Психолозите Хауърд Фридман и Лесли Марти се опитват да отговорят на този въпрос. И тяхното заключение е, че не здравословният начин на живот – правилно хранене и спорт, а характерът – дисциплина и целеустременост, са основните причини за това човек да доживее до дълбока старост.

Бъдете дисциплинирани, за да живеете дълго

Данните, които карат учените да стигнат до този извод са наистина изчерпателни – проектът стартира още през далечната 1921 година. Началото е поставено от Люис Търмън, психолог от Станфорд. Едва през 1990 година Марти и Фридман поемат проекта, в който участват близо 1500 души.
В хода на изследването става ясно, че песимистите живеят по-малко – причината е, че животът им е изпълнен с повече рискове.
Любопитно е, че хората, които живеят до дълбоки старини са тези обичащи детайлите, отговорните, упорити и спестовни.
Обяснението за това, че дисциплинираните хора са дълголетници се крие във факта, че те вероятно се грижат повече за здравето си – избягват рискове, не пушат, пият по-малко и са внимателни в шофирането.
Хората с по-хаотичен начин на живот, тези склонни към по-импулсивни и необмислени действия, живеят по-кратко от организираните, целеустремени и прецизни хора, смятат психолозите.

Трудно ще се намери мъж, който да не се опита да излъже за материалното си положение, за да впечатли някоя жена.

Дами, мъжете лъжат за да ви впечатлят!

Мъжете лъжат най-вече за приходите си, парите, с които разполагат и работата си, става ясно от изследване, проведено от сайта PUA Training. 79,3% от господата са готови да скрият, преиначат или дори променят тотално истината за материалното си положение, за да привлекат женското внимание.
Е, хубавото е, че по-голямата част от тях – 67%, се чувстват гузни след като го направят и искат да кажат истината.
Дори и жената да показва ясно, че се интересува от един мъж заради самия него, особено, когато дамата е красива и с добро материално положение, мъжете не могат да се стърпят да не скалъпят някоя лъжа за финансовото си състояние.
Не че жените не лъжат – те лъжат за годините си, за килограмите си, за миналите си връзки, за чувствата си дори, та те лъжат и в леглото, но това е – в любовта и войната всичко е позволено.
Но кой печели в крана сметка от тези лъжи – това вече е друг въпрос.

До сега прекаленото застояване на работа се свързваше с нарушена концентрация, проблеми със съня и нервност. Сега към тези негативи се прибавят и депресиите.

Не позволявайте на работата да ви погълне!

Резултатите от проучване проведено сред 2000 британци сочи, че ако работите 11 и повече часа на ден, сте два пъти по-застрашени от депресия, отколкото, ако работите по 8 часа на ден.
За да бъдат максимално обективни резултатите, е създаден робот на рисковите групи: мъже – семейни или живеещи на семейни начала, подложени на напрежение, на отговорни постове, с умерена консумация на алкохол.
Депресивните състояния поразяват все по-голяма част от хората по света и според данни на СЗО, през 2030 година именно психическите разстройства ще бъдат основна причина за заболяванията. Тяхната вреда има ще има и сериозен отглас в социалния живот, тъй като депресиите водят до проблеми с личния живот, ниска производителност, а от там и загуба на работно време.
Психолозите съветват да умеем да балансираме между работата и свободното време и да не жертваме времето със семейството в името на работата. Голяма част от семейните проблеми и проблеми с децата са породени от липсата на достатъчно внимание от страна на родителите и между самите родители, поради прекалената отдаденост на работата.

Да не завиждаме!

Не се залъгвайте по фасадата – нечий друг живот може да ви изглежда перфектен, но това е начинът, по който вие го виждате. Хората са казали: „Пълно щастие няма никъде!“. Всеки сам за себе си знае какви проблеми има и за добро или зло, няма хора дарени с безоблачен живот.

Да живеем в настоящето и да мечтаем за бъдещето!

Всеки си има минало и често съжаляваме за неща от него или по някакъв начин изживяваме отново и отново щастливи мигове, които то ни носи. Важното е да не позволяваме то да ни обсеби. Не трябва да позволяваме животът ни да отмине неусетно, докато се взираме в миналото, а да се насладим на настоящето.

Да осъзнаем, че ние сме тези, които избират начина си на живот!

Не бива да се притесняваме да променяме целите и мечтите си. Ние сме тези, които избираме начина си на живот и които можем да напишем историята си. Трябва да си дадем сметка кое ни прави щастливи и кое в нашето минало ни е разочаровало. По този начин можем да реорганизираме целите и стремежите си. Хората, които осъзнават, че имат контрол над живота си и право на избор, са в пъти по-щастливи от тези, които робуват на мнението на околните.

Да не забравяме връзката с околните!

Независимо за кого става въпрос – за децата ни, родителите ни, приятелите ни или половинките ни, ние получаваме ежедневно дозата си щастие от тях. Важен урок е да запомним, че както те могат да предизвикат усмивка на лицето ни или спокойствие в сърцето ни, така и ние за тях сме тяхната доза щастие. Не бива да пропускаме да кажем „обичам те“ на любим човек или просто да го прегърнем.

Да бъдем себе си!

Най-важно е да осъзнаем, че животът е твърде кратък и е само един, за да го изживеем в притеснения и ядове. Нека ценим любимите си хора, да се постараем да бъдем щастливи и с всички сили да се помъчим да изхвърлим стреса от живота си.

Всички с ежедневните си задачи и проблеми забравят къде се крие щастието. То е навсякъде около нас, но в забързания си живот го отминаваме и забравяме какво точно беше.

Щастието се крие в децата ни, в усмивките, в смеха и малките жестове. Стъпките, които трябва да си припомним са следните:

Да приемем това, което имаме!

Изследванията сочат, че щастливи са тези, които са усвоили изкуството да се радват и оценяват това, което притежават. В природата на човека е заложено винаги да се стреми към повече и да изисква още, но е важно мечтите му да не се превръщат в алчност и да не забравя, че не може да притежава абсолютно всичко. Нека обърнем внимание на всичко, което вече сме постигнали и да му се наслаждаваме.

Да не се оплакваме постоянно за нещата, които нямаме!

От изключително значение е да се вгледаме в нещата, които си имаме, като най-вече визираме нематериалните и тези, които не се купуват с пари.

Да се наслаждаваме всеки ден на това, което правим!

На работното място е от голямо значение да се чувстваме комфортно – да ходим с желание, да се разбираме с колегите, да си вършим задачите с удоволствие. Ако обаче не е така, то тогава натрупваме негативизъм, който обикновено прехвърляме вкъщи, а ходенето на работа става мъчение.

Да правим промени – често водят до по-добро!

Не трябва да се притесняваме да правим промени към по-добро. Не бива да тъпчем на едно място, ако то не ни доставя удоволствие. И ако е така с вашата работа, то потърсете си друга.

Когато една жена заподозре мъжа до себе си в изневяра, може да стигне до крайности, от които няма нужда и я злепоставят. Тук ще ви подхвърлим няколко съвета как да се справите в една такава ситуация.

Ако приятелят ти си крие телефона, държи се странно и е дистанциран с теб, не знаеш къде е и имаш подозрения за изневяра, но нямаш доказателства и искаш да разбереш дали е така, много важно е да се постараеш да не правиш трите основни грешки, които допускат жените в тази ситуация.

Губене на контрол над реакциите си!

Жените са чувствителни създания и затова често губят контрол над емоциите си. Много важно е обаче, тук да не се стига до бурни скандали, крясъци, истерии и изблици на ревност, основани само на подозрения. Това е възможно най-погрешната реакция. В своя защита мъжът до теб ще каже, че си луда и параноята е твой верен приятел. Затова, докато нямаш твърди доказателства, не тръгвай срещу него, защото единственото, което ще спечелиш е загуба на достойнството си.

Безпочвени обвинения!

Само въз основа на интуицията си и без доказателства, не започвай да го обвиняваш и да го наричаш с всички „цветущи“ думи, които се сетиш. От това може да се предизвика обратна реакция и той да започне да се старае в укриването на доказателствата по евентуалната изневяра. Много важно е, когато решиш да говориш с него да се въоръжиш с достатъчно и качествени факти, като снимки, на които ясно се вижда, че те са заедно, смс-и, писма по електронната поща. Колкото е по-недвусмислено доказателството, толкова по-убедителна ще си ти.

Свиждане на любовницата!

Всяка самоуважаваща се жена, няма да отиде при любовницата поради ред причини. На първо място е достойнството и. Кавгите, заплахите и грозните сцени, няма да ви направят по-добра в очите на любимия или околните. Все пак не е виновна само любовницата. Тя не го е насилила, а той сам е взел решението да бъде с нея зад гърба ти. За да се измъкнеш  от тази ситуация, остави го той да реши какво иска, а също така си дай време и ти да размислиш над връзката ви и да вземеш решение какво ще правиш от тук нататък.

Родителите са били тези, които са правели избора вместо своите деца. Те са смятали, че знаят най-добре с кого любимото им дете ще е най-щастливо до края на живота си. Избирали са според потеклото, социалното положение, репутацията. Любовта е била на заден план, тя е идвала след това.

Покажи ми семейството си, за да ти кажа какъв си

Днес нещата не стоят точно така и младите обикновено запознават родителите си дълго след като са се запознали и са двойка.
Семейството всъщност има голямо значение – то е нашето начало, добро или лошо, то е поставило началото на житейския ни път и колкото и да се променяме, винаги носим част от него в себе си. Ако роднините на избраника на нашия живот ни вдъхнат доверие още от първия момент, в който се запознаем с тях, ако усетим топлина и уют, шансът наистина да сме намерили половинката си е по-голям. Това може да бъде и начин да усетим, че може би сме сгрешили в избора си.
Разбира се, това никога не е гаранция, но човек е устроен така, че гледа напред с надежда и търси в настоящето знаци от съдбата, че бъдещето ще бъде по-добро.
Нали в крайна сметка човек до голяма степен се формира под влиянието на семейството си. То е това, което ни дава пример, който следваме живота си. И когато се запознаем със семейството на своя любим или любима е по-лесно да го опознаем. Средата, в която е израснал човек е почвата, в която е засята неговата личност и в зависимост от това каква е почвата се формира и характерът на човека.

Колкото и книги да са написани по въпроса за това как да бъдем добри родители, всеки би се съгласил по скоро с максимата, че „преди да имаме деца имах поне две теории за това как се гледат, след това имаме две деца и нито една теория”.

Децата са най-голямото богатство!

Но никой не може да отрече, че малките човечета ни носят много повече положителни емоции и щастие, колкото сме предполагали преди появата им.
Най-гордите родители
За всеки родител неговото дете е най-голяма гордост – то е най-красивото, най-умното, най-прекрасното същество на света. Най-голямата гордост на мама и тати.
Вие сте най-големите герои за вашите деца
Всеки родител е герой за детето си – мама и тати могат всичко и винаги, когато детето има нужда от нещо може да разчита на вас.
Никога повече самотни
Малките ви отрочета няма да ви позволят никога повече да се чувствате самотни. Понякога дори може да ви липсва малко време за себе си, но лицето и усмивката на малкото ви слънчице са достатъчни да ви накарат да забравите за това. Никога няма да ви липсват прегръдки и целувки и две любопитни очи вечно ви гледат и следят какво правите и питат защо и как.
Отново сте деца
Колко е хубаво да играеш отново – да усетиш безгрижието на детството. Децата тепърва откриват света и техните игри ни оставят вечно млади и щастливи като деца.
Децата ни учат, толкова, колкото и ние тях
За децата ни ние сме първите учители в живота и те научават за света от нас, но макар и несъзнателно, те също ни учат на толкова много. Няма учебник за това как да бъдеш добър родител, това идва от сърцето и самите деца ни показват как да го направим.

Мирела Иванова е един от създателите и активно участващите в поетичното общество „Петък 13″. Завършила българска филология в Пловдивския университет, тя е автор на много поетични книги, като „Каменни криле“, „Шепоти“, „Памет за подробности“ и много други. Също така е автор и на документални филми за Иван Вазов, както и уредник на неговата къща-музей.

През 2002 година в Мюнхен печели Наградата за модерна поезия в Източна и Югоизточна Европа. 2003 година става горд носител на Националната награда за българска художествена литература.

В момента Мирела Иванова води своя коментарна рубрика в радио „Дойче веле“. В един от коментарите си тя поздрави първата дама на България – Юлияна Плевнелиева, с нейния не-български манталитет.

Водещата определи г-жа Плевнелиева като един модерно мислещ човек, който недвусмислено и апелационно показва характер. Според нея народът, който е заприличал на „робски кошер“, чиито обществен живот е като  „седянка“, няма право да се обижда на първата дама за отсъствието и от политическия театър на България. Мнението на Мирела Иванова е, че не е важно да се показват шикозните рокли на представителните половинки на нашите политици и държавни глави, а много по-важно е те да подкрепят мъжете до себе си, да бъдат майки преди всичко и да обичат работата си, в която се реализират, също като съпругата на президента ни. Много по-хубаво и значимо е, че първата дама обича да си кара колелото, от това да се вози в лъскава лимузина.

В своя коментар по радиото, създателката на „Петък 13″ отбеляза хубавата страна на скромната ни държава, а именно, че властта се предава с красива церемония, която е проява на цивилизованост и уважение към държавността. За наша радост няма кръвопролития и преврати, а майките на гвардейците са усмихнати, а не плачат горчиво. Какво от това, че първата дама Юлияна Плевнелиева не се разхожда с новите си рокли пред камерите?

Суеверията, които се носят в студиото на рубриката „Съпругите“ са предимно за диванчето, на което сядат гостите. Според служителите в медията, дивана носи нещастие.

Новата водеща, която ще е заместничка на Вихра в предаването е Жени Калканджиева, която отказва да седне на въпросното диванче. И не само то я притеснява – другите мебели също ще бъдат заменени с нови. Бюрото на водещата, стола и дори компютърът ще бъдат подменени. Калканджиева твърди, че не е от суеверните, но въпреки това е казала, че не иска мебелите. Не е пожелала да седне и на дивана, на който са били сполетени от нещастие жените и на Иван, и на Андрей.

Подобно на Вихра и съпругата на Андрей – Даниела, също залови мъжа си в изневяра. За това всички в медийното студио са наплашени, включително и Жени Калканджиева, че мебелите носят някаква страшна прокоба.

Дали може да се вярва на някакви суеверия, че една мебел може да разваля семейства – едва ли, но е факт, че днешните ни звезди от ефира вярват в това. Твърде вероятно е това да са глезотии на българските ни водещи, които са готови на всичко, за да постигнат своето. Какво ли щеше да ни очаква и колко ли разбити семейства щеше да има, ако бюро със стол разваляше отношенията вкъщи и ако един диван подтикваше хората към изневяра?

Въпросното диванче ще бъде изгорено в двора на студиото в „Овча купел“. Дано няма повече разбити семейства и хванати в изневяра от водещите на „Съпруги“, щом няма да го има вече.