В търсене на загадъчния философски камък

Легендарният философски камък (Lapis philosophorum) в продължение на хилядолетия е неосъществена мечта на поколения алхимици

Зараждане на алхимията в Древен Египет

Корените на алхимията и на мистериозния философски камък могат да бъдат проследени до Древен Египет, където имената им са изначално свързани с това на Тот – бога на мъдростта и писането, впоследствие отъждествяван от древните гърци с Хермес, наричан от тях Хермес Трисмегист (Хермес Триждивеликия). Първоначално центърът на неговия култ се намира в столицата на Горен Египет през епохата на Старото и Средното царство – Хермопол. От запазени надписи на фараоните Пепи I и Усеркаф, от „Книга на мъртвите“ и от химните на фараона Рамзес IV става ясно, че Тот се появява в Египет от някакво мистериозно място и впоследствие изписва със свещени йероглифи най-древната и загадъчна история на Египет, изсеченa върху каменни колони в страната Сириат. След Потопа тези тайнствени писмена са преведени, записани в книги и скрити от простосмъртните в подземията на свещените храмове.

Античен период

От Египет алхимията се разпространява и в античния свят, ставайки важна част от Александрийската школа (III в. пр.н.е. – VI в.). Именно в Александрия за пръв път се осъществява синтез на натурфилософиите на Платон и Аристотел с практическото познание за веществата, техните свойства и метаморфози. Античните алхимици насочват научния си интерес към металите, които се превръщат в техен основен обект на изследване. През този период се появява и традиционната алхимична символика на металите и планетите, в която всеки един от седемте известни по онова време метала (сребро, живак, мед, злато, желязо, калай и олово) е свързан с едно от седемте небесни светила (Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер и Сатурн). Сред най-бележитите алхимици от онзи период са Болос Демокритос, Олимпиодор Младши и Зосим Панополит.

философски камък

Легендарният философски камък (Lapis philosophorum) в продължение на хилядолетия е неосъществена мечта на поколения алхимици

Арабски период

През VII век Египет става владение на арабите, които доразвиват древните му традиции, в това число и алхимичните. В този период живее и основоположникът на средновековната алхимия – Абу Муса-Джабир ибн Гайан, известен още с името Гебер, в чиито достигнали до нас трудове са представени редица практически операции от химичен характер. Гебер е и създател на т.нар. живачно-серна теория за произхода на металите, според която съставните части на последните са живак и сяра. Гебер е и първият, който въвежда в употреба понятието „философски камък“ – мистериозна субстанция, превръщаща неблагородните вещества в злато, която е червена на цвят, прозрачна и ковка.

Алхимията в Европа

В периода ІХ – ХVІ в. алхимията в Европа претърпява значително развитие, а нейните най-талантливи представители полагат с достиженията си основите на съвременната химия. Сред тях се нареждат имената на Алберт Болщедски, Раймунд Лулий, Роджър Бейкън, Арнолд от Виланова, Парацелз, Мишел Нострадамус, Корнелий Хенрих Агрипа от Нетесхайм и Йохан Фауст, които, провеждайки безбройните си опити в търсене на загадъчния философски камък, откриват наред с всичко останало и редица органични и неорганични съединения, както и технологични процеси, използвани от следващите поколения.

В търсене на загадъчния философски камък
4 (80%) 1 vote

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “В търсене на загадъчния философски камък

  1. Като има бълъци, които вярват в тезимъгляви заблуди, никога няма да го открият. Трябва да имаш собствено мислене, за да го създадеш. Между другото философски камък се прави много лесно!!!!

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *