<- Към 4 част

През 1963 г. под град Дерикьой в Турция бил открит многоетажен подземен град, простиращ се на десетки километри. Многобройните стаи и галерии били свързани. Древните архитекти оборудвали подземната  империя с жизнеобезпечаваща система, на която може да се завижда и днес. Всичко е предвидено до най-малката подробност: помещения за животните, складове за продоволствия, стаи за приготовления, за сън, за събрания… При всичко това не били забравени религиозните храмове и школи. Точно отмерващо устройство блокирало гранитните входни врати на подземията. А вентилационната система снабдявала града със свеж въздух и досега действа безотказно.

Тук са открити предмети от материалната култура на Хетите, царство, което съществувало в 17 в. пр. н.е.,  а през 7 век от новата ера то  изчезнало в неизвестност. По каква  причина народът му отишъл под земята, учените още гадаят. Развитата подземна цивилизация на хетите просъществувала незабелязано от земния свят повече от хиляда години. Освен в Турция, близо до селището Каймаклъ, в  Украйна и на други места по Земята археолозите правят разкопки на древните подземни градове.

По мнението на много учени и изследователи от различни страни, очевидно е, че на планетата Земя съществува глобална система от подземни комуникации, разположени в глъбините – от няколко десетки метри до километри от повърхността на земята, състояща се от многокилометрови тунели, възлови станции, неголеми колонии и огромни градове със съвършена жизнеобезпечена система.  Например, вентилационната система позволява да се съхранява постоянна, подходяща за живот температура.

Според  някои изследователи подземните тунели и сега се използват от НЛО и от цивилизации, живеещи под земята едновременно с нас.

Според академик Воробьов е известно, че в следвоенните години било издадено секретно постановление за строителство на тунели през Татарския пролив, за да се свързват с о. Сахалин. В спомените си доктора по физико-технически науки Л. Берман, работил там по онова време /1950 г./, споделя, че строителите не само са строили, но и са възстановявали вече съществуващи тунели, прокарани в дълбока древност удивително грамотно.

Споменава се и за странни находки в тунела – непознати механизми и вкаменелости на животни. Всичко това после изчезнало в секретна база на спецслужбите. Не е изключено този тунел да свързва о. Сахалин и Япония, а може би и по-далече.

Изместваме се в районите на Западна Европа и в частност към границата на Словения и Полша  в планинският масив Татра Бескида. Тук се извисява Бабя Гура висока 1725 м. От древността местните жители пазят тайните на тази планина. Един от жителите разказва как като по-млад с баща си се отправил към планината. На височина от 600 м достигнали до голям вход на тунел. Стените на тунела били гладки, все едно покрити със стъкло. Бил толкова висок, че можел да влезе влак. Дългият път през тунела ги завел до голяма зала, приличаща по форма на каца. От залата тръгвали тунели в различни посоки. Едните били с триъгълно, а другите с кръгло сечение.

5 част ->

През 1997 г. експедиция „Космопоиск” щателно изучила небезизвестната Медвецка верига в Поволжието. Изследователите открили мрежа от тунели, разпрострени на десетки километри. Тунелите имали кръгло сечение, понякога овални с диаметър от 7 до 20 м. Тунелите се намирали на дълбочина от 6 до 30 метра от повърхността на земята. С приближаването си към височините на Медвецката верига диаметърът на тунелите се увеличавал с 20 до 35 метра, увеличавал се до 80 метра и към върховете става 120 метра, които под земята се събирали и представлявали голяма зала. От там под различни ъгли се оформяли три основни симетрични тунели. Изглежда Медвецката верига е кръстопът, на който се събирали тунели от различни региони. Изследователите предполагат, че от тук може да се попадне не само в Кавказ и Крим, но и в северните райони на Русия, до Новата земя и до Северноамериканският континент.

Кримските спелеолози открили огромна кухина под масивите на Ай-Петри, надвиснали живописно над Алупка и Симеиз. Освен това са открити тунели, съединяващи Крим и Кавказ. В Кавказ, под Геленджишкият залив от древни времена е известна вертикална шахта – права като стрела, с диаметър около метър и половина и дълбочина повече от 100 м. Характерни били гладките, шлифовани стени. Учените, изучаващи повърхността на стените, са стигнали до извода, че стените са били подложени на термично и механично въздействие, вследствие на което се е получил много устойчив слой с дебелина 1-1,5 мм. Дори с помощта на съвременните технологии не може да се постигне това. Освен това в шахтата е открит интензивен радиационен слой.

4 част ->

Хуан Мориц, аржентински етнолог, е един от първите, започнали да изучават многокилометровите тунели в Южна Америка. През юни, 1965 г. , в Еквадор, в провинция Мороно-Сантяго той открил и нанесъл на карта никому неизвестна система подземни тунели – стотици километри. Те се простирали дълбоко под земята и представлявали гигантски лабиринт с неприроден произход. Той изглеждал така: в огромна скала бил пробит огромен отвор, който се спуска по надолнище и стига до последователно разположени хоризонтални платформи. Нанадолнището било с дължина 240 м. Стигало се до тунели с правоъгълно сечение и сменяща се ширина. Всичките били под строго прав ъгъл, а стените били толкова гладки, все едно били шлифовани. Таванът бил съвършено гладък все едно е лакиран. Строго разположени на еднакво разстояние били вентилационни шахти с диаметър около 70 см. Стигало се до огромни помещения, колкото концертна зала. В една от тези зали били открити мебели, напомнящи маса и седем стола с формата на трон. Материалът, от който били изработени, е непознат. В същата зала били открити златни отливки на фигури – гущери, слонове и крокодили. Хуан Мориц открил също метални плочки с гравирани надписи. На някои от тях били изобразени астрономически понятия и идеи за космически пътешествия. Всичките плочки били еднакви. Без съмнение, откритието на Мориц в известна степен разгадава как са строени тунелите, нивото на знания и ориентировъчно – кога се е случило.

През 1976 г. съвместна англо-еквадорска експедиция провела изследвания на един от подземните тунели в района Лос-Тайос, на границата на Перу и Еквадор. Там, в едно от помещенията, също открили маса и столове /високи около 2 метра/, произведени от непознат материал. Друго помещение наподобявало библиотека и представлявало дълга, тясна зала. По стените имало рафтове с древни книги – дебели фолианти с около 400 страници всяка. Листите на тези книги били от чисто злато, а в тях имало неизвестни.

3 част ->

Полският изследовател Ян Паенк заявява, че под земята има цяла мрежа от тунели, които водят към всяка страна. Тези тунели са създадени с помощта на свръхтехнологии, неизвестни на хората, които преминават не само под повърхността на сушата, но и под дъното на моретата и океаните. Тунелите не са просто пробити, те са като стъкло. Ян Паенк се среща с миньори, които са се натъквали на такива тунели. Счита се, че по тези подземни тунели са се придвижвали летящи чинии от единия до другия край на света. Такива тунели са открити в Еквадор, Южна Австралия, САЩ и Нова Зенландия. Освен това в много части на света са открити вертикални /като стрела/ писти с такива ошлайфани като стъкло стени. Тези писти имат различна дълбочина от десетина до няколко стотин метра.

2 част ->

Машината изглеждала като излязла от научно-фантастичен филм, но знаела, че способен хирург, доктор Норман Ламбърти от болницата Уини Палмър в Орландо (САЩ), ще я управлява. Ламбърти, лапароскопичен гинеколог с повече от 200 роботски хирургии зад гърба си, разказва, че новата технология е направила операциите като тази, която направил на Фигероа, по-безопасни, с по-малка кръвозагуба и с по-бързо възстановяване.

Роботът за 1.4 милиона долара, кръстен на Леонардо Да Винчи, се оказва пробив в минимално агресивната хирургия. С множеството си дистанционни ръце и 3D камерата си с висока резолюция, той позволява на хирурзите да оперират с много фини разрези, които са далеч по-прецизни и точни.

Но скорошните новини от операциите Да Винчи са леко неуспешни поради неопитността на лекарите с новата технология. Бедата е, че в някои болници стандартите за подбиране на хирурзи, които използват роботите, са твърди хлабави.

Докторите в болницата в Орландо съобщават, че са предприети мерки, за да са сигурни безопасността на пациентите и успешният изход от операции.

„Развиваме стриктна последователност за такива хирургии,” казва доктор Джесика Воут, гинеколог, провеждащ обучаваща програма за роботска хирургия. „Роботиката е вълнуваща нова област, но се нуждае от много регулиране.”

Тексаският пясъчен фест

Това плажно събитие се провежда през април и привлича 100,000 зрители. Тридневното състезание се състои в Порт Аранзас, Тексас. Състезателите се стараят неимоверно, защото надпреварата е квалификация за Световния шампионат по пясъчни скулптури. Но събитието не е само за ветерани – близо 200 новаци се явяват на деня.

Конкурсът за пясъчни скулптури Сиеста

Провеждан в Сарасота, Флорида, всеки май, фестивалът привлича около 40 участници годишно. Плажът е гост на някои от най-смешните категории от Шампионата. Той се трансформира в платно за комични творения на изкуството.

Състезанието за пясъчни скулптури Пиколо Сполето

Всяка година на дата, зависеща от прилива, на остров Палмс, Южна Каролина, се провежда един от най-големите фестивали в САЩ. Привлякло 64 отбора тази година, събитието включва категориите Най-реалистично и Най-добре архитектурно, вдъхновено от единия спонсор (Американският институт по архитектура).

Конкурсът за пясъчни скулптури на плажната общност в Банк Фиеста

Участниците се оказаха малко тази година заради разливането на петрол, но състезанието в Пенсакола, Флорида, все още показва невероятни резултати със своите всеизвестни плажове от бял пясък. Отворен за професионалисти и аматьори, фестивалът се провежда през юни и сбира близо 50 участници всяка година.

Конкурсът за пясъчни скулптури Чеймбър

Всеки юни в Гранд Хейвън, Мичиган, приблизително 40 отбора и над 200 отделни състезатели се занимават два часа с превръщането на брега на езерото Мичиган в художествена изложба. Тази година, за радост на зрителите, категорията Пясъчен замък бе добавена към надпреварата.

Пясъкът в града на обществото на детските домове в Небраска

Пясък в града е активна благотворителност, която през годишната надпревара с пясъчни скулптури помага на бедните да се научат да събират пари. Събитие, където се организира „Пясък в града”, е и Детският дом в Небраска, който преобразява всеки юни своя паркинг с 350 тона пясък, обработван от 12 отбора скулптури.

Състезанието на плажа Хемптън за майстори пясъчни скулптори

Едно от петте състезания от Световния шампионат в САЩ, това в Ню Хемпшир събира приблизително 15 световни майстори скулптори, опитващи се да се доберат до паричната награда от 15,000 долара. Провеждащо се през късния юни, състезанието се хвали, че е отворено и през нощта, когато шедьоврите се доизпипват от творците.

Фестивалът за пясъчни скулптури Ню Ингланд

Провеждащ се в Ревиър, Масачузетс, всеки юли, фестивалът с 10 творци годишно е най-големият по рода си. Според уебсайта си то е още водещо събитие заради националната му известност чрез различни медии като „Добро утро, Америка”, „ДНЕС” и „Ню Йорк Таймз”.

Конкурсът за пясъчни скулптури Сандсейшънс

От средата до края на юли Лонг Бийч, Вашингтон, провежда този уникален фестивал, който се хвали с много забавни дейности за зрителите – включително безплатни уроци, плажен огън и пясъчен парад на домашните любимци. А през това време 45-50 състезатели създават магията си.

Фестивалът на американския шампионат по пясъчни скулптури

Провеждащо се във Форт Майърс, Флорида, всеки ноември, това състезание изпраща победителя да се състезава следващата година в Световния шампионат. Най-големите майстори показват таланта си безплатно за всички, но тези, които искат да се насладят по-отблизо, трябва да си купят ВИП билети.

Чикагското бебе, Джоули Финкълщайн, било родено с потенциално смъртоносно увреждане, при което кръвоносните съдове в главата й не са формирани правилно.

Притокът на течности довел до много сериозно състояние, познато като хидроцефалус или вода в мозъка – това накарало главата й да расте необичайно много и многобройни вени да изскачат от скалпа й, след като станала само на няколко месеца. Нейният брат близнак Джаред не споделил родилния й дефект, за щастие.

Болестта на Джоули всъщност била известна като „малформация вената на Галън”. Тя образува тъмен кръг в средата на мозъка, който спира нормалното циркулиране на няколко артерии и вени.

Лекарите уведомили родителите, че малката трябва веднага да бъде оперирана. Тогава семейство Финкълщайн намерили специалист, доктор Алехандро Беренщайн, в интернет и взели полет до Ню Йорк Сити, където той направил операцията на детето.

Той поставил микро-катетър през артерията на слабините на бебето и го избутал чак го главата на малката, за да поправи венозната малформация. След това запълнил кръвоносните съдове на неправилно действащата вена с малки количества медицинско Супер лепило.

„Знаем, че преди да бъдат възможни подобни техники за лечение на децата, болестта би била почти фатална.” Казва Беренщайн на CBS. „Имаше практически 95 процента риск за смърт преди края на първата година от живота на бебе и може би по-малко от 5 процента шанс за нормално дете до края на 10-тата.”

Джоули преминала през две лечения, с помощта на които малформацията успяла да намалее, според резултатите от рентгеновите лъчи.

„Очите й изглеждаха по-светли, цветът й изглеждаше по-добре,” споделя майката, Дарби. „Изглеждаше като различно бебе. Наистина беше удивително.”

Малфункциониращата вена била почти изцяло затворена при втората процедура. Докторите предрекли, че бавно главата й ще си възвърне нормалните размери и водата в мозъка й ще продължи да се оттича.

„Тя наистина се превърна в онова щастливо, чаровно малко бебе, което ще се заиграе с всеки, който я погледне,” разказва майка й. „Такава беше тя преди операцията.”

Полицаи намерили няколко големи снимки, залепени на паркинги и близо до училища. Постерите били във формати А3 и А4, в цветни и черно-бели версии. Те показвали пенис, завързан с жълта панделка.

Следователите разпитали персонала в офисите, разположени близо до намерените снимки и взели отпечатъци от постерите.

Една от версиите е, че фотосите може да са странен протест за „вдигащите се сметки по-късно тази година”.

Говорител на полицията обаче се изказа, че „любител-фотографът не е успял да впечатли местната полиция”. Казва още: „Знаем за тези постери и свалихме няколко, но не сме получили официални оплаквания. Притесняваме се само, че постерите бяха наблизо до местни училища и може да са обидили или разстроили някого. Но от това, което видяхме, ако е собствен портрет, фотографът няма да бърза да го идентифицираме.”

Полицията казва, че постерите били открити в три района и се появявали няколко пъти през последните две седмици. В интернет даже един полицай споделя: „Това може да не е необичайно за Брайтън, но в Люис си е същински Армагедон.”

Фермер сътвори необикновена статуя – сламен сурикат, висок 13 метра. Внушителното произведение на изкуството гледа отвисоко селото Нантуич, защото се намира върху 2-метрова основа. Има даже и светлинки в очите. Сурикатът, станал известен благодарение на телевизионните реклами на застрахователна компания, е 30 пъти по-голям от реалните размери на прототипа си.

Статуята е една от последните творби на персонала в сладоледената ферма Снъгбърис, Хърлстън. Всяка година лятото там се празнува с нов дизайн. Всичко започнало през 1998 година със скулптура на огромен купол на хилядолетието. Оттогава фермата е видяла сламени копия на телескопа Ловел, Лондонското око, както и на Биг Бен.

Телескопа Ловъл

Относно тазгодишното дизайнерско решение, господин Харпър, 57, споделя: „Всеки обича опосуми, особено жена ми, така че си помислихме, че ще е добра идея. Започнахме да планираме през януари, а самото натъпкване на суриката ни отне около месец. Майк е невероятен талант и бях щастлив, че с него го построихме. Хората обожават скулптурата – развеселява ги и не им струва нищо.”

Биг Бен