Чингис Хан: Най-великият владетел, побеждаван от българите някога

Чингис хан и българите. Книги, филми, песни. Цитати и мъдрости, фрази. Биография и легенда. Епоха. Империя. Армия. Деца, жена, наследници. Зодия. Завоевания. Съкровището (златото). Религия. Смърт

От древността са останали запомнени с делата си известни воини, владетели, пълководци, философи, художници, учени и др.

Те са дали много на света, направили са важни открития, завладявали са държави и нови територии, написали са световната история са станали прочути и със своите мисли, цитати и философии за живота.

Днес ще разгледаме житието на един велик монголски хан, живял много, много отдавна – още в зората на цивилизацията.

Това е прославеният Чингис Хан. Той се слави като непобедим със своята армия, умен и велик владетел и завоевател, стоящ начело на наистина голяма и могъща империя.

Чингис хан и българите

Водил е много битки и никога не е бил разгромяван, освен един единствен път – паметната есен на 1223 г., когато е победен от не кой да е, а от нашите древни предци – Волжките българи. Те са първите и единствени в света, които са успели да победят многочислените монголски орди.

Случило се през есента, преди да настъпи снежната зима. Стратегията на българите била хитра – да се ползва т. нар. тактика на уж отстъпващата войска и да се устрои засада на врага. И така, устройващи засади на няколко места, българските войници подмамили монголците да влязат в капана и ги обградили от всички страни, а след това ги избили почти до крак.

Ето един цитат от летопис на Ибн Ал Хасир, който увековечава позорното и единствено падение на Чингис Хан – “Тези жители на Болгар, нанесли през късната есен на 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи, се оказаха немногобройно, но смело и издръжливо племе, с добра военна стратегия и силен боен дух”.

Как започнала тази битка? През месец май 1223 г. войниците на Чингис Хан победили Киевска Рус при Калка. Българите чули за това и водени от Кан Габдула Челбир, се подготвили за война. Неслучайно като място на сражението били подбрани Жигулеевските възвишения и самарската луга.

Жителите на Болгар построили редица заграждения, сътворявайки дяволски капан, който принуждавал монголските воини да загинат, посечени от меч или да се издавят в река Волга. За българската стратегия даже Лъв Философ, виден византийски стратег, живял през 9 век, е написал съчинение. Ето извадка от него:

“Българите предпочитат да се сражават от разстояние срещу своите врагове. Тяхна особена тактика са привидно разпръснатият строй, засадите, обкръжаванията, заблуждаващите привидни отстъпления. И по това се съди, че военната стратегия на българите тук и край реките Волга и Кама е идентичен.”

По време на българо-монголската битка Чингисхановите бойци били водени от Бахадир Субадай – най-добрия техен военачалник, славещ се като винаги побеждаващ. С 50 000 войници достигнал до южната граница на Волжка България и се изправил пред малочислена армия, която много бързо го обърнала наужким на бягство.

Тръгнал да ги гони, Бахадир Субадай сам влязъл в клопката им и клането започнало. Оцелелите монголци били едва около 4000 души според Джагфар Тарихи, а пък китайски летопис твърди, че оцелели изобщо липсват.

Според български хроники пък, победилите не искали да продадат в робство пленените врагове, а ги заменили за овце. Затова този момент е наречен от историците “овчата битка”. След като дал 4000 овце, за да си откупи оцелелите хора, Чингис Хан до края на живота си не нападнал България. След този голям провал, монголите пак имали три неуспешни похода – през 1229, 1232 и 1235 г.

Чак през 1236 г. монголската армия успяла да проникне в Поволжието. Казахстанският историк А. Халилов казва: “До 1278 г. продължава съпротивата на българите и точно тя е причината руските земи да не са били в състава на Златната Орда. Затова може да се твърди, че Волжка България е спасила древна Русия от поробване.

Книги, филми, песни

“До края на морето и земята”

В чест на Чингис хан като историческа личност, но и като литературен и легендарен герой са създадени филми и книги, напомнящи за съществуването и битието му. Ето например филмът “Чингис Хан – до края на морето и земята” ни представя разнищването на загадката около Синия вълк – човека, създал най-голямата империя в историята.

Синия вълк се опитва да разбере точния си произход след като коварно е предаден от приятеля си, той се бори за сина си, който носи същия товар. Тук се преплитат любов и омраза, исторически факти и художествена измислица, виждат се сцени с отдавнашни битки. В епичната история героят излиза от историята, останала скрита преди векове.

“Тайната на Чингис хан”.

Лентата “Тайната на Чингис хан” е филмираната история на Темуджин, който после става Чингис хан. Създадена е по романа на Николай Лугинов през 2009 г., съвместна продукция на САЩ, Русия и Монголия. Филмът е първият широкомащабен якутски проект. Сюжетът проследява съдбата на трима приятели от детинство. Единият ще стане шаман.

Другите двама ще тръгнат по пътя на воините и народът ще ги назове вождове. Но само един от тях ще стане повелител на цялата необятна степ, само той ще е орисан от Небето да бъде богопомазан, а Небесните сили ще му пращат изпитание след изпитание, за да калят волята му. Любовта му към една жена ще го направи смел воин. Верността му към закона пък ще го направи и братоубиец.

За да стане непобедим владетел и да създаде велика империя, ще тръгне да води войни и ще заслужи титлата Световладелец. Ще се види как е създаден законовият правилник ЯСА, как пред тези закони всички са равни и как справедливият хан управлява с твърда ръка, без да проявява милост към провинилите се – все едно бедни или богати.

Книги за Чингис хан, които може да прочетем

Небезизвестна и забележителна личност като Чингис Хан не може да остане незапомнена и неописана от писатели и историци. Има книги на различни автори, в които са описани житието и подвизите му. За хората, които се интересуват от владетеля-завоевател и житейския му път, предлагаме да погледнат долуописаните книги, за да получат нужната им информация:

Чингис Хан от Василий Ян. Книгата е исторически роман, с меки корици, 394 страници. Преведена е от руски на български език.

В този роман се разказва как знаменитият хан успява да обедини разкъсаните монголски племена под своя егида. Не е имало сила, която да спре войските му – устремили се от Изток към Запад, ордите му разгромяват всички по пътя си. Превзета е Китайската империя, Чингис хан е решил да тръгне към Хорезъм.

Обречени на покоряване са градовете, били тогава опора на мюсюлманската култура – Самарканд, Бухара, Хорезъм. Ще си отговорите сами на някои въпроси след прочита на томчето – какво представлява монголското робство за азиатските народи, какво печелят те от това – обезличаване или просвещение? Как точно е замислял Чингис хан да покори света и защо?

Василий Ян ни представя книга за един завоевател, за сблъсъка на силни характери и исторически личности, за това как е била преначертана картата на света с помощта на Чингис. Това четиво се счита за един от най-достоверните и успешни източници, даващи представа за жизнения път на “Бащата на всички монголи” и неговите наследници.

“Завоевателят” от Кон Игълдън. Това издание описва как един от най-смелите и силни воини – Кублай, се бори за прозвището Завоевател. Да, но тази титла вече я носи Чингис хан, а интриги и задкулисни игри тресат мощната Монголска империя. Наследниците на славния Чингис се борят помежду си за власт над земите и войските му.

И от техните борби за надмощие над другия зависи развитието и бъдещето на Монголия и историята на човечеството. Дали безстрашният Кублай ще отправи дръзко предизвикателство към другите, макар че те го пренебрегват и дали заради оригиналното си мислене и планове ще бъде наречен с така желаното от него име – Завоевател…

Чингис хан – история от Джон Ман. Още една историческа книга, в която е описан и обезсмъртен Чингис Хан. За обединените от него монголски племена той е полубог, герой, гений във военните дела. За западните народи, мюсюлманите и руснаците е бил масов убиец, жесток тиранин и поробител.

Джон Ман ни представя историята на някогашната империя и подробно се спира на конфликта между монголци и китайци, почитащи еднакво паметта на Чингис. Тук може да се прочете и за ханство България и тогавашните ни прадеди, останали запомнени с подвига и непробиваемата си военна защита в “Овчата битка” .

Как тогавашните българи били единственото племе, което успяло да победи пълчищата на монголите и каква е била тяхната военна тактика, а също и по-нататъшната съдба на могъщия завоевател Чингис хан, може да разберете, ако прочетете този роман.

Група “Чингис Хан”

Този безстрашен воин, монголският хан и владетел на тогавашният свят, е известен не само в родината си. И до ден днешен името му вдъхновява писатели, филмови режисьори и дори музиканти. Една немска музикална група – Dschinghis Khan, е създадена през 1979 г. специално за тогавашната Евровизия, провеждаща се в Израел.

Носеща името на монголския владелец, група Чингис хан има късмета да се нареди на четвърто място в класацията на победителите. Началото на историята е поставено в Мюнхен, когато през есента на 1978 г. композиторът Ралф Зигел и поетът Бернд Майнунгер се събират и решават с общи усилия да напишат парче за предстоящата Евровизия, в стила на Boney M, на което текстът в превод на български език би звучал така:

Надбягваха се те със степните ветрове, хиляди мъже, но един бе лидерът пред тях и всички следваха го сляпо – Чингис Хан. Хвърчеше пясък изпод конските копита, а те всяваха страх и ужас по цялата земя. И ни гръм, ни мълния – нищо не ги спря.

С тези думи текстописецът на този хит иска да покаже колко силни, смели, храбри и верни са били воините на Чингис Хан и как са били готови да го следват неотлъчно и навсякъде, биещи се за каузата му – да завладее целият свят.

Припев:

Чин-Чин -Чингисхан… Хей, народе, давай напред! Давайте братя, пейте, братя, дерете гърла отново и отново! Ние сме монголци – ха-ха-ха! Все ни е тая, че дяволът ще вземе душите ни по-рано, отколкото е определено… Хей, народе, давай напред! Чин-Чин-Чингис Хан… Хей, момчета, хо, момчета! Танцувайте, както обикновено. И чуйте всички неговия смях – хо-хо-хо! Той винаги се смее – ха-ха-ха! Ще опустоши враговете си на мига! И всяка жена, която той харесваше, в шатрата си отвеждаше.

Известен е с това, че няма жена на света която пред него да устои. Можеше той и седем деца за една нощ да сътвори, да се присмее на враговете си, а мощта му никой не би могъл да оспори!

Припев:..

Тук лирическият герой е представен и като малко романтичен – с вкус към красивите жени, имащ и много победи на любовния фронт, освен на бойното поле. Тази песен цели да покаже освен военната мощ и сила на Чингис Хан на фронта, но също и чисто човешките му черти и желания на обикновен мъж – описан е като неустоим, потентен и харизматичен, а също изпълняващ и гражданския си дълг – да стане баща и да има наследници.

Ралф Зигел вече е писал песен за Евровизия в Люксембург през 1974 г., но за голямо съжаление тя няма успеха да се изкачи до върха. Затова този път, в тандем с Майнунгер целта е да се създаде хитова композиция, да се подбере така съставът от музиканти, че да не се стига до провал.

Нарочно избират името Чингис хан – защото е разбираемо на всички езици, защото е известно в цял свят, а може би и защото като всички хора на изкуството вярват в суеверия и мислят, че славното название ще донесе на групата слава и успех, каквито е имал великият монголец през времето на царуването си.

И не сгрешават – музикалната формация е посрещната от публиката много радушно, а песента им, нищо че е на немски език, оглавява всички национални класации в Израел. Израелската аудитория симпатизира на немската банда и те стават популярни там.

В знак на уважение и благодарност Чингис хан правят песента “Израел, Израел”. След края на Евровизия популярността на немските музиканти расте и все повече се увеличават феновете и участията им. Започват да валят покани за гастроли в цял свят групата става една от най-хитовите и вървежните за времето си.

Членовете на Чингис хан са: Стив Бендер – вокал, немец (1942-2006), Волфганг Хайхел – вокал, немец (1950г.), Хенриета Щробел – вокал и съпруга на Волфганг Хайхел (1953г.),  Едина Поп – вокал, унгарка (1941г.), Лесли Мандоки – вокал, унгарец(1953г.), Луис Потгитер – танцьор, южноафриканец (1951-1993г.)

Най- големите хитове на този успешен музикален проект са: “Чингис хан”, “Пистолеро”, “Москва” .

Мъдри мисли и цитати

Порасналият вече Темуджин става мъдър владетел и има свои железни правила и принципи, които спазва по време на управлението си и от които не отстъпва до края на живота си. Благодарение на реформаторското си мислене той остава в историята запомнен не само като военачалник и хан, а и като умен, начетен и доста образован за времето си човек.

Неговите изречени преди хилядолетия мъдри мисли и истини за живота са валидни и до ден днешен, стойностни и непреходни са. Ако бъдат прочетени и запомнени, достатъчно е да ги приложим в реалния живот и да видим, че могат да са печеливши ходове или просто да се поучим на мъдрост от тях. Ето какво е казал великият Чингис хан:

“Аз съм Божието наказание. Ако си не си извършил смъртни грехове, Господ няма да ти изпрати наказание в мое лице!” – какво ли може да значи това? Значи, че Чингис хан има за смъртен грях неподчинението и неуважението към него. Има себе си за бич Божи, чрез който Всевишният е решил да раздава правосъдие и да накаже грешниците, непризнаващи властта и могъществото му.

Считан за богопомазан, световладелецът е готов да смаже всички, които му се изпречат на пътя и не са съгласни да му отдадат нужната почит.

“Нищо не е така ценно, както опознаването на нови хора и места, които са били неизвестни досега” – тръпката, която човек изпитва от откриването на нови, непознати места и запознанството с интересни хора, винаги носи положителни емоции.

Когато човек пътува, вижда неща и места, които го очароват, а запознавайки се с нови хора има възможност да спечели нови приятели, да създаде нови полезни за него контакти, а защо не и да намери нова любов? Ето това е имал предвид може би Чингис хан, изричайки тази фраза.

“Ако правиш нещо, не се страхувай. Страхуваш ли се, не го прави!” – много умна и непреходна мисъл, струва си да се запомни. С това знаменитият владетел иска да каже, че ако си решил да правиш нещо, каквото и да е то, то просто го направи – без страх, без колебание, пък каквото излезе.

Просто действаш и толкоз, правиш намисленото от теб, пък после ще си покаже сгрешил ли си, или е било за добро. Ако пък те гризят съмнения и имаш страх, хич не прави нещо по дадения въпрос. Средно положение няма – или правиш нещо смело и уверено, или просто пасуваш, плашейки се да направиш решителната крачка.

“Удряй пръв и никога не спирай по средата на пътя!” – смело изказване, показващо как е мислил Чингис хан – за него нападението е било най-добрата защита и най-правилното действие, а да доведе нещата до край просто е било негов приоритет. Докато не завладее набелязаната територия, той просто не спира обсадата и битката и рано или късно постига целта си – да покори желаните земи и да властва над тях.

“По-добре да си последен сред вълците, отколкото да си пръв сред чакалите.” – тази мисъл може да се тълкува като стремеж към свобода и независимост. Вълкът – силно, гордо, смело и издръжливо животно, живее според своите желания и правила и не се поддава на командване и дресура, въстава дори срещу собствената си глутница и е съгласен да се бори и оцелява сам като единак, но свободен. За разлика от по-слабия чакал, живеещ на стада, воден от водач на стадото, известен и с това, че е и мършояд.

“Може навсякъде да повтаряш всякакви думи, в оценката на които са съгласни трима мъдреци, в противен случай на тях не може да се вярва” – умният световладетел, изричайки това, показва, че е човек, който не се е връзвал на всичко чуто и изречено, а е вярвал само на доказани истини.

Дори в днешно време валидността на това изказване не е преминала – не бива да се вярва на клюки и слухове, които за съжаление са неделима част от служебния и личния ни живот, но можем да вярваме само на неща, за които има реални доказателства и свидетели, та дори и те да не са мъдреци.

“Сред мирните хора бъди смирен като малко теле, а по време на война се хвърляй в бой като гладен ястреб върху плячката си” – това е още една запомняща се мъдрост. Означава, че не бива да бъдем агресивни и провокатори на дрязги, щом сме попаднали сред миролюбиви хора.

Кротост, като на малко теле би ни спестила доста главоболия, би ни направила по-малко набиващи се в очите на околните, та дори и по-малко суетни. А що се отнася до ситуации, в които трябва да защитим себе си, да извоюваме нещо или в спор да бъдем смели, неотстъпчиви и безцеремонни също както гладният ястреб не мисли за нищо друго, освен да хване, умъртви и изяде жертвата си, за да утоли глада си.

Биография и легенда

Кой всъщност е Чингис Хан? Каква е историята на живота му, какви легенди се носят за него?

Да проследим житието му – всъщност великият владетел носи рожденото име Тимуджин (на монголски Темучжин).

Роден е в селището Делюн-Болдок, на брега на река Онон, от баща Есугей – богатир от рода Борджигин и майка Хоелун от рода Олхонут.

Носи се слух, че Чингис Хан всъщност е от род на ковачи и е бил синеок, което е нетипично за монголската раса. Момчето всъщност е кръстено в чест на пленения от Есугей татарски вожд Темуджин Уге, победен дни преди раждането на бъдещия хан.

За точната дата на раждане на малкия престолонаследник може да се поспори, тъй като различните исторически хроники сочат различни дати. По сведения на единствения източник, живял по времето на Чингис Хан – Мен-Да Бей-Лу и според писанията на Рашид Ад Дина, славният завоевател е роден през 1155 г.

В “История на династията Юан” не се сочи точна дата на раждане, но се описва продължителността на живота на хана – 66 години.

Според други историци пък великият монголец е роден през 1162 г., но не е ясно описано по кое време на годината – дали пролет, лято, есен или зима. Легендата гласи, че новороденият Тимуджин стискал в дясната си шепа съсирек кръв, което според тогавашните гадатели означавало, че е орисан да завладее света.

Когато бил 9-годишен, баща му Есугей го сгодил за 11-годишната Борте от рода Унгират. Оставил го да поживее в семейството на бъдещата си невеста, с цел да свикнат един с друг и да се опознаят, докато навършат възрастта, когато ще са годни да се бракосъчетаят. Според историята по обратния път Есугей попаднал на стоянка на татарите, негови отколешни противници, които обаче лицемерно се отнесли добре с него и го нагостили с отрова. След завръщането си у дома се поболял и след тридневни мъки починал.

След кончината на бащата на Чингис Хан, неговите уж верни поддръжници се съюзили с противниците му и изхвърлили вдовиците (Есугей е имал две жени) и братята му Имад, Хачуин,Темуге и сестра им Темулен от майка му и Бехтер и Белгутей от втората му жена. Те били изгонени от клана, като не им било позволено да вземат нищо със себе си, освен дрехите на гърба си.

Няколко години двете жени и осиротелите им деца живеели в пълна бедност и мизерия, скитащи се из степите, хранещи се с диви корени, дребни животни и риба. Даже лятото гладували – събирали запаси за зимата. Вождът на Тайчиутите – Таргутай-Кирилтух, далечен роднина на малкия Тимуджин, обявил себе си за владелец на тези земи и виждайки опасен съперник в лицето на сина на Есугей, започнал да го преследва.

Веднъж въоръжени войници нападнали семейството на годеницата на бъдещия световладелец, с цел да го убият. Младият хан се опитал да се измъкне, но бил заловен и взет в плен. На врата му били поставени дървени окови, направени от заострени пръти, непозволяващи на мъчения човек ни да яде, ни да пие, нито да прогони даже муха от лицето си. Малкият пленник обаче успял да се изплъзне от пазачите си и заедно с пристегнатите около шията си окови, се потопил в езерцето и доплувал до отсрещния му бряг.

Тайчиутите започнали да го търсят, но не го намерили. Него го забелязал войник от племето Сулдус на име Сорган-Шира, който бил сред търсещите го, но не го издал. Късно през нощта Тимуджин отишъл при шатрата на Сорган-Шира, надявайки се на помощ. Там срещнал Чилаун, сина му, който го скрил в каруцата с вълна, а на сутринта му дал кон и оръжие и го проводил да си върви у дома.

Впоследствие Чилаун стаеа един от четирите му най-верни приятели и поддръжници. Няколко години по-късно, коронясаният вече Чингис Хан се жени за обещаната му Борте. С времето силата му расте, започва набези срещу съседите си, завладявайки техните земи и стада.

Отличавал се от другите завоеватели с това, че като завземал нова територия, се стараел да остави живи колкото се може повече войници, за да ги привлече на служба при себе си, както и да вземе в своя власт и семействата им. Първите по-сериозни противници на Чингис Хан били меркитите, съюзили се с отколешните му врагове Тайчиутите. В негово отсъствие те отвлекли Борте, която след като си върнал обратно, му родила син, наречен Джучи, чието бащинство е спорно.

Империя

Монголската империя съществува от 1206 до 1368 г. Нейната площ е била 33 000 000 кв. км. Градът столица е бил Аварга, после град Каракорум, накрая и Пекин. Населението било над 100 000 000 души, а формата на управление – изборна монархия. Основана през 1206 г. от обединените монголски племена, начело застава Чингис хан – бащата на всички монголи.

Великата Монголска империя се е разпростирала на територията на днешните държави Азербайджан, Армения, Афганистан, Беларус, Виетнам, Грузия, Иран, Ирак, Казахстан, Китай, Лаос, Мианмар, Молдова, Пакистан, Румъния, Русия, Северна Корея, Таджикистан, Турция, Узбекистан, Украйна и Южна Корея.

Добила внушителни размери, под командването на могъщия и славен Чингис хан, тази някогашна световна сила е представлявала 22% от цялата суша на Земята. Докато Империя Монголия съществува, културният и стоков обмен между отдалечените части на Евразия е силно улеснен, понеже всички те попадали в границите на една държава.

Правният код, създаден от Чингис хан е кръстен ЯСА. Законът не разделял хората по ранг, пред него всички били равни. Справедливи наказания получавали всички, които се били провинили по някакъв начин, без значение дали са обикновени бедняци или знатни богаташи.

Наказанията били тежки – от затвор, до сечене на крайници, публично бичуване, та дори били издавани смъртни присъди. Този начин на управление прави Монголската империя добре управлявана и безопасна за живеещите в нея. Владетелят бил почитател на точната организация и дисциплината.

Проявява се и религиозна толерантност – никога не са били гонени и преследвани хора, изповядващи различни религии. Имало е централно събрание, подобно на парламент, наречено Курултай. Там се събирали монголските вождове, начело с Великия хан и се обсъждали външните и вътрешни държавни дела.

Империята на Чингис просперира и защото са прокарани множество търговски пътища и пощенски станции. Търговци, чужди пратеници и пътници от Близкия Изток и Китай ги ползват непрекъснато. Много е насърчавана и писмената азбука и култура, дори от данъци и такси са били освободени художниците, учителите и адвокатите.

Известните доспехи на Чингис хан.

Като всеки славен и голям военен и Чингис хан е бил облечен в специално изработени за него бойни доспехи, открояващи се от бойното снаряжение на другите воини. По принцип както неговите, така и на другите бойци, бойните дрехи били изработени от щавена овча кожа.

Не случайно е избран този материал, защото той позволява на тялото да се движи свободно и да не чувства излишни тежести по време на сражение, а и овчата кожа е добър топлоизолатор по време на студ и лошо време. За по-голяма устойчивост и трайност овчата кожа била лакирана – т.е., намазана с тънък слой дървесна смола, което я прави трудно пробиваема от вражески стрели. Върху споените един-два слоя овча кожа имало метални орнаменти, служещи като защити за раменете, гърдите, ръцете, от китките до лактите (сн.1).

Кожена наметка, подобна на плащ, се развявала зад гърба на Чингис, докато той яздел добре обучения си боен кон, персийска порода. Шлем от кожа, подобен на шапка ушанка, украсен също с метални детайли и животинска козина, както на снимката, украсявали главата на хана по време на победоносните му набези и битки.

В друга версия пък, в по-лекия (предполагаемо летен) вариант на бойни доспехи, световно известният монголец е облечен пак във военни одежди от овча кожа, но боядисани в пурпурно червено (цветът на войната).

Върху червената бойна риза с дълъг ръкав и панталони е сложена кафява ризница, също от кожа без ръкав, с вграден орнамент от благороден метал в средата на гърдите, символизиращ царственото положение. Тук (сн.2) няма шлем, пълководецът е гологлав, а в ръката си държи леко извит меч, с който е готов да нанесе сразителен удар на поредния си враг.

Армия

Освен Чингис хан, като главен стратег и основна действаща фигура в управлението на тогавашна Монголия, в завладяването на тогавашния свят ключова роля имат и добре обучените отлични войници, известни като непобедимата армия на Чингис хан. Хитрият владетел се възползвал от традиционната военна система, която се обосновава на вярност и задължителна военна служба за всички мъже от 15 до 60 г., за да набере многочислените си орди.

Всеки боец бил самостоятелен и имал няколко силни монголски понита и лично оръжие. Най-малките военни единици били съставени само от по 10 души, а най-големите армии – от по 10 000 войници. Съставната част на войската – полкът от 1000 души, имал командири, поставени на този пост лично от хана. Имало е и “елитен корпус” от 10 000 войници, специално обучени да бъдат телохранители и разузнавачи. За година се сформирала кавалерия от 120 000 души.

Защо монголските орди били непобедими? Защото, на първо място монголските мъже умеели да яздят отлично – на кон се качвали веднага след прохождането си. А въоръжението им било добре подбрано – техните масивни къси лъкове можели да изпратят стрела на 270 м. разстояние. Всеки воин имал към 60 стрели – 30 с масивни върхове за по-близки мишени и 30 дългобойни леки, за далечни цели.

Били оборудвани още с брадва, закрепяща се за ръката малка кама, сабя и щит. На седлата на бойните коне са били прикачани непромокаеми дисаги, съдържащи кожени манерки за вода, кукички и корда за риболов, гърне за готвене и чисти дрехи. Същите дисаги били ползвани и като спасителен пояс при преминаването на дълбоки води.

Непобедимата армия имала своя успешна тактика – атакувала на орди, изчезвала, отдръпвала се и уж отстъпвала, а после изниквала отново, сякаш от нищото. Слабото им място било там, че не се сражавали добре в гористи местности и планински възвишения, различни от родните им степи и възвишения. И поради тази причина единствената им загуба е при Жигулеевските възвишения, където ги побеждават Волжките българи.

Деца, жена, наследници

В личния си живот Темуджин, по-късно станал Чингис, също е бил завоевател и не се ограничавал само с една жена. Завоювал всяка жена, която си пожелаел, все едно по какъв начин, важното било да я има. Считал, че на могъщ и мъдър владетел като него се полагат не само земите, богатствата и поробените хора на победените от него, но и техните жени.

Въпреки че имал за законна съпруга Борте, обещана му още най-ранна възраст, завоевателят има и много наложници, а и още много незаконни деца от тях. Не подбирал дали харесваната от него жена е омъжена или не – просто я вземал, а ако тя окажела съпротива, той в яда си заповядвал да отрежат главата на съпруга й, заставяйки я да гледа, за да му има страх и уважение.

През ония времена е било позволено мъж да има повече от една жена, така че ако някой искал да се ожени, просто отвличал желаната девойка и толкоз – никой после не спорел, че тя вече е негова съпруга. И после, ако хареса друга, можело да ожени пак и да има и други жени.

Монголският хан не правел изключение. Известна е сватбата му с Кулан, дъщеря на покойният държавник Юн-Дзъ, осиновена от китайския император, който му я дал в знак на примирение. Въпреки че девойката била с криви зъби и нелицеприятен външен вид и Чингис не я харесал, я приел.

Той, гледайки я на сватбената носилка, се намръщил, че е грозна и е останал излъган, а тя и китайският император се подсмихвали под мустак – били доволни. И все пак китайката родила син на монголският воин.

Чингис хан не харесвал обаче рускините – светлият тен и чертите им не му допадали – имал рускините за по-нисша раса, жени, които просто да употребява, а родените от тях деца нареждал да убият веднага. От първата му и главна съпруга му се ражда законен наследник Джучи, следват Толуй, Чагатай и Угедей.

Като първороден би трябвало да го наследи Джучи, но той умира преди баща си. Неговият дял е взет от двамата му синове – Орда и Бату. Угедей става велик хан и взема териториите на монголите в Китай – това е бъдещата империя Юан. Толуй взема Монголия със столицата Каракорум.

Чагатай получава в наследство Чагатайското ханство – Северен Ирак и Средна Азия. Наследниците на Джучи получават северозападните части – Синя и Бяла Орда, които по-късно са обединени под името Златната Орда. Въпреки че Чингис хан признава само Борте за главна ханша, той има и няколко морганатични брака и много наследници от тях, които никога не признава, та дори ги изключва от наследството си.

Имената на известните му други жени са Есуй, Юсиген и грозноватата принцеса Кулан, от тях има синове, но другите му булки и многобройните му наложници, от които има дъщери, не са известни, имената им не са запазени.

И до днес може би там, на територията на бившата Монголска империя, а и по целия свят, има хора, носещи гените и частица от Чингис хан – родът му не е загубен. Макар и да са отминали хилядолетия, все още може да смятаме, че има наследници и в наши дни – кръвните му, макар и незаконни деца, също са създали поколения и така генът се е запазил.

Зодия.

Дори астролозите са били заинтригувани от мистичната личност на основателя на Империя Монголия. Според исторически анали, съхранени до ден днешен, малкият Темуджин е роден през годината на Коня. Хората, родени под този знак, са считани за носители на следните качества – страст и устрем, тъй като елементът на знак Кон е огънят.

Кон е още знакът на пътешествениците, откривателите, завоевателите, на независимите по дух и стараещите се да се самоусъвършенстват. Надарени с ум и ораторски способности, представителите на зодия Кон според Китайския календар имат и доста слабости – не могат да си премълчават, не изпълняват заповеди и команди, могат да имат силен гняв и не се вслушват в чуждото мнение.

Те също така са енергични, страстни натури, вярващи в себе си и целящи успеха на всяка цена, надбягвайки се с конкуренцията, също като състезателни коне, устремени към финала.

Дотук видяхме, че Чингис хан напълно отговаря на това описание и вече добиваме представа какъв точно характер и черти е носил в себе си според Китайския хороскоп. Но да видим коя зодия е според нашия, европейски зодиак? В историческите хроники е описано как жената на богатир Есугей, Оелун ражда син, наречен Темуджин (някъде Тимуджин ) в късната есен, малко преди да завали белия сняг.

Значи след средата на месец декември, според изчисленията на някои историци. Това означава, че според европейския календар времето е на зодия Козирог.

А и нравът на Чингис хан точно отговаря на описанието на тази зодия – мъжете от този знак са целеустремени, пробивни, умни, креативни, здраво стъпили на земята, а лошите качества им са злост, жестокост и злопаметност, гняв, безпощадност (да, Чингис хан е бил безмилостен и безпощаден към онези, оказващи му съпротива и незачитащи волята му), властност, но и сластолюбие. Ханът световладелец е известен с похожденията си, наложниците му чет нямали.

Можем да се съгласим още, че славният монголец е Козирог и защото силният пол на тази зодия се слави и с желание за диктаторство, егоизъм, проницателност и търсене на начини винаги да върви напред и нагоре. А прочитайки житие-битието на Чингис хан, виждаме сами, че тези отличителни черти той наистина ги има в себе си.

Завоевания.

За почти половин век непобедимата Чингисханова армия завзела повече от 700 народа на територията от Японско до Каспийско море и тъй монголският вожд създал една от най-големите и прославени империи в световната история.

Всичко започнало, когато 18-годишният все още Темуджин, командвайки отряд нукери, извършвал набези над съседните племена, крадейки робите, добитъка и дивеча им. Постепенно към малкия му отряд се присъединявали все повече територии. Първият му голям удар е през 1196 г., когато разгромява татарските войски, воюващи с китайското царство Цзин. Темуджин взел страната на Цзин и след победата получил голяма плячка и званието военен комисар.

През 1192-1205 г. между монголските съобщества и улуси (кланове) течали размирици, но кланът на Чингис хан успял да ги победи и завземе всички. През 1206 г. пролетта е обявен за върховен хан на вече обединените Монголски племена, а армията му вече наброявала над 100 000 човека.

Завоювал е Китай. През 1207 до 1211 монголците извършили експанзия на Север, където подчинили всички племена в Югоизточен Сибир и Далечния Изток, налагайки им данъци. В този период се провел и поход към Средна Азия, завзет е днешен източен Казахстан. През 1213 г. монголите вече са сериозна сила и гледат към нова цел – Китай.

Първо покорили тунгутските племена, а след това открили пробив във Великата Китайска стена. Затова Чингис се втурнал направо в царство Цзин и установил властта си в подножието на цялата Китайска стена. Разделил армията си на три части и ги разпратил в различните краища на Китай и тъй го завоювал.

Завоювал е Средна Азия. През 1219 г. монголската армия вече е над 150 000 души, а Чингис хан се устремява навътре в Средна Азия. Шах Мохамед, господарят на тези земи достойно и силно ги защитава.

И въпреки дългата съпротива, жадният за плячка, власт и земя монголски предводител сломява воините му, като завзема големите градове един по един. Първо Ходжент, после Отрар, Бухара, Ургенч, Самарканд и най-накрая най-важният – Хорезъм. Пада столицата на тогавашната мюсюлманска култура, а с нея и цяла Средна Азия.

Завоювал е Северен Иран и Кавказ, налагайки властта и увеличавайки империята си. През 1220 г. е разбита половецката армия, а после и руските обединени дружини. Само че в битката при река Калка волжките българи солидно обезкървили уж несломимата армия на Чингис и походът към Волжка България бил спрян.

През 1226 г. е последният завоевателен поход на бащата на всички монголци, когато окончателно е подложено сякаш на геноцид тунгутското кралство Си-Ся, в чиято столица Чингис хан намира смъртта си.

Съкровището (златото)

Легендата разказва, че по време на управлението си Чингис хан е натрупал несметни богатства – като се започне от златни, сребърни и медни монети и предмети, най-скъпи тъкани, изделия от прескъп китайски порцелан, накити от всякакви скъпоценни камъни, та до животни от най-различни породи, хиляди роби и всякакви материални блага.

След смъртта му е направена тайна гробница с внушителни размери, където е положен самият той, а заедно с него и прословутото му съкровище.

Твърди се, че купища злато, благородни камъни, трофеи и всякакви уникални предмети са погребани там. Дори битува слухът, че и любимите му коне, ловни соколи и няколко наложници са убити и заровени с него – да не му липсва нищо в задгробния живот. Известно е, че сред погребалните съкровища е и Златният камшик – любим аксесоар на световладелеца, символ на неговата мощ.

От чисто злато е била изработена тиара за глава, парадна военна униформа от тънки златни листове, гривни, пръстени с печати, медальони, също така и оръжия. Говори се, че в гробницата, до тялото лежи и голям чисто златен меч, с инкрустиран голям рубин на дръжката.

Религия.

Както всички знаем, Чингис хан е бил езичник. До края на живота си е изповядвал основно две религии – Тенгризма и Шаманизма, защото точно езически шаман му предсказва, че ще завладее света, виждайки как новороденият Темуджин стиска в юмрука си кървав съсирек.

Майка му пък, Оелун, го учи на философията на Тангризма, който проповядва, че смисълът на човешкия живот е да се живее в хармония със заобикалящия ни свят и че Небето – Тангри и Земята – Ейе, се грижат за децата си – земните жители, мислейки за нуждите им, като им пращали духовете на природата, които изслушват молбите им и им дават знаци.

Но в империята си Чингис проявява изключителна толерантност, разбирайки, че ако наложи само една религия, ще предизвика недоволството, а може би и бунтове сред гражданите. Той позволява на всеки един човек, живеещ в границите на тогавашна Монголия, сам да избира в кой бог да вярва и коя религия да почита. Интересувал се е също и от будизма, от философиите и моралните ценности на християнството, исляма, а също така и от даоисткия монах Цю Чуцзи.

Смъртта на Чингис хан.

Въпреки че Чингис хан е описван като невероятен, славен, мощен, богоподобен, и той е смъртен като всички останали. И това се доказва през 1227 г. на 18 август при последната му битка, когато е завладяно царство Си-Ся. Не е ясна точната причина за смъртта на хана. Някои хроники разказват как една тунгутска принцеса скрила нож в дрехите си и скопила Чингис, когато я направил част от харема си и я взел, за да прекара нощта с нея. Раната му се възпалява и той отпада от ден на ден, губи сили и умира.

Друга версия твърди, че при последното сражение ханът бил физически преуморен, а и вече застаряващ, паднал от коня си и от това се разболял.

След няколко дни боледуване склопил очи, но преди да издъхне, усещайки края си, издал заповед да бъде погребан в гроб без никакви обозначения, та враговете му да не могат да го открият и да поругаят тялото му. И така, трупът бил положен в богато украсена гробница, а погребалният кортеж избил всичко живо по пътя си, за да не може никой да узнае мястото на гробната могила.

После 10 000 конници утъпкали земята над вечния му дом, а после били избити, екзекуторите им също. Поверие гласи, че роби, които после били обезглавени изкопали ново корито и отклонили цяла река, която да минава над гробницата. Досега се смята, че бащата на монголските племена спи вечния си сън някъде на север от Улан Батор. Някои казват, че е в планината Бурхан Халдун.

А преди време професор Джон Удс от Чикагския университет разкри, че е открита древна гробница на 300 км. от руската граница с Монголия. В нея е намерен скелет на висок мъж, погребан с кралски почести, а до него лежали останките на избити жени, коне, соколи, които би трябвало да го последват в отвъдното. А близо до гробницата е открит масов гроб със скелетите на робите и шаманите, извършили погребението.

Има легенда, че който открие гроба и смути покоя на страшния Чингис хан, ще бъде застигнат от неговото проклятие. Духът му ще отмъсти на всеки, дръзнал да наруши вечния му сън и да оскверни последния му дом.

Тамерлан.

Още един завоевател и също велик воин и пълководец е станал доста известен и дори е сравняван с Чингис хан. Тамерлан или Тимурленг, по-известен като Тимур, е роден на 8 април 1336 г.  Името му означава желязо или железен. Наричат го и Тимур Куция, понеже е роден с дефект на лявото стъпало. Основал е Тимуридската империя и със завоеванията си е опитал да възстанови Монголската империя, да я направи велика, както по времето на Чингис хан.

Най-крупната му победа е срещу Златната Орда, която по това време вече е ислямизирана. Той е известен с влечението си към изкуствата, нищо че по време на походите си е нанесъл много разрушения и опустошения. Ето един негов цитат: “Аз не съм човек, жаден за кръв и Господ ми е свидетел, че във всичките ми войни аз никога не съм бил агресорът и че моите врагове винаги са били сътворители на своето падение”

За разлика от Чингис хан не е бил толкова жесток и безцеремонен. Но тъй като не е бил Чингизид, не може да се нарича Велик хан, а само емир. През 1370 г. се жени за жена, потомък на Чингисхановите наследници и се именува Тимур Хурган (хурган означава “зет”).

И докато Чингис хан е бил известен с военните си стратегии и дела, с кървавите битки и наложниците, то Тимур е запомнен със своята начетеност, с влечението си към изкуството. В Самарканд, днешен Узбекистан, все още може да се видят архитектурните паметници, изградени по поръчка на Тимур.

Той взимал на сериозно хората от завоюваните територии, които имали таланти и ги пращал в Самарканд да се усъвършенстват и да се изявят. На него е кръстен и Тамерланския шах, вариант на средновековната игра Шатрандж.

Розетата от Плиска: Значение, как да я използваме за късмет и др?

Първоначално публикувано на:27.08.2019 @ 10:29