Чудеса.net
♣ Просперитетът вече ще се измерва с икономиката на знанието, казва проф. Цекомир Воденичаров. ♣ Само Любовта носи истинско освобождение. ♣ Великият Замисъл и Път ни водят към Храма на Живота, на Любовта и Светлината
Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн, е постигнал толкова много в своята многостранна кариера, свързана с медицинското образование, здравния мениджмънт, здравното осигуряване, с академичната, научната и писателската дейност, че едва ли би могло да бъде повече. Но не и за него. Интелектуалното и духовното му търсачество е безбрежно и неизбродно като самото космическо пространство.
Благодарение на този си неспирен изследователски устрем, той става един от малкото предтечи на новото познание за науката на духа, разкриваща тайните за болестта и здравето, които ще се разкрият, обаче, напълно в една от вътрешните планетни сфери – Меркуриевата, другите две са Лунната и тази на Венера.
Нашето съзнание, в зависимост от неговата степен, непрекъснато преминава и се разширява в тях, преди да достигне до Слънчевата сфера, за да се пречисти, разплати, преобразува, да приема и излъчва активно космическата Любов. Затова Меркурий е смятан от древността за носител на действителната мъдрост за лечение и медицина, а неговият жезъл (кадуцей) е емблема на медицинската професия.
Прозирайки именно в това бъдеще, той успява да формулира някои свои идеи, постулати и теории, които са стъпки, водещи към новото лечение на душата и тялото и към новото планетарно съзнание.
Само на пръв поглед изглежда лесно да се попадне в света на науката на духа, като в този на проф. Цекомир Воденичаров. Затова и аз не успях да го направя от първия опит, макар че имах известна подготовка по тези въпроси.
Но проникналите в неговата духовно-прагматична идеология и философия негови възпитаници, служители и последователи вече се ползват от идеите му с лекота и използват научните му разработки, книгите му, за ориентир по пътя на равновесието между дух и материя.
А така и взаимно си помагат да направят науката за здравето една територия на сигурността, успеха и удовлетворението от положените усилия.
А това означава да имаш познанието, че живееш в синхрон с Божественото намерение. Да имаш съзнанието, че вървиш по един предначертан от Космоса и Природата път на единност, че участваш в един велик План, че си една малка, но много значима част от Цялото, в което всички части, от песъчинката до галактиките, от звездите до атомите, се въртят в хармония като “колела” на един общ механизъм, създаден от един Конструктор.
И макар че всеки участник в него има свободната воля да набира повече опитности и да участва, както намери за добре, в него няма място за хитруване, причиняване вреда, злина, заблуждение… Но ако, все пак, това стане (а то се допуска с оглед затвърждаване на познанието), следва поправителен изпит, връщане в еволюцията, но и нов шанс за поправка, за връщане в Пътя.
По този Път има много знаци, символи, които са оставени за проглеждането на пътниците. Такива символни знаци са и думите, идеите, теориите, изведени от проф. Воденичаров. Те са като сентенции, кратки, семпли дори. Изглежда, че не са свързани с други знаци, но са ритмоорганизиращи, действат на принципите на музиката. Деликатно разтварят натрупаните излишества в една простота, искряща от духовност.
Затова водят към великия Божий дар, даден на човека от Вечното, Непознатото. Водят към Храма на Любовта, на живия Бог в сърцата на хората. Към любовното познание, а не както досегашното разрушително познание без любов. Към опознаването на магическата сила на Вселената – Космическата Любов, единствено чрез която е възможно освобождението. Към единствената сила, можеща да неутрализира злото и омразата.
Но малцина са достигали и ще достигат този Храм, небесният Промисъл не допуска в него да влезе нищо нечисто. А всичко непригодно да го насели ще бъде погълнато от огъня на Любовта и трансформирано в нови еманации. Тъкмо този управляващ живота и идващ на земята космически принцип на Любовта носи нужното пречистване, извисяване на духа, изтриване на омразата, отмъщението, разделението…
А участниците в Плана, според проф. Воденичаров, не знаят предварително целта, за да не угасва волята, стремежа към новото, непознатото и за да се поддържа непрекъснатия стремеж към творчески устрем и съвършенство, за достигане на първичната чистота.
Т.е. да може да се даде възможност на Божественото да заеме своето място в човека, да се постигне хармония с Истината, да се мисли, чувства и действа в съответствие с Живота за Цялото и така да се постигне истинската свобода, истинската цел, съчетаваща дух, сърце и воля.
Чрез много малко души, наричани “солта на земята”, е бил откриван дълбокият смисъл на генезиса. И те винаги са били носители на духовни откровения, задълбочени духовни познания, на благородство, чистота, искреност, топлина, широта на духа, мир, свръхсъзнателен тласък, вътрешна радост, вътрешно съгласие със самите себе си, непобедим устрем за достигане до есенциалния свят на идеите. справедливост, приемане и обич към всеки и всичко.Техният идеал е духовната свобода като абсолютна необходимост. Както е и при проф. Цекомир Воденичаров.
– Професоре, като доста успял човек, вървящ по дългия и лъкатушещ път към съвършенството, невероятното, невъзможното, отвъд очевидното, сигурно сте приели и цената на това задържане и утвърждаване в него? И на това, че колкото тя е по-висока, толкова по-голямо удовлетворение носи?
– Успелият човек е свободен човек. Според мен има три степени на свобода: финансова свобода; свобода на познанието и духовна свобода.
Най-висшата форма е духовната свобода, но най-трудно постижимата. А успехът е енергията, която ни дава сили да вървим по пътя към духовната свобода. Не е успял този, който владее половината свят, но живее в света на омразата. Успял е този, който спазва принципа: Преди всичко не вреди! Тогава ще те допуснат в света на Любовта.
– И, вероятно, този нелек път към големите човешки ценности, като познанието, здравето, много залага на вървящия по него търсещ и необятен човек? В какво виждате най-вече неговата роля?
– Ролята на Пътя е да открива на всеки един етап нови хоризонти с нови послания. Ролята на търсещия и необятен човек е да разчете, да разбере и да осмисли неговите послания. Крайната цел на Пътя е да ни доведе до Храма, а отвъд него и до Светлината. По своя път, често без да съзнаваме, ние срещаме и своите учители.
За благородника Безухов от „Война и мир” на Л. Толстой, учител е обикновеният селянин, с който той попада в плен на французите. Селянинът го учи как да понася страданието, но и да се радва на малките неща от живота. Търсещият човек става необятен, когато се устреми към безкрайността на духовното развитие.
– Казвате в книгата си, че човекът, търсещ новото, невъзможното, трябва да е свободен от страх и алчност. Това ли са определящите успеха му главни черти?
– Страхът и алчността са закодирани в нас още с първия ни писък. Над тях е познанието, което ни се дава чрез нашия интелект. Именно познанието може да ни освободи от страха и алчността и да ни изведе на пътя на духовното развитие.
Защото, освен страха и алчността, познаваме полезността, раждаща обич, развиваме целеполагането. От тази гледна точка теорията за безсмислието (развита от мен в книгата „Десетте принципа на медика и мениджъра”) цели да ни освободи от страха въобще и да ни превърне в истински свободни хора с висша степен на нравственост. Ето защо, тя може да изиграе роля на един от инструментите за оцеляване на човечеството.
– Човекът на новото време, казвате, и в медицината, и в нейното управление, и в културата, в политиката, трябва да носи онзи набор от „И” и „И” качества, на информираност, професионалност, духовност, нравственост, моралност … Но този сбор дали има своя шанс да стане изпълним?
– Миналото е белязано от алтернативното или двуполюсно мислене. Основната му характеристика е противопоставянето чрез алтернативата “или-или”. Асоциативното и съюзното мислене са бъдещето. За него са характерни съюзите “и-и”.
С това интегрално мислене могат да се помирят противоположностите, да се схване Вселената като системно цяло. Но за него необходимо поразително интелектуално усилие. Асоциативното и интегралното мислене бележат бъдещето, затова: мисли асоциативно и интегрално!
– Вероятно, за това ще помогнат новите условия на живот, повдигането честотата на земната вибрация, трансформациите с нашата биология? В този смисъл ли чудото на самоорганизиращата се материя подготвя идващата промяна?
– Идващата промяна се подготвя преди всичко на ментално ниво. Ние сме на прага на нова ера в човешката история, белязана с нов тип духовно развитие, обозначено с интегралното понятие Homo Ethicus (Етичният човек).
Нейната реализация ще е в ръцете на етичните прагматици, които знаят, че правилният отговор в живота не е само един. Тяхното мислене се движи в корелацията “и-и”, в своята дейност те следват принципа: Преди всичко не вреди!
– В това ли се изразява смисъла в безсмислието, че всичко е предзададено? Или в това, че самият човек, изпълняващ Божествения замисъл, е самият смисъл!
– Човекът е цел, а не средство. Изпълнявайки Божествения замисъл, той добавя ново съдържание. Колкото по-разбираем става животът, толкова по-безсмислен изглежда. Но животът може да се окаже върховна цел сам по себе си. Без да е необходимо дефиниране на неговия смисъл.
Човекът е създаден, за да върви неотклонно по Пътя, който води към Храма, а отвъд него към Светлината. Именно този Път води до овладяване на Пространството и Времето, а след това може да създаде възможност за измъкване от Пространствено-Времевия капан.
– Квантовите физици ни уверяват, че дори в хаоса има някакъв неразбран от нас, по-високо организиран ред. Вие вярвате в него, нали? И в какво още?
– Зад привидността на нещата стои Замисълът. Зад привидния хаос стои Великият план. Ето защо, когато хората поотделно и човечеството като цяло постигат своите цели, те са оръдие на Замисъла. Те участват в
План, за който не подозират и не познават.
Аз вярвам в непобедимата човешка воля. Волята за живот!
Интервюто взе: Лияна Фероли
