Ще изчезне ли Луната?

Дали Луната е просто светещо тяло, в което се вглеждаме, когато търсим романтика, или е нещо повече от това?

Още от времето, когато първите хора са дигна поглед към небето, едно от първите неща, които са видели е била Луната. От тогава насам все се опитваме да открием причина за появата на Луната, да разгадаем натрупалите се през вековете тайни. Съществуват множество заслужаващи внимание свидетелства, че земният спътник не е естествен: той не е споменат нито в трудовете на древнокитайските астрономи, нито в една древна карта на земното небе. Какво би могло да означава това?

 

Почти във всички земни култури се говори за Всемирен потоп. Съвременни учени-астрофизици смятат, че именно появата на Луната, от която, както е известно, зависят приливите и отливите, е причината за този природен катаклизъм.

Има предания, в който откриваме сведения за пришълци, долетели от небесното светило. Някои народи ги наричали „богове“, други – „хора“, а трети – „метални същества“. Някак естествено, не малка част от хората са на мнение, че това е просто фолклор, но още в миналия век на Луната са наблюдавани множество странни явления, които нямат логично обяснение, четем във вестник „Феномен“. Например през 1940 г. на нея се появили светещи точки, движещи се със скорост 2-7 км/сек., а на 26 ноември 1956 г. се появил „Малтийски кръст“ – голям кръстообразен светещ обект. Учените не могат да обяснят и правилното разположение на лунните кратери.

Ако се съгласим с мнението на учени и изследователи, че Луната действително е изкуствено създаден обект, то тя съвсем не изпълнява ролята на обикновен летателен апарат. Може би тя е нещо като космическа станция с гигантски размери, построена за наблюдения и контрол над процесите в Космоса от страна на развита извънземна цивилизация. И никой не може да ни гарантира, че някой ден двигателят на нашия „естествен спътник няма да заработи и да го отнесе в безкрайния Космос…