В живота си благоуспяваме така, както благуспяват душите ни

 

Душите са израз на красота, въображение и творчество. А започваме да ги разбираме, когато се вслушваме в сърцето си

„Когато нематематик слуша за четиримерни неща, го обхваща свещен
трепет“ Айнщайн.

„Eadem mutata resurgo” /Изменяйки се, аз възкръсвам / надпис, изсечен върху
изображение на спирала на надгробния камък на Якоб Бернули, известен
швейцарски математик.

Тор и глина за ОгъняВ деня на Архангелова задушница група приятели отдадохме почит на мъртвите на едно много свещено място за алианите – Елмълъ баба край с.Биволяне, Момчилградско. И то без да имаме някакви скрупули дали душите на нашите покойници могат да се почетат само на гробищата, където са погребани. Нито пък, че душите им се разделят по някакви външни белези, като религиозните, етническите, народностните…

Според окултния прочит, те се намират на едно място, но в различни вибрационни сфери, според еволюционното им ниво. За разлика от ума ни, който се намира в 3D Пространството и на духа ни, който е в 5D, душите ни се намират в 4D.Но ние все още дори не можем да си представим този многомерен свят, тъй като не сме способни да го възприемем. Но само понякога, благодарение на красотата, на медитацията, на сънищата ни сякаш надникваме поне за малко в него. И макар че от средата на август, заедно с новата вълна от Източника, земята навлезе в ниските обертонове на четвъртата октава, четвъртото измерение, на нас ни изглежда, че нищо не се е променило.

Но по-важното е, че многомерната реалност започна да се проявява и това все повече ще се усилва, а и все повече ще я усещаме. Но ще започнем да го правим по-лесно, ако осъзнаем своите „паралелни аспекти” в нашето, в третото измерение. И без това нашето Висше Аз е нещо като „пътешественик във времето”. То създава все нови и нови времеви линии, проигравайки жизнените си ситуации по най-различен начин. И паметта ни за всичките тези много премествания се намират в нас, в петото и висшите измерения на Висшия ни Аз. А чрез тези „скокове” душите ни трупат максимално нов опит. Защото сегашният ни живот съдържа квинтесенцията на всичките ни животи на паралелните ни аспекти от третото измерение. Игралният филм „Ефектът на пеперудата” ни разказваше за такива премествания във времето. Главният герой имаше спомен за тях, синдромът „Дежа Ву”, и вече живееше своя 4- измерен живот, макар и без уменията на 5-то и по-високоизмерните същества в 5D.

Сега вече точките на двата свята/ 3D и 4D/ се събират, сближават, при това времевите линии на паралелните им аспекти се намира вече в 4-то измерение и междината между началото на влизането в 4-то измерение и тази точка на сближаването може да се нарече „демпфер”, участък за погасяване на колебанията на 3-тото измерение. След преминаването на тази точка ще стане разделяне между телата на индивида от 3-то измерение и тялото на 4-то измерение. След разделяне на телата Земята от 4-то измерение ще започне да изгражда нови времеви линии, с нови свойства.

Усещането от това сближаване ще бъде нещо като запомнящи се реалистични сънища, които трудно ще се различават от реалния живот, освен по някои дребни детайли или действия. Поради събирането и смесването на времевите линии многомерността може да се прояви с изчезването и после с появяването на някои предмети. Това може да се усети и в едно нетипично досега наше състояние, в което ще ни бъде трудно да разберем дали спим или бодърстваме. Затова все повече ще ни се налага да осъзнаваме своите действия и състояния. В това биха ни помогнали практиките на т.н. от арктурианците „осъзнато съновидение”.И най-вече чрез вслушване в гласа на интуицията и на сърцето си.

При развитието си в 3- мерното пространство нашата душа има 12 аспекта, които на свой ред, могат да образуват и други „под аспекти”, кратни на 12. В крайна сметка душата в 3-мерното измерение може да получава опит от няколко хиляди свои аспекти. Като основен нейн аспект е 3-ият аспект, който се явява като свръзка с всичките й други 12 „паралелни” аспекта. Когато Висшият Аз на душата приеме решение за обобщаване на опита в 3-то измерение, „основният” аспект започва да обединява всички свои 12 „паралелни” аспекти, а те от своя страна, обединяват своето множество от аспекти. В крайна сметка всички времеви линии от ”паралелните” аспекти се съединяват, сгъват се, обобщават се с основната времева линия.

4-то измерение се явява преходно между 3-то и 5-то и е винаги е било достъпно за възприемане и при намирането на Земята в 3-то измерение чрез сънищата и медитациите, но от малцина. То е мястото на фантастичните възможности, на паранормални явления, вместилище на душите на умрелите, на Боговете.В посланието до ефесците, глава 3, стихове 17 и 18 се казва: „…че вие, вкоренени и утвърдени в любовта, да можете да разберете заедно с всички светци какво е ширина и дължина, и дълбочина и височина…

Но засега ние виждаме, чувстваме и усещаме само тримерната „повърхност“ на огромното четиримерно „море”. Способността да разберат интуитивно този „напълно друг“ свят с по-висока размерност се проявява всеки век само у няколко избрани пророци. Останалите трябва да проникнат в хиперпространството по косвен път, с помощта на аналогията. Нашият тримерен свят плува по тихата повърхност на гигантски хиперокеан; може би, както е предполагал Айнщайн, върху необятна хиперсфера. В четиримерното пространство дебелината на нашия свят е приблизително равна на диаметъра на една елементарна частица. Нашите закони се определят от „повърхностното напрежение“ на хиперморето. Повърхността на хиперморето е еднородна, иначе законите не биха били еднородни. Леката кривина на морската повърхност отговаря на почти незабележимата постоянна кривина на нашето пространство-време. В хиперпространството също има време. Ако считаме времето за четвърта координата, хrперсветът е петмерен. Електромагнитните вълни са вибрации по повърхността на хиперморето. Единствено така науката ще избегне парадокса за празното пространство, в което се пренася енергия. Какво има извън повърхността на морето? Изцяло различният свят на Бога. Дори теологията вече не се разкъсва от противоречието между вездесъщието на Бога и неговата абстрактност.

Многомерната вселенаХиперпространството докосва всяка точка от тримериия свят и затова Бог е по-близо до нас от дъха ни. Той може да види всяка част от нашето пространство и да докосне всяка частица, без да има нужда да се движи през него. И все пак Божието царство е напълно „извън“ тримерния свят, в посока, която ние даже не можем да си представим. Светът е създаден преди милиарди години, когато Бог изсипал върху повърхността на хиперморето огромно количество хиперчастици с асиметрични тримерни сечения. Някои от тях попаднали в нашия свят в „дясна“ форма и се превърнали в неутрони, други в „лява“ – антинеутроните. Двойки противоположни частици анихилирали с ужасен взрив, но тъй като броят на неутроните малко надхвърлял броя на антинеутроните, те не изчезнали; повечето се разпаднали на протони и електрони и така се образувал водородът.

Започнала еволюцията на нашия „еднопосочен“ материален свят. Експлозията предизвикала разпръскване на частиците. За да задържи разширяващата се Вселена в сравнително стабилно състояние, Бог периодично обновява градивния й материал; той черпи от своите запаси хиперчастици и ги хвърля в морето. Тези, които паднат като антинеутрони, анихилират, а неутроните остават. Всеки път, когато в някоя лаборатория се формира античастица, ние наблюдаваме едно действително „обръщане“ на асиметрична частица, както в тримерния свят плосък двумерен картон може да се обърне наопаки. Така получаването на античастици ни дава емпирично доказателство за съществуването на четиримерно пространство, както ни припомня математикът-популяризатор Мартин Гарднер. Много сполучливо това се илюстрира от следния цитат в евангелие от Тома: „Ако тези, които ви водят, ви кажат: Царството на Бога е на небето – там са птиците, ако ви кажат, че то е в морето, там са рибите. Но Божието царство е вътре във и то е вън от вас!“

И в това Божие царство много е важна душевната енергия. Досега не е постигнато физическо определение за душата, защото това би поставило граници на нещо, което, изглежда, няма такива, казва Майкъл Нютън, авторът на „Пътят на душите” и „Следите на душите”. Той си представя душата като интелигентна светлинна енергия, която функционира чрез вибрационни вълни, подобни на електромагнитна сила, но без ограниченията на заредените материални частици. И нейната духовна енергия не е еднаква, като пръстовите отпечатъци, и всяка душа има уникална структура, състав и вибрационно разпространение. Нютън твърди, че различава степента на развитие на душата по цветови тонове, но никой от тях не може да отрази същността й.

След години изследвания на взаимодействието на душите с множество различни човешки съзнания при превъплъщенията и всичко, което става с тях впоследствие в духовния свят, най-много е убеден в стремежа им към съвършенство. Но и това не му помага да опише какво точно представлява душата. За да разберем напълно душевната енергия, трябва да познаваме всички аспекти на създаването й, тоест съзнанието на нейния Източник, казва Нютън. На този съвършен Извор – загадка за тайните на живота след смъртта. Той успява само да изучава действието на тази силна енергийна същност, как реагира на хора и събития и какво се стреми да постигне и във физическо, и в духовно обкръжение. А щом съществуването на душата започва и се влияе от чиста мисъл, тази мисъл поддържа нейното безсмъртие. Благодарение на индивидуалния си характер душата въздейства върху физическата си среда, за да внесе хармония и равновесие в живота. Душите са израз на красота, въображение и творчество. Според древните египтяни, за да започне да разбира душата, човек трябва да се вслуша в сърцето. А в Библията се казва, че в живота си благоуспяваме така, както благуспява душата ни.

Майкъл Нютън разбира, че има души, специализирали се във възстановяването на енергията в духовния свят. Дори могат да проявят това си духовно познание, когато работят във физическа форма. И някои от тях наблягат на този аспект от развитието на способностите си, за да помагат на човешките същества. А тяхната мощ зависи не от количеството на енергията, а от качеството на вибрационната й сила, зависещо от опита и мъдростта на душата. И така, всъщност, всички души работят за това отново да се слеят с Източника на лилава светлина.

Лияна Фероли

В живота си благоуспяваме така, както благуспяват душите ни
Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *