Христо Красин: Времето е узряло човечеството да узнае шокиращи истини!

Създателят ни е предопределил Път на сътрудничество с Него чрез творчество, казва Христо Красин.

Твърде скоро Божествената мощ на българина отново ще се събуди, а в световен план ще настъпи равновесие в двуполюсното геополитическо развитие

На 22 юни от 17.30 часа във фоайето на кърджалийския Дом на културата в рамките на Международния фестивал “Перперикон” – 2016” и със съорганизаторството на Община Кърджали и Регионална библиотека “Н.Й.Вапцаров” ще бъде представена новата книга на Христо Красин “Коланджа. Сага за свършека на времето”. Миналата година в състезание с 2 000 автори, Христо Красин спечели с нея първо място за проза в Националния литературен конкурс “Голямата книга на малкия град” в Бургас.

Христо Красин е роден и израснал в родопското градче Ардино. Следвал е в Софийския университет „Климент Охридски“ във факултета по Славянски филологии. Дълго пребивава и работи в София, но отскоро живее в родния си град. Бил е кореспондент и сътрудник на множество периодични издания.

Автор е на книгите „Аленото дуло“, „Среднощен косач“, „Люта вода“, „8.8 по Рихтер“, „Съкровищата на Вълчан войвода„, „Вълчан войвода и златото на Рим“ и др. Започва да пише още като ученик в пети клас и то не каквото и да е, а роман, чието действие се развива в Южна Америка. А през 1968 година вестник „Нов Живот“ публикува първия му къс разказ и така започва дългия му път в литературата, журналистиката, издателската му дейност.

В “Коланджа”, издание на “Жанет 45 ООД – Пловдив, става дума за края на Старото и началото на Новото време, но в центъра на цялата сага е разнищването на човека и неговата съдба, в което писателят вижда и смисъла да се пише изобщо. Освен това, истинският талант провижда и бъдещето, както се случва много често и с провидените от Христо Красин събития. Затова убедилите се в това се питат дали не се е появил вече и българския Нострадамус.

– Христо, скоро навърши 60 години и макар да не ги приемаш на сериозно, те сигнал за какво са – за още дълъг път на работа или вече за заслужен отдих? Има ли почивни дни за таланта?

христо красин - 01– Хората приемат, обикновено, тази възраст като някакъв предел, след който творецът може „вече” и да се отдаде на отдих! А аз мисля, че съм „едва” на тези години, след които истинският талант се разгръща с цялата си мощ и творчески възможности… Ако се усещат тези тенденции при мен, значи наистина нося някакъв талант…

– Каниш читателите си да научат за бъдещите ти добри книги, когато ще си на 101 и когато ще се отбележат 1373 години от основаването на Българската държава. Щом си решен да честваш и ти тази годишнина, значи владееш някои способи, описани в “Коланджа” за връщане на времето?…

– Разбира се! Аз владея времето… Сега демонстрирам уменията си, описани в „Коланджа” чрез родния ми баща – той е на 94 години, а негов дядо се е споминал на 107 години…

– А споделяш ли катарската версия за времето, според която то е неподвижно, а само нашето съзнание го движи? Още повече, че споменаваш в книгата си за “нулевото време” като застинало състояние на пространството, а различните възрасти се обяснявали с някакви вътрешни състояния на материята…

христо красин - 02– „Нулевото време” е точката, в която свършва Старото време и започва Новото време. Посоките в спиралното движение на времето се „обръщат” и времевият поток продължава двустранно, но вече с обратни знаци: „ново” и „старо”.

Не споделям версията на катарите – няма как времето да е „неподвижно”. Ако това беше вярно, щяхме ли да наблюдаваме сезоните пролят-лято-есен-зима? Това движение на сезоните доказва и движението на времето. И не само това – ако един човек САМ си фантазира промяната в сезоните, то няма как милиони човеци да виждат абсолютно същото…

– Фантазно или не, вероятно има резон в това как избираш вътрешно да се чувстваш – млад, болен или неостаряващ… Особено, когато съзнаваш, че всичко това ти се дава от Твореца като възможност, като част от Неговата проява в теб…

-Така както времето и пространството са „подредени”, така и пътят на човека е предначертан… Някога, когато започнах да се ровя в тези проблеми, бях искрено удивен от едно изказване на Айнщайн: ”Най-непонятното във Вселената е, че тя е понятна!” А нещо, което е понятно, то е подредено по определени закони… Но тези закони се създават от Нещо. Така Айнщайн стига до идеята за Бог, за Творец…в когото и аз вярвам.

– Подзаглавието на “Коланджа” е “Сага за свършека на времето”. По какъв път стигна до този твой оригинален прочит за това старо предсказание, битуващо в различни култури и религии още от най-старата ни история? И в какво конкретно виждаш твоя принос в тази посока?

христо красин - 03– Древните не са уточнили дали става дума за края на времето въобще, а за края на Старото време. После следва „нулевото време” на катарите. Това, което аз доказвам е, че след това „нулево време” започва Новото време…Така се затваря вечният времеви кръговрат, движещ се двупосочно и спираловидно…

– Дълговечността на времето ли е по-важна или тази на идеите, на красотата, на доброто?..

-Ако я няма дълговечността на времето, няма да има нито идеи, нито красота, нито доброта… Нищо не може да се реализира извън времето.

– 10 книги са отлетели от теб като птици, казваш, започнали са свой собствен живот, но откъде долетяха тези птици? От небето ли, като “Коланджа”, името на която означава “Слязла от небето”? Не случайно Библията твърди, че всички дарби идват от небето. А небето над Ардино е било много щедро към теб, както излиза?

– Не само небето над Ардино, а въобще Небето е благодатно към всеки, щом като Създателят ти е предначертал пътя, който ще извървиш, да бъде творчески… А книгата наистина е като птицата. Каца на рамото ти и ако си способен, ще я погалиш, ще й се порадваш, ще я изживееш като любов към обичаната жена и ще я пуснеш да отлети по своя си път сред читателите…

– Малко ми е непонятно, че човек, творящ своите чудновати и фантастични реалности, може да бъде и колекционер, с иманярски дух, дори… Каква липсваща част от твоите богати светове ти допълва тази откривателска страст? Или роденото в главата не е като това, което докосваш, гледаш на живо? Не е ли първото по-вълнуващо и красиво?

– Вярно е, че световете, които витаят в съзнанието ти са красиви, привлекателни, омайващи. Но не по-малко вълнуващо е да се радваш на любимо живописно платно или графика от любим автор, което виси на стената в дома ти и винаги можеш да го докоснеш реално с ръка. А представи си какво означава да изровиш от земята златен римски венец, красял главата на някой римски император… и да му се любуваш, любуваш… То е като да докосваш, да галиш обичана жена…

– Толкова красиво описваш любовта като мечта, че едва ли би могла да бъде наяве така вълнуваща…

христо красин - 09– Ако любовта е истинска и взаимна, убеден съм, че тя може да бъде и по-красива, и по-вълнуваща… Бойте се от фалшивата любов. Тя разбива…

– Да не би “Коланджа” също така да се зароди? Има ли реални податки за нея в някои стари източници? Както и за тримата синове на Авраам? И не идва ли времето да се разкриват премълчаните от свещените книги и епоси истини?

– Има податаки в книжнината на есеите – едно от най-старите еврейски племена. Според една от мъдростите на Цар Дарий, последният владетел на персите, ”всяко нещо се случва, когато времето „узрее” за това!” Някои последни „знамения” подсказват, че времето е почти „узряло” за това, човечеството да узнае някои шокиращи истини за себе си и света.

– Особено, след като истината е нещо, което е в постоянно движение, каквото е и сътворението на живота и световете. Тя достига ли се или се дава на човека?

– Истината има няколко нива. До по-ниските човек достига сам. Но големите истини ни се разкриват тогава когато Творецът е предначертал…

– Една от строго скриваните тайни е тази за преселението на народите. Какво може да се разкрие за нея поне засега?

– Наистина всичко се разкрива в неговото си време. За „преселението на народите“ има данни в „Езекил“ от Стария Завет… Но то е за първото голямо преселение, наричано „Велико…“ За днешната миграционна вълна в древната книжнина информация няма. Поне аз не съм срещал.

Но Едгар Кейси, наричан „спящия пророк“, след едно свое „видение“ казва: „Щом започне третото хилядолетие, черен мравуняк ще тръгне от Африка. И бяла Европа ще скърца със зъби… Но ще проболее!“ На въпроса, от къде ще дойде тази беда, от Твореца ли, Кейси отговаря, не, от нас американците… Но и ние ще си платим…

– Каква е изобщо връзката между “Коланджа” и “Булвария”, също жена на Авраам, майка на третия му син /Бугар, от който тръгва началото на народа на сребърните булгари, смятани за богове и обитавали високите ледени върхове на планината Тзян Дзян /, щом като и двете названия означават “Идваща от небето”?

-Точно в това е връзката – че третата жена на Авраам, Булвария, съвсем целенасочено е изпратена при Авраам от Твореца с цел да се постави началото на българското племе. Небето е пожелало това племе да има божествена, небесна майка. Така първите българи, наричани сребърни от останалите небългарски племена, заживяват като богове високо в споменатата планина…

– Винаги в края на една епоха и в началото на новата има спасяващи проходи, макар и тесни, колкото “иглено ухо”. Къде съзираш днес тези възможности?

– Порочните камили /търговци/, както казва Христос, наистина не могат да минат през „иглено ухо”. Щом обаче се появят човеци с достатъчно висок морал, които могат да минават през това „ухо”, това значи, че Старото време е свършило и е започнало Новото време! „Игленото ухо”, споменато от Спасителя, е именно „нулевото време” след което започва Промяната… Но за да се случи това, трябва да се появят и Новите хора… Ала мигът наближава…

– Твоите герои от “Коланджа”, пък и в другите ти книги, в голяма степен дават имената на спасителните ходове – морал, чест, достойнство, любов, естественост, смиреност и т.н. А красивите родопски картини, които рисуваш с думи, добавят и хармонията с Божия свят. Там някъде ли се крие разковничето?

– Творецът е създал човека… Следователно, човешкият морал следва да бъде на божествено равнище, но в земен облик… Днес моралът, обаче, се е смъкнал от Съзнанието ниско долу, та чак в нозете…

– Големият талант, както показват някои творби на големи световни фантасти, и не само, са предсказали много бъдещи събития. При теб също има някои предвиждания, които са се сбъднали. Какво предстои да стане още, според твоите провиждания в национален и световен план?

– Твърде скоро Божествената мощ на българина отново ще се събуди. /Предишното „разбуждане” е било през Първата световна война/. Днешната корумпирана политическа класа тотално ще бъде пометена. Ще настанат десетилетия на възраждане и разцвет.

Както бе казал великият ни едноок поет, септември ще стане май. Но вече наистина. В света предстои възстановяване на двуполюсното геополитическо равновесие, в аспекта „Изток-Запад”. Размирните държави постепенно ще се „успокоят”. Армагедонът ще приключи и ще се сбъдне библейското пророчество за „хилядата години” /Милениума/ на мир и спокойствие на Земята. Убеден съм, че ще стане.

– За основа на твоята колоритна трилогия за златото на Вълчан войвода ти е послужил препис от автентичния дневник на воеводата поп Мартин, заедно със Стоян Алтън, сподвижник на знаменития поборник. Но защо тогава в тези размирни времена между хайдутите и хайдуците не е имало разлика? Почти като днес – не се знае кой кой е…

христо красин - 08– Понятието „хайдук” възниква след Освобождението ни от турско робство. Първите години след 1878, също като днес, са се „подвизавали” лица подобни на днешните мутри. Тъкмо тях народът нарича презрително „хайдуци”.

– Дали пък не е защото всеки носи и двете качества в себе си. И като потребност за развитието на душата е нужно в един живот да изявяваш едната черта, а в другия – другата?

– Не! Всяко историческо време ражда своите исторически „потребности”. След 1944 година, чак до 1948 година в планините ни скитали „партизани”, които забравили да слязат сред народа по време на Деветосептемврийския преврат. През 1947 година, на пленум на ЦК на БКП, Славчо Трънски призовава: „Другари, време е да припомним на някои наши „другари” в планината, че е нужно и те да слязат при нас и да престанат с набезите по мандри и овчарници. Че народът ще започне да ни говори.”… Същото се случва и след 1990 година, като първите тогавашни мутри днес са политическият елит на държавата…

– Маргиналните ти герои, аутсайдери, клошари са толкова симпатични, че се превръщат в по-нормалната, благородната и по-човешка част от нашето общество. Не казваш ли с тях, че те са по-здравите представители на нашето болно общество? И тяхната блага, невинно-чиста “лудост” може да битува само в красивите души?

– А защо Христос влиза в Ерусалим яхнал магаре, а не расов жребец или мощна камила… Защо Спасителят измива краката на блудницата и я спасява от пребиване с камъни, според обичаите на тогавашното еврейско общество?…

– Откъде тръгва разрухата, довела то това положение на тотално аутсайдерство твоите герои? Или тя е предзададена, най-вече в края на времевата цикличност? Присъствието или отсъствието на такава обреченост прави живота по-интересен, привлекателен и жив?

христо красин - 06– Истината, според мен, е много по-прозаична. След 1990 година бяха разбити тотално четирите основни стълба, на които се крепи всяко нормално общество, всяка държава. Това са вътрешната сигурност /МВР/ , войската /МО/, здравеопазването и образованието. Тези четири стълба задължително трябва да бъдат държавни. Това е главната причина за изумителното сриване на морала в обществото ни… От там пък следват всичките ни други беди.

– Както изглежда, не само според прорицателката Слава Севрюкова, а и според теб, настъпва кардинален поврат и той започва, когато времето на безвремието изтече… В ход ли е този процес?

– Безвремието изтича. То се олицетворява твърде ярко в годините след 2009 година. Но, за радост, предстои твърде скоро неговият свършек – и в България, и в световен мащаб.

– Някои обясняват зачестилите случай на ясновидство сега с това, че сме се намирали на границата между световете, където се вижда и отсам, и оттатък… Май, е голяма привилегия да живееш в тази междина, колкото и неспокойно, ветровито и несигурно да е в нея?…

– Времето ражда своите потребности, в това число и нужните прорицатели. Те са „божиите очи”. А негов единствен повелител е Творецът и Неговият помощник – Малкият /Христос/ от хрониката „Коланджа”.

– Но щом сме тук, значи душете ни имат нужда от тези уроци. Кои от тях ти си проясни за себе си?

-Ако всички се придържаме към морала на Създателя, то всеки българин ще бъде един малак Бог…

– Скоро разбрах, че в настоящия миг не се случва нещо особено, което не е било или ще бъде, че той е сбор от много случвания. И най-вече от осъзнавания, че всички те са в синхрон с Божията воля. Някои го приемат като несвобода, други като доверие във Висшия промисъл. Ти от първите или от вторите си?

христо красин - 05– Аз съм от третите – поддържам морала на Твореца и това ми дава основание да се чувствам като един малък Бог. Бедата е в това, че заедно с коректните си и благонравни приятели, съм заобиколен и от множество БЕЗБОЖИЯ.

– Щом във всяка наша или друга материална клетка живее диханието на Бога, не живеем ли в центъра, в лоното на Твореца, който пък живее и се изявява чрез нас? И тогава няма от какво да се боим, нито пък да се съмняваме в Неговата непогрешимост?

– При този сринат морал, Бог е оттеглил диханието си от нас. За това българинът трябва да се бои и да мисли в тази насока. Българинът е толкова сринат духом в момента, че има нужда от Водач. Аз смятам, че сам Господ ще получи земно превъплъщение и ще поведе народа ни… Ние сме негови чеда – та нали за това изпрати Булвария на Авраам… Това предстои!

– Вероятно, и времето е част от Божията живост, независимо накъде тече, има ли моменти на застиналост, нулеви точки и тем подобни?… А и Самият Бог се развременява в различни прояви, така и ние заедно с Него?…

– Времето е Божият жезъл. Така както Мойсей е можел с жезъла си да раздели Червено море и да направи сухопътен процеп за бягащите евреи, така и Създателят може да разделя и събира времето, единствено Той! А може би и българинът, като Негов избраник… но само когато е високо морален.

– В този порядък на мисли, какво познание ни е нужно, за да не живеем повече в невежеството на страха, раздорите, конфликтите, фанатизма и други негативи, издаващи непознаване на направляващия всичко Божествен план?

христо красин - 04– Преди всичко изучаването на Божиите послания, които са ни низпослани чрез религиозната книжнина… И паралелно, изучаването на физическата видимост на света, който ни е дал Той, в това число и на нас самите, като Негови духовни и физически творения…

– Със следващите си книги /„Китайско мръсно“, „Вехтинската куртизанка“ и „Моята балканска история“/ ще добавиш ли някаква яснота по този най-важен, извечен смисъл на живота?

-Във всяка моя книга се стремя да добавям елементи от Новото познание. Но за синтезирания вид на това Познание е още рано. Не много рано… Но е нужно още малко време…

– Можем ли в края да се провикнем, както се скандира на староарамейски в “Коланджа”: ”Ле ляхум би… ле ляхум би!” Т.е. “Слава на Великия Баща!”?

-„Ле ляхум би… ле ляхум би! Слава и любов и на теб, скъпа Лили!

Интервюто взе:Лияна Фероли

Христо Красин: Времето е узряло човечеството да узнае шокиращи истини!
4.4 (88.57%) 7 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *