40 дни след смъртта: Как душата се слива с нейната висша духовна същност

40 дена след смъртта  душата се слива с нейната висша духовна същност

Според теорията на Чарлз Дарвин, който твърди, че хомо сапиенс е наследник на маймуната, която е преживяла определени трансформации и еволюция, докато се превърне в човекоподобно същество и накрая в хомо сапиенс еректус (изправен човек).

Вижте още една важна статия по темата ТУК: Всичко за помена 40 дни след смъртта и други неща, свързани с този ден!

Тази еволюция е била следствие на труда, който маймуната започнала да върши – да си намира храна, да използва най-примитивните сечива, за да  хване по време на улов  дребни животинки за храна или да си изкопае корени и други грудкови растения от самата почва.

После започнала да използва камъни и други подръчни средства, за да обработва почвата по един наистина примитивен начин, за да посади в земята различни семена и ядки от растения, които в един момент израстват и осигуряват храна.

Накрая незнайно как, примитивният човек открил огъня, който получавал при триене на две сухи клечки или пръчки.

Според Дарвин всеки един индивид, който е минал през Земята и е умрял било от естествена смърт, болест, травма, падане, удавяне или поразен от някой див звяр, с неговата физическа смърт всичко приключва.

Дарвин е на мнение, че човекът е физическо тяло и мозък. Двете неща погиват и от човека нищо друго не остава.

Не на такова мнение са били древните цивилизации, които ние познаваме  – вавилонци, маи, ацтеки, индианци, египтяни, римляни, траки.

Те вече започват да говорят за душата като психея и с нейното разучаване са се занимавали най-образованите в миналото предимно мъже – философи, мислители, математици, писатели, историци.

Тук не споменаваме  още по-древните цивилизации на атлантите, за които много се говори в последно време, защото вече са открити доста находки от техните времена.

Древното апокрифно знание не само за безсмъртието на душата, но и за нейното многократно реинкарниране – прераждане в различни човешки форми като пол, раса, националност, историческа принадлежност и други навлезе много активно в нашия живот.

Много сериозно се говори, че самият Иисус Христос е говорил за прераждането и неговите беседа са били отразени от апостолите и в Библията, но после са заличени (през 325 г. по време на Първия Вселенски събор) от духовниците и обществениците по чисто технически причини, за да държат в подчинение обикновените хора.

Дали живите приемаме истината за прераждането или я отричаме, това няма никакво значение, защото нас никой не ни пита и не се съобразява с нашето лично мнение, както никой не ни пита дали наистина приемаме, че 2+2 е 4, а не е нещо друго.

Медиуми, естрасенси, ясновидци са категорични за няколко неща, които се случват с човешката душа, след като тя излезе от своето физическо тяло.

1. Крайната физическа смърт настъпва, след като се скъса прословутата сребърна нишка, която като пъпната връв свързва живата плът с душата.

Хора, изпаднали в клинична смърт, които са давали признаци на истинска физическа смърт и даже са били подготвяни за аутопсия, а после са се съживявали, дори на масата в моргата, всъщност са имали цяла сребърна нишка.

2. Когато душата излезе извън тялото, тя прави преглед на своя живот в обратен ред – от последните дни към детството. В този момент тя „прехвърляла“ информацията от своя физически мозък върху неин информационен носител, за да я отнесе в Отвъдното.

Затова не трябва да се прави кремация на труповете, докато не са изминали поне 3 дена от физическата смърт, за да може душата да си свърши нужната работа.

3. Ние правим много важен помен на 40-я ден от смъртта. Знаете, че когато се струват 6 месеца, 1 година или повече, възпоменанието се прави в събота преди точната дата. Може да се правят в църква, като се поставя снимка на покойника и некролог.

soul-leaves-body

Душата напуска тялото

Това правило не важи за 40-я ден. Без значение дали в делничен ден или не, на 40 ден задължително се  отива на гроба.

40-ят ден е свързан и с Иисус Христос, защото след Възкресение той 40 дена е бил при Пресвета Богородица, Мария Магдалина и при своите ученици.

На 40-я ден се сбогува с тях, казва им, че повече няма да го видят на Земята, но ще ходатайства Господ да им изпрати Светия Дух, който  да ги окрилява и напътства. После се въздига – възнася към Небето и изчезва от техните погледи (затова празникът се нарича Възнесение Господне).

По примера на Христос се приема, че на 40-я ден всички живи правят същото това прощаване с душата на своите близки, която като Христос ще се възнесе в Небето и никога повече няма да се появи тук до Второ пришествие.

 Част 2  на темата, от която ще научите как душата влиза в ново прераждане можете да  прочетете ТУК.

сподели бутон

40 дни след смъртта: Как душата се слива с нейната висша духовна същност
4.3 (86.67%) 3 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “40 дни след смъртта: Как душата се слива с нейната висша духовна същност

  1. четейки горния текст се подразбира че всичко написано е поредната глупост и манипулация към вярващите – с нищо просто не се доказва нищо съществено – докажи го преди да плюеш Дарвин – противоречиш си с факта че след кремирана наречената душа има проблем .По твоята логика – ако човек умре при свръх висока температура – ще умре и ще се разпадне любимата ни душа…и божествената история отива в историятя

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *