък в сравнение с този при пасивните пушачи и хората с наднормено тегло. По експертни данни животът на намиращите се в радиус 1,5 км от центъра на ядрения взрив се е съкратил средно с 2,6 години.

„Взривната вълна от атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, е отнела живота на около 210 000 души. Оцелелите са били подложени на вторично бедствие – радиоактивно облъчване. Независимо от това, средностатистически техният живот е по-дълъг в сравнение с този на заклет пушач или страдащ от затлъстяване човек“, коментира резултатите Джим Смит.

Експертите са изчислили, че страстен любител на тютюна живее 10 години по-малко от непушач. Човек с наднормено тегло пък се лишава от 4 на всеки 10 години живот. При пасивните пушачи рискът от смърт вследствие сърдечно-съдово заболяване е с 1,7 процента по-голям.

Трябва да се отбележи, че данните от изследването не са универсални – взета е под внимание само околната среда, без да се отчитат фактори като социалните условия и начинът на живот.

Най-пагубно е тютюнопушенето, подчертават специалистите. Онези, които пушат по 10 цигари на ден, поемат риск 1 към 200 да умрат в рамките на една година. Най-рядко смърт причиняват самолетните катастрофи – 1 към 12 милиона.

Изследването вади наяве и най-опасните занимания, които стават причина за всеки 5 от 100 000 смъртни случая. Това са шофиране на автомобил, каране на велосипед и возене в лодка.

В черния списък на пагубните за живота продукти са фъстъченото масло и виното. Прекомерната им употреба уврежда непоправимо черния дроб. Рак грози любителите на маслото, които употребяват повече от 2000 супени лъжици годишно. Цироза пък застрашава изпиващите над 25 литра вино за същия период.

ПЪРВОТО СИ ПРОРОЧЕСТВО ПРАВИ НА ШЕСТГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Като заспива върху учебниците си, развива фотографска памет, но по-късно тя изчезва и той успява да учи само до седми клас.

Малкият Едгар прекарва тежка болест. Селският лекар неотлъчно е до него, но не успява да го измъкне от комата. Неочаквано, обаче, в стаята се разнася ясният и спокоен глас на момчето, макар че спи: Ще ви кажа какво ми е. Бейзболна топка ме удари по гръбначния стълб. Трябва да ми се направи специална превръзка и да се постави в основата на врата ми. Едгар продължава и изрежда списъка на растенията, които трябва да се смесят и да се сложат в превръзката.

Побързайте, иначе има опасност да бъде засегнат мозъка ми – завършва автолечението си пророкът.

Подчиняват му се и още от първата процедура, същата вечер, треската изчезва и на следващата сутрин става бодър, без нищо да си спомня. Не познава и повечето растения, за които говори. Но така започва една от най-невероятните истории в медицината. За период от 43 години Кейси оставя над 14 000 документирани стенографски записа, наричани от него анализи и над 6 000 телепатично-ясновидски консултации и диагнози на различни хора.

НАЙ – БЕЗНАДЕЖДНИТЕ СЛУЧАИ ЗА МЕДИЦИНАТА СА ПОВЕРЯВАНИ НА КЕЙСИ

И те завършват 80-90% успешно за пациентите.

Попитан по време на хипноза как точно лекува, той заявява, че е в състояние да влезе във връзка с всеки жив мозък, дори едновременно с мозъците на няколко души и да използва съдържащата се там информация, както се използва библиотека, но с мигновена скорост. След като изпада в автохипнотичен сън, той получава въпроси и дава отговори. По това време не само вижда лицата, на които прави анализите, но вижда и околната им среда. Знае какво точно вършат в този момент, дори и да са на няколкостотин мили от него, може да прочете и пощите им.

Ако между два анализа на едно и също лице са минали няколко години, той започва последния анализ оттам, откъдето е завършил предишния. Малцина са тези, които приживе са имали достъп до универсалното познание, отразено в полетата на всеки един индивид. Едгар е един от избраниците, като Сократ, Платон, Ной, Исус и др.

Селският младеж Кейси е безкрайно огорчен, че не е като другите и дълго се съпротивлява да се ползва от дарбата си като мисли, че това е някаква магия и иска да си остане фотограф.

КОГАТО РЕШАВА ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ПРОРОКУВАНИЯТА СИ, ОНЕМЯВА

След дълги и мъчителни противоречия, той се подчинява на вътрешния си глас, изпада в самопредизвикан транс и започва да си изписва физиотерапевтични процедури, които напълно възстановяват гласа му. Така продължава да диктува диагнози и рецепти, които са толкова точни и ползотворни, че лекарите са направо изумени. Кейсиовите медицински анализи представляват любопитна смесица от натурално-остеопатично, хирургическо-медикаментозно, психологично-диетично лечение. Често са препоръчвани странни, дори смехотворни на пръв поглед медикаменти и методи. В някои от случаите дозата изглежда отровна по своето естество или по отношение на пропорцията. Веднъж спасява едногодишно момиченце от смъртоносно попарване с вряла вода с компреси от танинова киселина, нещо нечувано дотогава в медицинската практика, впоследствие въведено заради добрите резултати. Рецептата му за лечение на придобити белези (смес от камфорово масло, ланолин и фъстъчено масло) се използва и днес. А след като

ИЗЛЕКУВА ЗАСТРАШЕНИЯ СИ СИН ОТ ОСЛЕПЯВАНЕ С ПРОМИВКИ С ТАНИНОВА КИСЕЛИНА,

истинско безумие дотогава, според лекарите, Американската лекарска асоциация признава способностите на Кейси и официално му разрешава да дава “психически консултации”, а местният лекарски профсъюз сформира комисия от лекари, които присъстват на всички негови сеанси. Вече от половин век фондация “Кейси” във Виржиния Бийч продължава да анализира неговите многобройни записки – анализи.

Съдържанието на медицинските и житейските Кейсиови анализи е така неизчерпаемо и необозримо, че по- голяма част от вложеното там познание си остава още неизучно, неизследвано. Тепърва ни предстои да се учудваме на неговата безкрайна мъдрост и проницателност.

Едгар предсказва двете световни войни и определя датите на започването и завършването на световната икономическа криза, спада й в 1933г., расовото насилие в Америка и т. н. Говори за смъртта по време на служебните им задължения на двамата президенти Рузвелт и Кенеди, но не споменава имената им. Най-революционните му пророчества са за Библията, за Антлантида, за живота след смъртта, за сребърната корда – канал, която се скъсва при смъртта, за значимостта на ендокринните жлези, особено на Лиденовата (още неоткрита).

СЕДАЛИЩЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Е В ЛИДЕНОВАТА ЖЛЕЗА

казва той. Лиденова, според него, означава запечатана и тя ръководи съзряването в периода на бременността.

Разположена е в и над половите жлези. Чрез своя мрежа тя е свързана с различни части на тялото. Духовната връзка между тези части се осъществява чрез ендокринните жлези, но най-голяма част от тази свързваща, творческа енергия се намира в лиденовата жлеза, която до края на човешкия живот е във връзка с мозъчните клетки чрез реакции от страна на шишарковидната жлеза в основата на мозъка. Засега медицината знае само, че има клетки на Лейдиг, които са интерстициални и секретират андроrени (двуполови) или мъжки полови хормони. А знаем, че душата няма пол…

Много от анализите на Едгар Кейси говорят за въплъщения в Атлантида преди повече от 50 000 години пр. Хр. Според тях, Атлантида се е намира на огромен континент в Атлантическия океан, на запад от Европа. Но след като сама се унищожава от силите, които сама е задействала, намалява територията си и я свежда до остров Посейдония, сега известен под името Бимини, на неголямо разстояние от брега на Флорида. Според Кейси, точно там ще се повдигнат първите части на Атлантида от водата. А най-важните документи за историята на мощния и мистичния континент са пренесени в Египет и

СФИНКСЪТ ОЩЕ ПАЗИ ТАЙНИТЕ НА АТЛАНТИДА

Истинското послание на Великата пирамида е зашифровано, твърди Кейси, в един каменен доклад, изразен с езика на математиката и геометрията, чрез цвета и символиката на камъните в нея, чрез посоката на завоите в кридорите й. Тайните ще бъдат разкрити, когато се открие Залата на Записите – един малък гроб или пирамида, която лежи между дясната лапа на Сфинкса и реката Нил. Това ще стане, когато се открие Храмът на Илтар в днешен Юкатан (Америка) и когато се завърши още един земен цикъл чрез промяна в положението на Земята, когато ще се завърне Великият Посветен.

Едгар Кейси умира на 5.01.1945г. в деня, часа и годината, които сам е предсказал: ”В пет сутринта ще бъда напълно излекуван…”, имайки предвид “от положението да бъде различен от другите”.

Около 300 “разчитания”-анализи на Кейси са свързани с Египет и разказват как след унищожението на Атлантида около 10 500 г. пр. Хр. част от атлантите пристигнали в Египет заедно със своите “архиви”. И тогава,според Кейси:

“…там започнали първите подготовки за онова, което по-късно било наречено Велика пирамида…”

“Тогава с Хермес и Ра започнало изграждането на онова, което днес наричаме Гиза, и пророчеството от Храма на архивите и Прекрасния храм били вградени при издигането на бъдния Храм на Посветените, наричани понякога Бялото братство.”

“Възходът и падението на нациите били описани в същия храм, който ще действа като тълкуване за онова, що е било, е и ще бъде…”

“Той (храмът) приел всички архиви, създадени от жреците от самото начало до онзи период, когато ще дойде промяна на земното положение и завръщането на Великия Посветен (Исус) в тази и други земи за изпълнение на описаните там пророчества…”

“В подходящ период могат да бъдат прокарани въображаеми линии от отвора на Великата пирамида до втората звезда на Голямата мечка, наричана Полярна или Северна звезда. Това сочи, че именно към тази система отлита душата.”

Едгар Кейси твърди, че Великата пирамида била използвана за ритуални посвещения и че последни там са получили своето върховно посвещение Исус и Йоан Кръстител. Същото твърди и Елена Блаватска в “Разбулената Изида”. През 1886г. самата Блаватска прекарала цяла нощ сама в Камерата на краля във Великата пирамида и имала някои удивителни преживявания. Тя “видяла” как празният саркофаг в Камерата се използва за кръщелен купел, при излизането от който ученикът се раждал отново и бивал посветен. Думите на Кейси също свидетелстват за това:

“Най-напред Йоан отишъл в Египет, където към него се присъединил Исус, и там двамата били посветени и постигнали последните степени…”

Попитан за смисъла на празния саркофаг, Кейси отговаря:

“Че вече няма да има смърт. Не ме разбирайте и тълкувайте погрешно! Но смисълът на смъртта ще стане ясен.”

“…много са храмовете, които тепърва ще бъдат открити близо до вход от Сфинкса към храма – или пирамидата; разбира се в своя пирамида.”

Според много разчитания на Кейси, това ще стане по време на Второто пришествие, чиято подготовка тече от 1998г., когато е започнало “влизането на Месията”. А Камерата на архивите”, която ще бъде намерена в проход от предната дясна лапа на Сфинкса, според Кейси, “има такова разположение,че когато Слънцето изгрее от водите, ивица сянка или светлина пада между лапите на Сфинкса и в нея не може да се влезе откъм свързващите камери откъм дясната лапа на Сфинкса, докато не настъпи времето за промяна в тази област на човешкото познание.”

Последното пророчество на Кейси от отвъдното, получено чрез медиума Петя Димитрова (Ирина) е от 2002г. и гласи:

“Знам, че ще се върна на Земята около 2011г. (знаем, че в 2012г. свършва календара на маите), когато условията на планетата ще бъдат много, много трудни. Има вероятност да бъдат променени, но това зависи от усилията на всички, а аз съм песимист по отношение на това, че хората наистина ще се обединят, за да изградят един нов свят и нов тип цивилизация. Тези, които успеят да променят модела си на съществуване, ще получат доверието да изграждат Новия свят.”

Всеки, който има любознателен ум, би трябвало да приеме, че съществуването на Исус е исторически факт. Никой досега не е оказал такова влияние върху човешката история. Помислете си – нима е възможно календарът, използван по целия свят, да се основава на рождената дата на един мит?

За Кейси обаче решението дали животът на Исус е мит, или факт, не е толкова важно, колкото това, да позволим на цялото мислене в нас да се пропие с Христовото съзнание. Според него така съществуването ни ще бъде по-богато и хармонично и дори може да достигнем онова ниво, в което да простим на себе си. Ето защо той гледа на Исус като на „пътеводител“, като на Върховния водач, който ни сочи най-надеждния начин всеки от нас да се слее със Силите на вселената. Той смята, че Исус е донесъл Бог в материалния свят, за да направи Божия дух по-достъпен за всички ни.

Ето как Кейси обяснява в тълкувание номер 1158-14 тази своя представа, като вмъква и един цитат от Светото писание: „Защото е казано: „Както Твоят дух е свидетелство за моя дух“, вие знаете, че сте деца на живия Бог, че сте създадени от Сина като от любов, че ви е направил да се проявите в плътта. Не като чужди, а като братя, като наследници – да, сънаследници на Христа, който прояви в плътта безграничната любов на Отца, за да я усетят децата на хората! Безкрайност се вижда в Христовия живот, безкрайност се вижда и в човешкия живот.“

От историческа гледна точка често съм се чудил защо Исус е сметнал за необходимо да пожертва живота си заради нас. Но причината не е толкова важна, колкото влиянието, оказано от неговата постъпка – той е показал на света важността, могъществото на духовната същност над мимолетния и илюзорен свят на материята. Никой мислещ човек не може да счита мъждукащия си живот на Земята за съществен и постоянен; този живот е траен колкото пламъчето на свещ по време на буря. Едва ли има историческо събитие, Което по драматизъм и поучителност да се сравни със саможертвата на Исус. Проява на себеотрицание като тази трябва да бъде оценявана дори сама по себе си.

Но какво би станало, ако бяхме достатъчно разумни, за да приложим ученията му на практика? Представете си как един ден във вестниците се появяват заглавия:

Държава А признава, че трябва да обича враговете си

Светът очаква напрегнато резултатите

Идеята ви се струва откачена? Може би, но до какво водят днешните ни идеи? Очевидно на света щеше да се живее по-добре – дори от гледна точка на заклетите егоисти, – ако започнехме да прилагаме ученията на Исус на практика. Тъжната истина е, че не го правим достатъчно често. Надеждата е, че може би някой ден това ще стане. Нищо не ни пречи освен самите ние.

Не е чудно тогава, че ученията на Исус ехтят навсякъде в тълкуванията на Кейси. Кейси ни казва просто да бъдем добри, просто да бъдем внимателни, просто да бъдем търпеливи и да обичаме ближния като себе си. Схващането на Кейси за Христос като за божествен водач и пътеводител ни напомня, че носим Христовото съзнание в себе си и през целия си живот можем да се обръщаме към него за духовна помощ.

Трябва да призная, че борбата ми да схвана напълно влиянието на Христос в живота ни далеч не е приключила. Въпреки това приемам идеята на Кейси, че Христовите принципи могат да ни послужат като спасителен пояс, докато плаваме в бурните води на ежедневието. Дори сме поканени да се обръщаме към него с проблемите си, да прехвърляме товара си на неговите рамене. В моменти на трудност това може да бъде голяма помощ и страхотно облекчение.

А сега нека обобщя разбиранията си. В качеството си на материален израз на Бог Христовите принципи ни помагат да се настроим на Съзидателните сили, за да се слеем с тях и така съществуването ни да стане по-гладко. Междувременно добротата, търпението и безкористната служба на ближния, които проповядва Кейси, ще създадат оптималните условия на живот, към които толкова се стремим. Чрез Христовото съзнание в нас и ученията Му Неговият дух може да се превърне в наш проводник към Бог и Съзидателните сили.

Има ли място Бог в съвременния свят?

Виждам как убедеността на Кейси, че Бог пребъдва в нас, че можем да го потърсим в себе си, е в състояние да въздейства стабилизиращо върху живота на всекиго. Достъпът до Съзидателните сили в нас би ни дал духовни и морални напътствия, които външният свят не ще може да изопачи. Представям си как това присъствие действа като жироскопичен компас.

Жироскопичният компас е доста по-различен от магнитния. Магнитният може да се повлияе от електромагнитни изкривявания, причинени от промяна в географската ширина; всъщност стрелката му винаги сочи север и на Северния полюс той е абсолютно безполезен: става толкова „субективен“, че в известен смисъл е способен да сочи само към себе си. Жироскопичният компас обаче не се влияе от местоположението си или от други условия, поради което винаги е в състояние да покаже правилната посока.

Спомням си как веднъж плавах с деветметровия си платноход в бурно море близо до Нантъкит. Изведнъж компасът ми се развали. Само това, че намерих Полярната звезда – единствената, чието положение в нощното небе остава винаги постоянно, – спаси и мен, и корпуса. В същото време си струваше да отправя поглед към Бог в мен, за да събера смелост за борбата с коварното море. Кейси ни съветва да търсим Бог и във, и извън себе си, защото, макар че не можем да Го видим или докоснем, винаги виждаме проявите Му във вселената, а Господ е най-надеждната навигационна система, която някога е съществувала.

И все пак ние, вярващите, не живеем във вакуум, а в модерния свят, така че трябва да имаме съвместимо с него усещане за Бог. В това отношение ми помогнаха прозренията на Робърт Дж. Джефрис, изтькнат финансист, педагог, учен и бизнесмен, тясно свързан с фондация „Едгар Кейси“ и сродните организации – Асоциацията за изследвания и просветление (АИП) и Атлантическия университет.

Джефрис изтъква, че голям брой хора в западния свят днес поставят под въпрос духовното наследство, оставено ни през вековете. Съвременният ум е станал неспокоен и не може да приеме някои от общоприетите юдейско-християнски теологии. Адам и Ева, отбелязва той със свойствения си хумор, са загубили своя блясък. Ной и претъпканият му плавателен съд изглеждат далечни и объркващи. Непорочното зачатие и чудесата на Исус, както и основаващите се на тях догматични доктрини за някои вече звучат неправдоподобно. И къде би могъл съвременният ум да постави рая, след като е научил толкова много за космоса?

Конфликтът между Библията и документираните открития на науката се е задълбочил, Като може би най-драматичният пример за това е битката между креатионистите и секуларните хуманисти, която в момента се разразява в Съединените щати във връзка с учението за еволюцията.

В материала, който прочетох, се натъкнах на някои доста успокояващи мисли. Емерсън например определя рая като „състояние на съвършено съзнание“, а не като някое митическо материално място на небето – идея, съвместима с мисленето на Кейси. В тази връзка започна да ми се струва, че конфликтът между креатионистите и секуларните хуманисти е ненужен.

Ако приемем идеята на Кейси, че Бог е Първопричината, то теориите на тези две школи не си противоречат. Може да се счита, че Първопричината е създала всичко от Големия взрив насам, и така еволюцията изглежда просто като един елемент от Сътворението. Започнах да си мисля, че може би нито една от двете страни не греши; че Дарвин е бил прав, но с ограничено мислене. Или – както жена ми Елизабет писа в една от своите книги – „теорията за еволюцията е само частично развита“.

Интересното е, че въпреки секуларното и научното нападение през двадесети век според Джефрис все повече хора търсят усилено отговори за съществуването на Бог и връзката ни с Него. Това са фундаментални въпроси и имаме все по-голяма нужда да намерим обяснението им в светлината на разума, а не чрез наложените ни от някоя църква догми. „Ние търсим, отбелязва той, лична или духовна философия, интелектуално и морално приемлива, на която да базираме живота си.“

Джефрис подчертава, че изследваме общоприетите вярвания на семейните си традиции не за да ги отхвърлим, а за да ги поставим в хармония с модерните си разбирания. Искаме да намерим за себе си отговори в светлината на съвременното знание, което, усещаме, не може да бъде сметено под чергата. Джефрис добавя и че все още можем да се обръщаме към теологията в търсенето си на Бог, но ни предупреждава да внимаваме с изопачаванията на някои теолози, които налагат собствените си представи във фундаментални истини – най-често при мисловни школи, с течение на времето превърнали се в институции.

Библията, напомня ни Джефрис, си остава един внушителен източник на прозрения и лични духовни вярвания. Но науката също може да прехвърли границите на материалното и да представи тези духовни ценности в нова светлина. Например тя доказва, че всичко в нашия физически, материален свят се състои от най-обикновена химия, хармонизирана с непоклатими закони. Тези естествени закони демонстрират, че в основата си буквално всичко е едно, точно както подчертава и Кейси.

Всъщност науката вече изследва – макар и с малко закъснение – и духовните измерения на човешкото същество. Носителят на Нобелова награда сър Джон Екълз застъпва теорията, че човешкият ум е нещо отделно от мозъка и в действителност го командва. Той твърди, че неговите експерименти го доказват научно.

Това, което загатва идеята за един отделен, нематериален ум, командващ материалния мозък, е от огромно значение. Ако умът е нематериален, значи е свободен да скита като този на Кейси по време на тълкуванията. Всъщност, след като не е ограничен от физическото тяло, би могъл да живее и след смъртта. Тук се подсказва и идеята за индивидуалната душа, способна да съществува във Вечно съзнание.

Кейси говори за наличието на такова съзнание и неговото общуване с Първопричината В тълкувание 3188-1, където отговаря на питащия: „Божественото, Първопричината съзнава съществуването на (тук Кейси споменава името на питащия). Това се доказва от самия факт, че същността (питащият) съзнава своята самоличност и различава доброто и злото, светлината и тъмнината, живота и смъртта. Те всички са едно… няма смърт за духовното.“

Човешкото съзнание, казва Робърт Джефрис, както и човешката съвест могат да бъдат разглежда-ни като проявления на божественото. Това, че в хората има нещо повече от физическото, за Джефрис е не само доказателство за съществуването на Господ, но и основа на вярата му в духовната природа на Бог.

Джон Дж. Фулър

В един период от Времето на Емерсън, Торо и забележителното трансценденталистко общество В Конкорд, щата Масачузетс, Маргарет Фулър се борела с безпокойството си по отношение на природата на съществуването. Веднъж по време на вечеря отбелязала пред колегите си, че най-сетне е намерила покой, осъзнавайки: „Аз приемам вселената.“ (Разправят, че Томас Карлайл по този повод се изказал: „Ами че какво друго й остава!“)

Вътрешната борба на Фулър ни напомня, че не е лесно да приемеш вселената такава, каквато е. Истина е, че схващането на Кейси за природата на Бог в крайна сметка прави тази задача по-лесна. А и предполагам, че от църковна гледна точка от човека не се очаква да открива Бог чрез разсъждения, а да се осланя само на вярата си. Но аз не действам така. Затова за пореден път се обърнах към учените и философите за помощ.

Намерих няколко много показателни довода в „Как да мислим за Бог: ръководство за езичници“ от Мортимър Адлер.

Би трябвало да изтъкна, че Адлер, който е председател на редакторския съвет на „Енциклопедия Британика“ и директор на Чикагския институт за философски изследвания, няма никаква пряка връзка с Едгар Кейси. Позволих си волността да ги поставя един до друг, защото сходствата в начина им на мислене ми се сториха насърчаващи. Те показват как един мистик като Кейси може да се синхронизира с аналитик като Адлер, за да ни обяснят съществуването.

С помощта на прозренията на своя космически ум Кейси е в състояние да приеме Бог безпрекословно. Подходът на Адлер пък е безстрастен и логичен. В своята книга той атакува въпроса с мощна серия от философски аргументи, които в някои моменти са порядъчно неразбираеми за читателя лаик, но в крайна сметка подкрепят идеите на Кейси.

Изводът на Адлер е, че е нужна творческа причина, за да се обясни как се е осъществил един „просто възможен“ космос – космос, част от който сме всички ние. Тъй като неговото сътворяване не е във възможностите на естествените причини, то ни остава да заключим, че съществува свръхестествена причина, или Бог. Освен това Бог трябва не само да е създал, но и да е запазил по някакъв начин космоса, щом той е просъществувал толкова време.

Но въпреки хладната си логика Адлер, който също като Кейси отхвърля идеята за един антропоморфичен Бог, не се страхува да говори за Божията любов. Той изтъква, че за да създадеш и запазиш нещо, с положителност означава, че го обичаш – аргумент, който напомня възгледите на Кейси за Бог като за наш действителен родител. Адлер Казва, че е хубаво да съществуваш, защото „преголямата доброта, която е едно с необятното съществуване на Бог, прелива в ограничената доброта и съществуване на нещата, които Господ създава и запазва“.

Адлер признава, че логиката може да ви отведе само до определени граници; че остава една философска празнина, за която е нужен скок във вярата. Въпреки това той смята, че си струва за Бог да се мисли логично, тъй като разкритият от логиката Бог дава „разумна основа за Вярата“.

От приемане към капитулация

Макар да нарича живота „съзнание на съществуванието“, в тълкование номер 5753-1 Кейси дава за него и друго определение: „Какво е животът? Той е проявление на Първопричината – Бог.“ Следователно: да приемем Бог като Първопричината, по същество означава да приемем Вселената. Кейси ни съветва да ги приемем свободно, както се е опитвала да направи Маргарет Фулър. Както ще открием по-нататък, той предлага множество различни подходи за постигането на това на пръв поглед просто състояние. Аз също разработих няколко.

Капитулацията е талант, който никога не успях да овладея. Трудно ми е да се освободя от егото си. Ето защо не обичам да пътувам. Понеже съм твърдоглав, искам винаги да контролирам положението. Така че, когато Кейси предлага да се предадем изцяло на Силите на вселената – което ще рече на Бог, – откривам, че ми се налага да си съчинявам въображаеми ситуации, за да се убедя, че това не е чак толкова лоша идея. Някои от тях изникват от най-ранните ми спомени.

Като дете редовно прекосявах с ферибот река Делауеър от Филаделфия. Спомням си как често мрънках на майка си, че се отклоняваме от курса, че не се насочваме право към терминала на отсрещния бряг. Разбира се, в крайна сметка акостирахме, където трябваше. Не разбирах, че скритият на мостика капитан познава невидимите течения и приливи и се отклонява заради тях. фериботът само на пръв поглед не вървеше по правилния път.

Все ми се налага да си го припомням, когато ми се струва, че планетата Земя е тръгнала в погрешна посока. Имайте предвид, че през повечето време ми изглежда така. Но след като орбитата й си остава все една и съща, сигурно я управлява някой, който знае повече от мен. Припомняйки си прочетеното от Кейси и Адлер и старовремската библейска мъдрост, успявам да си мисля, че Бог е капитанът, който стои на руля. Тогава защо да не се измъкна и не го оставя да кара сам? Този прост образ ми помага да схвана какво има предвид Кейси, когато ни казва да се оставим изцяло на Божията воля и Силите на вселената, да бъдем техни сътрудници и другари.

Ето още един полезен образ. Веднъж ми позволиха да постоя в пилотската кабина на самолета, докато летяхме през нощната тъмнина над Атлантика. На командното табло блещукаха безброй меки светлинки. Тези индикатори за мен не означаваха нищо, но за пилота те бяха всичко. Когато вдигнах поглед, великолепният рояк звезди на небето ми заприлича на гигантско командно табло. Колко глупаво от моя страна щеше да бъде, ако изместех пилота и застанех на кормилото. Или – не по-малко глупаво – да си въобразявам, че мога да поема управлението на космическия кораб Земя. И този път е най-добре да се измъкна и да оставя Бог да кара. Така, съгласувайки напълно волята си с Божията, ще се освободя от куп навигационни главоболия.

Трябва да благодаря на Едгар Кейси за тези простички образи, които, след толкова години усилия, ми помогнаха да повярвам в съществуването на Бог. Много от моите приятели, земни и енергични хора, поклонници на материалното, за които също бе трудно да повярват в Бог, ми казаха, че са постигнали определен напредък, след като им споделих някои от тези образи. Ето защо ми се струва подходящо да ги споделя и с вас – може би един поглед към тромавото ми търсене на Божията същност ще ви бъде в помощ.

Спомням си как в един великолепен есенен ден, след като бях изучавал някои от тълкуванията на Кейси, погледнах навън към гората, чиято есенна шума просто грееше. Цветовете на листата бяха толкова ярки, че ме заболяха очите. Струваше ми се, че в тях свети съзидателната енергия на Силите на вселената. Видях, че вятърът откъсва някои листа от клоните и те, приключили мисията и живота си, падаха на земята. В този момент ми хрумна, че всяко листо е било част от своето дърво, извършвало е фотосинтеза и е изпълнило задачата си, а после отново е паднало на земята, откъдето е изникнало и самото дърво.

Именно тогава разбрах някои от идеите на Кейси за връзката ни с Господ – подобно на листото и неговото дърво ние, сътворените души, сме част от Бог, но и отделни от него. Както дървото е създало листата, но разчита на тях, така и Бог ни е създал като личности, които му служат като сътрудници и другари. Както дървото създава семенца, всяко от които носи в себе си едно цяло дърво, така и ние носим в себе си Божия дух, тъй като сме изцяло потопени в божествената Му енергия.

По-късно през есента погледнах същите онези дървета. Листата вече бяха опадали и голите им клони се протягаха към небето, сякаш в молитва, и очакваха да се преродят следващата пролет. Сега всяко дърво показваше мълчаливо как приема вселената и Съзидателните сили, на които позволяваше да пропият цялото му съществуване. За мен тези дървета показваха защо звучи логично да се съединим напълно със Силите на вселената и да им се оставим, както ни насърчава Кейси.

Трябва да призная, че все още ми е трудно да постигна пълна капитулация, но съм благодарен на Кейси, задето ме поведе по пътя на това спокойно и благо приемане.

Още едно ръководство: Исус и Христовото съзнание

Тъй като през по-голямата част от живота си е преподавал в неделното училище, Кейси е имал естествената склонност да вярва не само в Бог, но и в Библията. Това прозира в думите и дори в тона му по време на неговите променени състояния на съзнанието; в психотълкуванията му отекват библейски изрази. Той непрестанно се позовава на различни пасажи от Светото писание, като ги слива със своята метафизика.

Една от най-честите фрази в тълкуванията му е „Христово съзнание“. То е ядрото на неговите съвети да съсредоточим вниманието си върху принципите на Христа, които сочат пътя към пълно приемане на съществуването.

Много е важно да схванем точно значението на тази фраза, за да разберем тълкуванията. Но тя, заедно с честото използване на цитати от Светото писание, може да ни насочи на погрешен път, ако си позволим да мислим, че Кейси одобрява само теологията на Новия завет.

Като учител в неделното училище той често цитира библейските истини – както от Новия, така и от Стария завет. Понеже е вярвал дълбоко и в двете традиции, очевидно е считал, че конфликтите между юдеизма и християнството са фалшиви и ненужни.

Освен това юдейско-християнската традиция няма монопол върху проповядваните от Исус принципи. Буда и останалите учители са говорели същите неща.

През хилядолетията хората са поставили пречки пред принципите на Исус, свързвайки ги с различни религиозни и геополитически противоречия. Тези принципи обаче трябва да бъдат не защитавани, а прилагани на практика. Какво щеше да стане, ако обичахме враговете и ближния като себе си? Ами ако всеки от нас посвещаваше живота си на служба-та на другите? Или ако проявявахме доброта, търпение и любов без всякаква ненавист, както често ни съветва Кейси? С други думи, какво щеше да стане, ако гледахме на Златното правило като на най-важното в живота ни, както ни учи Исус?

Всъщност този принцип е общ за всички световни религии, макар да е формулиран по различни начини. Общоцърковността, която прозира в учението на Кейси, го прави универсално. Именно тя ни позволява да преценяваме думите на Кейси и на Исус таки-ва, каквито са, независимо от религиозните си убеждения. Защото тези учения са едновременно резултат от Христовото съзнание и път към неговото израстване.

Христовото съзнание обаче е нещо повече, но и по-просто от Златното правило. Кейси го употребява в смисъл на съществуващо във всеки от нас усещане, че сме част от единството на Съзидателните сили, или Бог. При повечето хора то е несъзнателно, но може да бъде извадено в съзнанието. Ние сме способни да се отворим за тези сили, да се настроим на техните вълни. Настройването помага да се постигне по-пълна хармония между човешката и Божията воля, волята на Съзидателните сили. Това на свой ред води до нов светоглед, нов начин на живот, нови отношения с другите и в крайна сметка -до способността за използване на Силите на вселената така, както ги е използвал Исус.

Исус е бил изцяло пропит с това съзнание – не само го е разбирал с разума си, но и цялото му същество е било настроено на него. Именно поради това настройване на Бог са го наричали Христос. Ето защо думите Христово съзнание могат да бъдат използвани не само за Исус, но и за всеки, който е в състояние на пълно настройване.

Джон Дж. Фулър