Богомили ли доведоха до турското робство в България?

Учение, вярвания. Пръстенът на поп Богомил. Бил ли е книжовник, богомилска литература. „Тайната книга на богомилите“. „Богомилски книги и легенди“ на Йордан Иванов. „Беседа против богомилите“ на презвитер Козма. Какво правят те в България. „Опасният архив на богомилите и тайните на българските светилища“ на Христо Буковски. „Поп Богомил и съвършенството на страха“ от Владимир Зарев. „Поп Богомил и Свети Иван Рилски“ от Петър Мутафчиев. „Богомилски легенди“ на Николай Райнов. „Процесът против богомилите“ на Стефан Цанев в Народния театър. Богомили и катари. И масони. И тамплиери. И помаци. Филмът „Великата ерес (богомилството)“, вграден. Богомилите в Босна. Във Франция. Гонение. Дънов за тях, турското робство като карма. Христо Маджаров и богомилите, видео. Символ, знак.

Богомили ли са причината за турското робство у нас? Този въпрос от години занимава умовете на родни историци и любители на конспиративните теории. Според Димитър Мангуров, един от изтъкнатите ни езотерици, петвековното османско владичество е наложено като тежка карма на страната ни заради гоненията срещу последователите на поп Богомил.

В тази тема от chudesa.net ще разгледаме подробно кои всъщност са богомилите, в какво се състои точно тяхното учение, какво правят в България, кои са най-известните и изчерпателни книги за тях.

Учение, вярвания

Учението на богомилите се отличава съществено от вярванията на църквата. Което всъщност е и причината те да бъдат обявени за ерес и последователите на учението да бъдат подлагани на гонения от страна както на светската, така и на църковната власт.

Според богомилите светът такъв, какъвто го познаваме, не е съществувал. Имало е единствено седем небеса, под които е бездната. Над всичко това царувал Бог, който имал двама сина, а не един, както е общоприето.

Освен Иисус Христос, Сатанаил също е син на Бога. А синът на Ева Каин е от него, а не от Адам, както учи Библията.

Основните вярвания на богомилите също се различават коренно от църковните. Те не се кланят на Разпятието (Кръста) и изобщо не го почитат като символ. Вместо това използват риба и агне за тази цел, а Христос е представян като овчар.

Те не признават и Стария Завет и не се обръщат към свещениците си с приетото „отче“. Според учението им светът има двама господари – черен бог, който е създал материалния свят, и добър бог, който е създател на човешката раса.

Пръстенът на поп Богомил

Пръстенът на поп Богомил

Пръстенът на поп Богомил съдържа знака на богомилите

Пръстенът на поп Богомил е сред най-любопитните обекти в историята ни. На него е изобразен равнораменен кръст, който, като символ, е сувастично-схвастичен. Този знак се вярва, че съдържа информация за всички процеси и събития, които се случват в Галактиката ни, във Вселената като цяло и в общо седемте Слънчеви системи.

Освен това в равнораменния кръст се съдържа и символът на държавността, а също и на Аз-ът.

Бил ли е книжовник, богомилска литература

Поп Богомил не е бил книжовник, а духовен учител и наставник. Той е живял по време на управлението на цар Петър Първи (десети век)и е считан за основоположник на богомилското учение. Което в последствие е обявено за ерес, тъй като вярванията, заложени в него, сериозно се отклоняват от догмите, проповядвани от православната църква.

Въпреки, че историята не гледа на поп Богомил като на книжовник, се смята, че той все пак е автор на няколко книги за богомилството. Които са възприети като еретическа литература от църквата и съответно са забранени.

Като дори са включени в Индекса на забранените книги.

Обхватът на самата богомилска литература също не е никак малък. Освен книги, са били разпространявани и богомилски притчи и проповеди. Литературата на богомилите се дели на няколко нива като към първото и най-основното е Тайната книга на богомилите, която е била достъпна единствено до избрани сред редиците на богомилите.

На следващото ниво е Видение Исаево, което се е разпространявало не само сред последователите на учението, а също и сред хората, за да набере повече последователи на учението. Тази творба е позната в доста повече преписи от Тайната книга.

Типичен представител на богомилската литература е и апокрифът за Тивериадското море. Който е претръпял три основни редакции. Друга книга, заслужаваща да й се обръне внимание, е Борба на архангел Михаил със Сатанаил.

„Тайната книга на богомилите“

тайната книга на богомилите

До Тайната книга на богомилите достъп са имали само малцина

„Тайната книга на богомилите“ е безспорно най-значимото произведение-представител на богомилската литература.

То е било достъпно само за избран кръг последователи на учението, които са били сред най-висшите му представители. Преводът му е отнел доста време, а в науката е популярно с още две други имена – „Лъжовно евангелие на Йоан“ и „Свети Йоанова книга“.

Предполагаемото време на създаването на „Тайната книга на богомилите“ е 11-12 век, смятат историците. За основа на творбата са използвани стари апокрифни извори.

„Богомилски книги и легенди“ на Йордан Иванов

„Богомилски книги и легенди“ е сред най-бележитите трудове на професор Йордан Иванов. Известен именно с факта, че в продължение на години изучава дейността и учението на богомилите.

Книгата му, издадена през 1925 година, разглежда не само книжнината на богомилите, но също така събира за първи път на едно място и систематизира основните произведения на движението.

Освен това в нея са включени и български народни митове, които се доближават много до схващанията на последователите на поп Богомил и най-вероятно са повлияли на вярванията им.

По този начин професор Иванов се надява да разкрие максимално не само произхода, но да вникне в самата същност на учението и неговата важна роля в средновековна България.

Поради тази причина голяма част от произведенията, намерили място в „Богомилски книги и легенди“ са на старобългарски. Освен това са включени и чужди легенди за създаването на света, за да може с тяхна помощ да се създаде по-пълна картина за същността на учението на богомилите.

И за огромната роля, която то изиграва в Средновековието не сами у нас, но и на Балканите.

„Беседа против богомилите“ на презвитер Козма

Беседа против богомилите на Презвитер Козма

„Беседа против богомилите“ на презвитер Козма ги заклеймява като ерес

Съвсем естествено, нарастващото влияние на богомилите в средновековна България създава сериозен конфликт между тях и църковната власт. Което пък води и до ответна реакция от страна на църквата и съответно появата на книги, проповядващи против учението.

Най-известната от тях е „Беседа против богомилите“ на презвитер Козма. В нея авторът изтъква доста любопитни факти от вярванията на учениците на поп Богомил като не крие тезата си, че те рушат държавата.

Тъй като нарушават изконните правила на Бога, които поддържат общуването между хората.

Презвитер Козма изтъква доста доводи, с които отхвърля богомилството и го заклеймява като ерес. Тъй като намира за богохулно отношението на богомилите към християнските символи – кръста, мощите и изображенията на светците.

Какво правят те в България

Малцина са наясно, че богомилството възниква много преди разпространението си в България. Неговите корени са в Мала Азия, а като база са послужили източни доктрини. В различните части на света последователите на учението се наричат по различен начин – павликяни, катари, албигойци, манихеи.

В България те са наречени богомили на името на поп Богомил – човекът, който първи започва да разпространява учението в страната ни през десети век.

Те не признават Стария завет, обявяват се срещу общоприети християнски символи, с което си навличат гнева както на църквата, така и на светската власт.

Те изцяло отричат Библията, тъй като смятат, че е създадена не от Бог, а по поръка на Сатаната. За тях Църквата не е институция, а място, управлявано от силата на дявола.

Според вярванията им, свещениците не са необходими на вярващите, тъй като те не водят живот, достоен за подражание и отклоняват християнството от истинския му, изконен облик. Като цяло, те открито се обявяват срещу цялото духовенство, тъй като то не е в състояние да служи като посредник между миряните и Бог.

Заради тези свои вярвания, богомилите са подлагани на жестоки гонения, а доста често и на изтезания и дори екзекуции.

„Опасният архив на богомилите и тайните на българските светилища“ на Христо Буковски

В „Опасният архив на богомилите и тайните на българските светилища“ Христо Буковски разглежда подробно свещените места по нашите земи, както и тайнствата, извършвани там. Авторът разглежда вярванията и символите, разпространени в България още преди зараждането на богомилското учение, както и как обредите, възприети от църквата, са повлияли на същността на вярванията на последователите му.

Освен това в книгата са предадени и доста от известните им тайни книги, които са послужили за база на много школи, появили се след тяхната.

„Поп Богомил и съвършенството на страха“ от Владимир Зарев

„Поп Богомил и съвършенството на страха“ на Владимир Зарев разглежда богомилството в много по-глобален мащаб. А именно – как точно учението на богомилите е успяло да излезе извън границите на България, въпреки жестоките гонения, и да завладее Западна Европа.

Както вече споменахме, в различните държави, последователите на учението носят различни имена – катари в Италия, албигойци във Франция, бугри в Англия.

Творбата разглежда пътят, по който богомилството повлиява не само на отношенията между хората и църквата, но и на католицизма и развитието на Ренесанса като цяло.

Самата книга е роман, разделен на четири части, обособени като жития. Действието в първите три се развива през десети век, по-конкретно – през 957 година в страната ни, а главен герой в тях е именно поп Богомил.

И в трите части са застъпени реални исторически факти и събития. Четвъртата част отвежда читателите във францискански манастир няколко века по-късно – през 1327 година. А главният герой в нея – Умберто Еко, се опитва да открие екземпляр от прокълнат ръкопис на Аристотел.

Мнозина хвалят произведението като изключително, но има и такива, които намират твърде много прилики между четвъртата част и „Името на розата“ на Умберто Еко.

„Поп Богомил и Свети Иван Рилски“ от Петър Мутафчиев

„Поп Богомил и Свети Иван Рилски“ на Петър Мутафчиев е уникално по своята същност произведение, тъй като разглежда две личности, които на пръв поглед са напълно несъвместими.

Докато единият – свети Иван Рилски, е олицетворение на православното християнство, името на другия е станало нарицателно за ерес. Различията между тях са не само във вярванията им, но и в заветите.

Докато животът на Иван Рилски е известен на поколенията, а от него е запазено и литературно произведение, за поп Богомил се знае много малко.

Сведенията за него и проповядваното от него учение са достигнали до нас най-вече благодарение на творбите на неговите противници. Които го представят като еретик, опитващ се да разруши устоите както на църквата и вярата на хората, така и на държавата като цяло.

Тази разлика в образите им е съвсем естествена, предвид факта, че дълги години поп Богомил и неговите ученици са били представяни като символи на всичко зло, а делото им – като сатанинско и заслужаващо пълно отрицание.

На пръв поглед победител в „съревнованието“ между двете учения е винаги православното християнство.

Книгата на Петър Мутафчиев разглежда тези две исторически личности в опит да бъде дадена обективна оценка за възникването на богомилството на фона на историческата действителност в страната ни през десети век.

Според авторът основната причина за това е духовният хаос, обладал българите, вследствие на покръстването. И все още трудното свикване с порядките на сравнително новата вяра.

„Богомилски легенди“ на Николай Райнов

„Богомилски легенди“ е първата книга на Николай Райнов, която той дори не публикува със собственото си име, а използва псевдонима Аноним. Книгата е публикувана през 1912 година и предизвиква небивал отзвук.

Авторът й дори е наречен талант, какъвто страната ни не е виждала до този момент. Заради огромния интерес, Райнов прави и второ издание на творбата си, в която разглежда някои от най-популярните легенди, знакови за богомилите.

Сред тях са „Цар на мрака“, „Каин и Авел“, „Вавилонска кула“, „Песен за Девата“, „Даниил“, „Соломон и Балкиза“ и други.

„Процесът против богомилите“ на Стефан Цанев в Народния театър

Стефан Цанев е категоричен, че „Процесът против богомилите“ е най-съдбовната му творба. Която изцяло е предопределила живота му. Действително, и зрителите, гледали постановката на пиесата в Народния театър, са категорични, че това е може би най-хубавата българска пиеса.

От заглавието ясно си личи, че театралната пиеса е историческа и проследява реално случили се документални събития, а именно – процесът, организиран от цар Борил срещу богомилите и водача им, който по това време е поп Стефан.

Точно по времето на Борил е и най-голямата мощ на богомилското движение, чието влияние сред народа е толкова силно, че владетелят се вижда принуден да вземе крути мерки, за да ограничи силата му. Така се стига до процеса от 1211 година, когато на Търновския събор учението е осъдено като ерес, а самият поп Стефан е екзекутиран по типичен за Средновековието прийом – изгорен е на кладата.

Самият процес наподобява страшно много събора в Цариград през 1084 година. Точно тази прилика използва Стефан Цанев в пиесата си, която се отличава с това, че в нея понятието „време“ не съществува. И действието се развива в границите на над десет века.

Още по-уникалното в творбата е, че адвокатът, защитаващ богомилите, е съвременен юрист от 20 век, а като структура пиесата представлява театрална реставрация.

В нея се появяват куп реални исторически личности от родната история като сблъсъкът между тях цели да покаже сблъсъка между идеите от различните епохи.

Най-уникалното в пиесата е, че всички реплики, използвани в нея, са напълно автентични. Те са документални цитати, взети от исторически и църковни книги, както и от книжнината на богомилите.

Съвсем естествено, в пиесата се разискват основните въпроси, вълнували хората от древността, през Средновековието, та до днес. Въпросите за доброто и злото, за съвършенството и за съществуването на Бог.

Образът на цар Борил пък е изграден с Шекспирови похвати. Владетелят съчетава в себе си някои от най-лошите пороци на всички времена – лицемерие, подлост, двуличие в политически аспект, жестокост, склонност към интриги.

И всичко това с цел да задържи трона. Според театралните експерти този Борил, представен ни от Стефан Цанев, е въплъщение на няколко емблематични Шекспирови владетели – Макбет, Крал Лир, Ричард II и Ричард III.

Богомили и катари

Както вече споменахме, последователите на учението на поп Богомил на запад носят различни имена. През 11 век то вече е достигнало до западна Европа, в това число и до Франция, където набира особено голяма популярност в графство Лангедок, и то сред представителите на местната аристокрация.

богомили и катари

Богомили и катари имат много общо

Именно във Франция през 1167 година бил проведен Велик събор, ръководен от Никита, български патриарх на богомилите. На събора присъствали богомили както от Франция, така и от Италия. Богомилите по тези земи били наричани катари – гръцка по произход дума, която буквално означава „чисти“. Любопитното е, че във Франция, освен „катари“, последователите на богомилското учение са наричани още и „онези от България“.

Църквата пък ги наричала с определението, което дава на всички еретици – албигойци.

Да се стане катар не е никак лесно и това не може да се случи чрез кръщене или обикновено влизане в религиозната им общност. Единственият начин това да се случи, е чрез посвещаване с мистерията на Иисус Христос и свещения Граал.

Предсказание на катарите гласи, че върху пепелта на 205 мъже и жени, хвърлили се по своя воля в огъня на кладата през 1244 година, ще разцъфнат лаврови дървета.

Според вярванията, делото на катарите във Франция е продължено и до наши дни от братството на розенкройците. Като знак за тази приемственост в долината на река Ариеж е издигнат паметник, който обединява светия Граал, символа на катарите и кръст с рози.

Много хора са убедени, че точно катарите стоят в основата на държавността във Франция. Заради заплахата от огромното им влияние обаче католическата църква организира специален кръстоносен поход срещу тях като целта е катарите да бъдат избити до крак.

И масони

Между масоните и богомилите също има много тънка връзка. Вярва се, че богомилите са така да се каже бащи на тамплиерите (връзката между тях ще разгледаме подробно в следващата точка). Масоните пък от край време са възприемани на наследници на тамплиерите.

Рицарите на масонския орден също като богомилите имат специално отношение към Слънцето. На къщите си първите масони дори поставят слънчеви часовници, дори и в страните им да не грее твърде често слънце (като в Шотландия, например).

И тамплиери

Както вече споменахме в предишната точка, между богомилите и тамплиерите съществува много дълбока връзка, а за много специалисти и не само, богомилите са „бащи“ на рицарите. Които следват голяма част от идеите на учението на поп Богомил.

През 12 век тръгва слух, че деветимата рицари-тамплиери, положили основата на ордена, са открили съкровището на цар Соломон в Йерусалим. Те и последователите им са задължени да дадат четири основни обета – за бедност, за безбрачие, за закрила на поклонниците-християни и за признаване на християнските канони.

Тамплиерите се превръщат в най-могъщата сила в Европа като дори са освободени от данъци. Те са първите, които започват да използват пътните чекове.

Въпреки общите черти и общия произход, между масоните и тамплиерите има известна разлика. И двата ордена са силно повлияни от учението на богомилите. За да се присъедини човек към тамплиерите обаче е задължително да бъде християнин, докато организацията на масоните е по-масова.

Освен това масоните са много по-демократични, за разлика от тамплиерите. Иначе принципите и философията на двата ордена се препокриват доста. С тази разлика, че организацията на масоните е тайна, а тази на тамплиерите – не.

И помаци

Оживени дебати предизвиква въпросът дали помаците са наследници на богомилите. Истината е, че по етнос не може и да става дума за сравнение между тях. Тъй като богомилите никога не са съществували като отделна народност или етнос, а само и единствено като религиозна група.

Точно поради тази причина можем да гледаме на помаците като на наследници на богомилите, но само що се отнася до религиозния показател. Историците също са на мнение, че е много вероятно помаците някога да са били богомили.

И по-конкретно ловчанските помаци. Които физически приличат много на богомилите от северна България, диалектът им също е много сходен с езика, говорен от българските католици.

Освен това епископ Филип Станиславович разкрива, че в най-голямото по онова време село на богомили – Ореш, има вече доста мюсюлмани.

Говори се, че на някои надгробни камъни в местността от преди няколко века, са открити символите както на кръст, така и на полумесец. Което, според мнозина, е доказателство за връзката между богомилството и помаците по нашите земи.

Филмът „Великата ерес (богомилството)“, вграден

Филмът „Великата ерес (богомилството)“ е продукция на бТВ документите. Негови създатели са Гена Трайкова и операторът Добромир Иванов. Самият филм е в три части, озаглавени „Началото“, „Ереста тръгва на запад“ и „По стъпките на бугрите“.

Както можете да се досетите, филмът цели да разгледа в детайли зараждането на богомилството, обявяването му за ерес и разпространението му в цяла Европа.

Началото на историята в продукцията е през десети век, а за да представят детайлите максимално достоверно, Гена Трайкова и операторът предприемат пътуване до Босна и Херцеговина и до Франция, за да се срещнат с някои от най-изтъкнатите изследователи и анализатори на средновековните учения, обявени за ерес.

Освен това във филма са направени и доста мащабни възстановки на случващото се през Средновековието.

Освен, че ще разкаже за зараждането на богомилството като учение, „Великата ерес“ разкрива и защо католическата църква го обявява за българската ерес. Освен това лентата разглежда и живота и личността на поп Богомил и най-изтъкнатите му последователи.

Голяма част от сцените са заснети освен в чужбина и в крепостта Баба Вида край Видин.

Богомилите в Босна

Ако богомилството в България е било обявено за ерес, то в Босна е било със статут буквално на държавна религия. Историците, макар да не са категорично убедени, са на мнение, че последователите на учението, при бягството си от страната ни, потеглят към Сърбия, Албания и Косово и се установяват в Босна, преди да поемат към западна Европа и по-конкретно Италия и Франция.

Смята се, че както в България, така и в Босна, богомилите са тези, които първи приемат исляма. Като основните причини за това са две – ненавист към църквата и близост от към идейна гледна точка с исляма.

Но и за това липсват категорични доказателства.

Разликата между църковната власт в Босна и в България по онова време, е че в Босна не е имало централизирана църковна власт, а само отделни манастири със съвсем малък брой духовници в тях.

Въпреки това открити от този период надгробни паметници категорични доказват, че местните са почитали богомилското учение. Или поне неговият вариант в страната.

Във Франция

Както вече споменахме, от България богомилството се разпространява в голяма част от западна Европа. Във Франция то преминава след като е превзело Италия през десети век. Смята се, че е пренесено от италианец на име Гундулф.

Учението бързо набира въодушевени последователи, които да го разпространяват тайно от град на град и от село на село. Тези хора се наричали катари или албигойци. За първи път във Франция богомилството се разпространява в Аквитания, а в последствие и в областите южно от река Лоара.

Към 1022 година богомилското учение вече било пуснало сериозни корени в цялата френска държава. Не само обикновени хора, но и благородници, хора на науката и дори религиозни люде ставали негови последователи. Почти целият град Орлеан бил населен с богомили.

Голяма част от французите се отказали от обичайния си живот, за да следват съветите на поп Богомил.

Доказателство за огромното влияние на богомилството във Франция е думи и изрази, свързани със страната ни, които доказват, че именно от България движението е тръгнало в Европа.

Любопитното е, че до ден днешен в Южна Франция се намира планински връх, който е почитан като храм на светия Граал. Вярва се, че мястото има лечебна сила, заради което по пълнолуние през нощта стотици вярващи тръгват нагоре в планината, за да открият изцеление.

Въпросният свещен връх и до днес се нарича… Бугараш! Както и селото, разположено в самите му поли.

Повече от ясно е, че коренът на името е български. Точно както корените на имената на още стотина селца и градове във Франция.

Всички те са наследство от 12 век, когато местните са приели с отворени обятия богомилите, пристигащи от България, търсещи убежище от гоненията срещу тях.

Гонение

Заради откритото си опълчване срещу църковната и светската власт, богомилите са подложени на жестоки гонения още през десети век. Те са обявени за опасни и за еретици и църквата и държавата правят всичко възможно, за да се отърват от тях.

Според данните над 18 хиляди последователи на учението намират смъртта си в цяла Европа заради убежденията и вярванията си. В историята е останало името на Василий Врач, изгорен на клада в Константинопол на 11.11.1111 година.

Според очевидци, накрая Василий се превърнал в пара, а не изгорял. Той просто изчезнал, без изобщо от него да се усети миризмата на горяща плът. Това разказва не друг, а Ана – наследничката на византийския император Алексей Комнин.

Съдбата на богомилите, достигнали до Италия и Франция през Босна, също е доста незавидна. Срещу тях през 1209 година бил организиран кръстоносен поход. Няколко години по-късно той бил последван от нов, който принудил катарите (местните богомили) да се барикадират в крепостта Монсегюр. Където изкарали цели 10 месеца, до фаталния март 1244 година, когато крепостта все пак паднала и всички в нея били зверски изклани.

Много от последователите на учението са били затваряни заедно в обори и запалвани, за да изгорят живи, тъй като били толкова многобройни, че нямало възможност да се прави клада за всеки един от тях. Ако се вярва на легендите, голяма част от тях проклинали България в последните си мигове, тъй като родината ги прокудила и ги обрекла на смърт.

Дънов за тях, турското робство като карма

Петър Дънов е категоричен, че богомилите са донесли в България велико учение, което е трябвало да покаже на хората как променят живота си към възможно най-добрия начин. Българите обаче не успели да оценят това и тогавашните владетели на страната се отнесли жестоко към последователите на учение като ги прогонили от родината им.

Това е и причината България да падне под турско робство – за да изплати тежката си карма заради гоненията срещу тях. Учителят Дънов е категоричен, че това е очакваната разплата за народ, който е отказал да приеме Божественото Слово заради собствената си липса на разум.

Богомилите, прогонени от родината, се установили в Европа и държавите, които ги приели с отворени обятия, сега процъфтяват заради разумното си решение.

Към фактите, доказващи, че турското робство е навлечено на народа ни като карма заради гоненията срещу богомилите, се добавя и този, че преди смъртта си, голяма част от тях са отправяли проклятия към България.

Задето ги е прокудила от домовете им.

Христо Маджаров и богомилите, видео

Инженер Христо Маджаров се прочува със задълбочените си изследвания за възникването на богомилското движение. Освен редица лекции, които изнася на темата за учението, обявено за ерес, той е автор и на доста книги, разглеждащи в детайли последователите на поп Богомил.

Сред най-популярните му творби са „Завръщането на богомилите“, „Големият заговор срещу българите“ и „Златна България“.

Символ, знак

богомили символ, знак

Това е основният символ (знак) на богомилите

Знакът на богомилите са две напълно еднакви елипси, преплетени под прав ъгъл, във формата на кръст. Този символ може да бъде открит практически във всяко едно нещо, свързано с последователите на учението. В това число на пръстена на неговия създател – поп Богомил.

Вярва се, че двете елипси символизират доброто и злото в света. И тяхното сливане в едно, което всъщност е и истинската цялост.

Богомили ли доведоха до турското робство в България?
5 (100%) 5 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *