В България учителите живеят най-мизерно

Да посветиш живота си на учениците, да ги научиш на нови знания, за да могат добре да се оправят в живота и накрая да тънеш в мизерия

 

 

 

 

 

 

 

 

Това не е сюжет на книга. Това е настоящото битие на една бивша преподавателка.
С какво Николина Илиева е заслужила подобна трагична съдба? На 75-годишна възраст една дългогодишна педагожка от Благоевград да живее във фургон без прозорци. Да диша отровните газове от преминаващите тирове и острата миризма на метан. Да гази купчините отпадъци пред входа. Да се прехранва само с онова, което успее да намери по кофите за боклук и контейнерите. Без вода и канализация. Да се изкъпе само, когато завали дъжд и тя успее да си събере дъждовна вода. А погледите на някогашните ученици да бъдат заменени с глутница бездомни кучета. Заради немощта на годините тя се подпира на дървен бастун.

И този „лайфстай” продължава вече 25 години. Никой не се интерисува от злощастната съдба на дългогодишната учителка – нито роднини, нито институциите. Сигнал подават нейни разтревожени съграждани.

Учителката Николина Илиева не допуска никой да влезе във фургона, нейния дом. Посреща евентуалните желаещи с питането, дали са отишли да я арестуват. От вътрешността на фургона се носи смрад. Няма входна врата, а Николина е закачила едно перде (сигурно го е изровила сред боклуците наоколо).
Описанието на ситуацията говори само по себе си. Трагедията е повече от голяма. Но една бивша учителка, посветила живота си на обществото, не заслужава тази съдба!