Аладжа манастир – там, където вярата се възражда

В България все още има места, които не просто ни карат да се гордеем, че сме българи, но разнасят славната ни история и по света

Аладжа ще рече пъстър, защото някога, във времето на самото основаване на обителта, тя била богато изписана и багрите на иконите се откроявали сред белите скали като цъфнали градинки. Но твърде малко е оцеляло от епохата на нейното възникване, която изследователите определят в границите между XII и XIV век.

Това са времената, през които по тия несравними с нищо скални пластове с дантелени отверстия, родени от играта на природата със стихиите, от разрушителната целувка на камъка с въздуха, защитени от стари гори, са намерили място за своите идеи монасите исихасти. Последователите на същия този исихазъм, практикуван в манастирите на Атон и плъзнал по целия православен свят. Тези Божии служители пребивавали в непрестанна молитва и повтаряли като мантра името на Иисус Христос.

За съвременния човек, чийто неизбежен дом е глобалният свят, познал сладостта на неограничените информационни връзки, но още неосъзнал отровата им, е трудно да проумее какви са били тия хора. И хора ли са били изобщо? Какви са тези същества, които в стремежа си за пълно единение с Бога, са загърбвали света и са успявали да презрат телата си? Но да загърбиш Черно море, да не обърнеш очи към изгрева, да не оставиш собствените си стъпки по току-що лизнатия от вълната пясък – нима е възможно?

Грехота е, ако човек не направи отклонение, не обърне гръб на плажа или нарочно не отиде до това наистина райско място, идеално поддържано, чисто, свежо, успокояващо със своята многообразна растителност, съветват от вестник „Всичко за семейството“.

Аладжа манастир, или както е църковното му име – „Света Троица“, е защитен обект. Има две помещения, издълбани едно над друго в скалите. Освен каменните стъпала към едното и тясната скална пътека към другото, туристите са улеснени и с метални стълби. Грехота е човек да не се изкачи по тях, да не надникне в самото сърце на скалите и не погледне прекрасната зеленина под краката си…