Идва благата вест за новото бъдеще

Жената винаги е работила с четвъртото измерение, със способа от свиване към разширяване и обратно

Истинският празник на жените е Благовещение, денят в който Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че ще зачене и ще роди Божия Спасител – Исус Христос.

Културата от зората на човечеството, свързана с женския принцип и с енергията на Богинята-майка, също отчитала благодатната роля на жената. Разбирала силата и тайната на раждането и живота, отчитала, че всичко е живо и значимо и Бог е във всичко. Тази култура била белязана от любовта, красотата, хармонията, равновесието, изкуството, дипломацията, взаимоизгодното сътрудничество и взимането на справедливи решения.

Били златни, мирни времена на абстрактно, циклично, нелинейно мислене. Познавали се мистериите на цикличното живеене. Циклите на времето били отбелязвани, чествани и маркирани от Слънцестоенето и Равнодействията, небесните движения, модулациите на планетите. От зората на човечеството, според източните учения, начело на Великата Йерархия на света стои Майката на всички, наричана с най-различни имена – Кали, Ищар, Астарта, Изида, Бастет, Деметра. Тази велика проява на женското начало е смятана и за духовна Майка на Великите учители, като Христос, Буда, Кришна и др.

В древността занаятчии, осенени от свещено вдъхновение, изобразявали Богинята от глина с пищни гърди и заоблен корем, даряваща плодородие и живот. Смятали, че тя ражда нови звезди, че нейните гърди вливали мляко в небесната твърд, а заобленото й сочно тяло било самата земя. Виждали горите, хълмовете, равнините и долините като издатини и вдлъбнатини по тялото й. Вечна и вездесъща, тя съпътствала хората навсякъде. Била във всяка скала, във всяко листо, в най-висшето и в най-нисшето същество. Тя им давала живот, хранела ги, държала ги в скута си, а свършел ли земният им път, отново ги прибирала при себе си. За нея правели бразди в земята, чертаели кръгове с камъни, издигали й храмове и високи кули, отдавали й почит из полета и гори, в градове и села. Жриците на Богинята носели също различни имена и свещенодействали над раждането и смъртта, благославяли полята, посевите, строителството.

Матриархалните общества се прославили с липсата на конфликти и в тях именно се ражда понятието семейство. За разлика от номадския инстинкт на мъжа, жената обича уседналия живот, а цивилизацията и културата виреят по-добре около този център на сигурност, стабилност, около постоянните източници на храна и образование. Докато патриархалното общество, обратно, държи повече на битките и победите над по-слабите, отколкото на семейния живот.

Принципите на матриархалната култура създавали усещане за цялост, единство, консолидация, съпричастие. В нея всякакво нараняване на човек или животно било смятано за сериозно престъпление. Първите съдии били жени и дори в договора на Ханибал с галите се предвиждало всички спорове да бъдат решавани от галски матрони. Жените били преговарящите, арбитрите, помиряващите, пророчиците. Те побеждавали само в борбата за духовност, в която никой не оставал сразен.

Според вярата в Богинята-Майка, в иманентността, всичко е свято и никое деяние не е по-достойно от друго. Вярвало се, че в Богинята- Майка е съхранено цялото познание, светлите и тъмните зони на битието. Че цялата сила и красота на природата идва от нея, че е вестителка на равновесието. Тя олицетворявала женския принцип, който е мирен, нейерархичен и природосъобразен, с повече равенство, уважение, сътрудничество, толерантност и жизнеутвърждение. Така както Майката- природа ни учи, че може да ни сътрудничи, ако не я покоряваме, а взаимно се обогатяваме. Така действа и женският принцип. Така както жените си обменят готварски рецепти и обменят знания и опит в различни области, той ни учи, че в живота трябва да следваме методите, които употребява природата. Като например този на сеенето, на удвояването, на обработването, който е законът за запазване на душевната енергия. Като закона на единението /запазване на силата/, както когато много треви и дървета растат заедно, като закона на пълненето и празненето, както прави Луната. 14 дни тя се пълни и 14 дни се празни. Т.е. учи на пълнене с добро и изпразване от излишното, от злото.

Женският принцип следва и един от важните методи на Природата – вечният обмен, кръговрат, приемането и на смъртта, и на живота като нещо естествено, както и този на възпитанието чрез строгост, точност, ограничения, безпревзетост и фалш. Затова точно жените са призвани и определени да възстановят тези духовни традиции на живота и красотата, а така и да изградят новата култура и новия световен ред. А те имат тези способности и са предопределени от енергията на Великата Майка, чрез която се разкрива цялото биологично великолепие на човека. Именно тя е липсвала при свързването и хармонизирането на мъжкото и женското начало.

Историята на Великата Майка е древна, колкото и света. Още далечните ни прадеди са знаели, че тя носи силата на кръвта, че единствено тя можела да произведе кръв без рани. А кръвта съдържа общата сума на човешката вибрация, богатството на биологичното съществуване, в нея е кодирана способността на организма да се развива от свиване към разширяване, от дегенериране към регенериране, както и обратно. А точно това е работата в четвъртото измерение.

Животът на жената е тясно свързан с Луната, която е модулатор на Земята. Нейните фази ни помагат да разберем флуидния характер на женското тяло и да използваме произтичащите от това промени по най-съзидателния начин. Затова жената в миналото олицетворявала цикличността, смъртта и възраждането в природата, пълнолунията, Слънцестоенето, Равнодействието, приливите и отливите, дефинирани от траекторията на Слънцето. Славели я с най-различни тържества и фестивали, мистерии.

Жената познава мъдростта на Луната и процеса на ентропията, упадъка, края и смъртта само като част от нещо по-голямо и вечно, като процес на освобождаване, откъсване от повърхностното, преходното, ненужното. Като свеждане на нещата до същественото, до ядрото. Затова тя винаги е работила с четвъртото измерение.

През цялата история на човечеството ръката на Великата Богиня е прокарвала своята здрава нишка, докато един ден щастливо плуващият в меките й води свят изместил оста си, изсипвайки презглава безпомощните му обитатели в преизподня от кръв, огън, порои, безумие, разруха и опустошение. Тъй като, според преданието, тя е владетелка и на полюсите. Атлантида, свещеният остров, бил погълнат и потънал. Така подобно камъчета по брега, били отнесени от вълните на времето и успешно владелите живота женски принципи.

Но сега вече иде същият ред за отливане на напластените алчни и корумпирани амбиции да се владее, притежава, използва за мирски цели свещеното тайнство и свещения огън на женската енергия Кундалини, позната като Богинята-Майка и дълбоко асоцирана с любовта. Тази, която е проявявала живота в съществуването и е била подхранваща сила на планетата в продължение на дълъг период от време. Но след Атлантида, когато Луцифер нанася удар по кулата на Духа, Майката на Света започва да плете нова нишка, която предстои да засияе в идващата епоха.

След Атлантида, Великата Майка скрила лика си, станала Забулената Изида и забранила да се произнася името й, докато не удари часът на Светлината, според източното предание. А тъй като космическата мъдрост говори с езика на сказанията и легендите, този час е предсказан и щял да започне, когато звездата на Богинята-Свати /Венера/ се доближи най-близо до Земята и тогава щяла да започне нейната епоха. Това става през 1924 година, когато Венера за кратко се приближава до Земята необичайно близо. Източните учения говорят точно за такова настъпване на нова епоха и заставането на Богинята до Великото кормило. Говорят, че Майката на Света няма да позволи да се утвърди основата на тъмното дерзание, че никога няма да се издигне звярът и няма да се задържи човешката сила, а слънчевият лъч ще достигне нейния връх, където тя стои с огнен щит на стража, оградена с огнена стена и пламенна кърпа.

Неслучайно тя владее и най-високите върхове и планини, местата с огромен запас от електромагнитни сили и затова с решаващо значение в критични за Земята моменти.

Легендите говорят също, че Знамето на Великото Равноправие на света ще бъде издигнато от жена и че идва време да се върне отнетото й право, защото точно тя гради стъпалата на еволюцията и на пълноправието. И това време вече се долавя във все по-настойчивите копнежи за стойностите на Богинята-Майка. Защото в етиката на Бога Баща светът е видял много тирания, много клади, кръстоносни походи и инквизиции, много грижи само за избраници. Но не малцината властници на върха, а масите крепят постройката на живота и всеки един от т.н. “маси” е важен колкото колона в тази сграда.

Нашата култура сега минава през дълбоки катаклизми и много хора се чувстват отчуждени и безсилни пред повечето днешни ценности и отношения. Но колелото на историята се върти и Богинята отново ще заеме мястото си като правомерна управителка на човешкото съзнание, защото Великата майка носи в утробата си идеята за новата култура на сърцето и всяка човешка душа може да роди тази идея за вечен живот.

Бог е дал, по думите на Петър Дънов, служба на жените да развиват сърцето си и да служат на душата, а Божественият Дух вече иде за жените. Затова всички жени трябва да станат Една жена, т.е. Великата Майка и Духът ще ги събуди, за да потърсят Единия Мъж. Така ще се утвърди и отдавна желаната хармония.

Лияна Фероли
бутон за социални мрежи