Магурата напира за списъка с чудеса на ЮНЕСКО

ЮНЕСКО може да включи в списъка си на световното културно и природно наследство българската пещера Магурата

Освен рядък природен феномен, пещерата е и нещо като праисторическа библиотека, галерия и хранилище на данни за знанията на далечните ни предшественици по българските земи. Пещерата се намира близо до видинското село Рабиша и влиза в новините като място, в чиито естествени скални зали се правят концерти или се лагерува марково вино. Магурата е и сред стоте туристически обекта, които един българин би трябвало да посети в рамките на отреденото му земно време. Това – за да изпитва подобаващи чувства на гордост от хубостите на родината си.

Магурата е изпълнена с прекрасни скални форми, представлява нещо като енциклопедия на карста и по изваянията  вътре могат да се правят както елементарни екскурзии за ученици, така и сериозни научни изследвания. Най-интересното тук, разбира се, са следите от човешко присъствие. Стените са изпълнени с рисунки на стилизирани животни и небесни тела. Съхранен отлично е и един от най-древните слънчеви календари на човечеството, който е ясно различим сред традиционните ловни сцени.

Франция вече ни е изпреварила с подобен обект, като е регистрирала пещерата Ласко още през 1979 година. При Магурата уникалното съчетание на природна даденост и човешка намеса е значително по-богато и въздействащо. За да ни обърнат внимание отнякъде обаче трябва в страната да се разгърне истинска кампания и първо българите да осъзнаят и оценят какво имат.