Няколко ценни упражнения при възпитанието на малки деца и в предпубертета

Трябва да се спрем на съвременната семейна култура. По времето, когато семейството като социална единица се състоеше от няколко поколения,

семейната култура се поддържаше от разпределянето на задачите и задълженията между тези поколения*.

Подмладяването се внасяше от женитбите на младите с техния нов поглед върху проблемите на живота. Приемствеността се поемаше от по-възрастното поколение, което беше в състояние да предаде на внуците известна част от житейската си мъдрост.

Приказките, бабите и дядовците

Така са се запазили народните приказки, разказвани от бабите, и народната мъдрост, която дядовците сипели в сбити и смислени поговорки. В многобройни биографии на съвременници и в биографии, които са вече история, винаги ми е правело силно впечатление колко жизненоважна роля са имали бабата или дядото за живота на описвания човек. Но тази роля е вече в залеза си.

Следователно, трябва да се създаде нова семейна култура със съзнателните усилия на самите родители, в този случай главно на жената. Първо трябва да се спазят някои предварителни условия, за да се разработи полезна семейна култура. Едно от тях е:

животът в семейството трябва да бъде пропит с ритъм.

Всички знаем, че детето има нужда от определен дневен режим. Редовното хранене, сън и игра пораждат у детето вътрешна сигурност при неговата несамостоятелност. По-късно, когато детето преминава през фазите прохождане и ученичество, този ритъм трябва да намери специфична за собственото му семейство форма.

Налага се да се развият навици за хранене например – определят се моменти през деня, когато детето може да разчита, че има място и време за своя собствен живот. Или правилото, че преди лягане ще има половин час за спокойно общуване, когато ще се разказва приказка или някой ще чете на глас, или ще се споделя случилото се през деня, и тъй нататък.

Старите народни приказки и досега са запазили непреходната си ценност за малкото дете, за по-голямото дете са по-важни измислените истории. Тук има роля и за бащата, дори ако само в неделя сутрин разкаже поредния епизод от някоя история, която сам е съчинил.

Игра с бащата за измисляне на истории

Спомням си, че когато моите деца бяха на осем-дванайсет години, играехме следната игра. Те имаха право да помислят известно време и да си изберат някакво заглавие, след това и таткото мислеше няколко минути и после трябваше да им разкаже история върху поставената тема. Играта се състоеше във взаимното предизвикателство да намери заглавие, което ще затрудни бащата да измисли разказ, и радостта ставаше още по-голяма, когато т о й въпреки това успяваше.

Подобно упражнение е важно не само за децата, за бащата в трийсетте и четиридесетте си години този опит е също изключително важен. Така той сам ще развие определена сила, която ще му бъде от голяма полза в жизнения път. Сполучливите истории после стават класика, която съществува само в това семейство и създава твърда основа за чувството на принадлежност.

Разказването на една и съща история

Понякога родителите трябва да свикнат с желанието на детето да слуша непрекъснато един и същ разказ. То може да настоява за него с месеци. Радостното очакване на вече познатите най-интересни моменти в разказа е огромно и може да се сравни с желанието на възрастния да прекарва отпуската си винаги на същото място, за да си припомни познатите кътчета и лица.

В предпубертета моделът се променя, отстъпвайки на все по-силното желание да се научат нови истории, или да се изпитат нови преживявания. Това е признак за предстоящото завладяване на един по-широк свят, заедно с ежедневния и седмичен ритъм (и с неделния ден, различаващ се от останалите дни), важно събитие в живота на детето са празниците.

Празнуването с установени церемонии

на рождените дни и на Коледа са особено важни, още повече ако децата се включат и сами подготвят тържеството, защото именно подготовката е най-важният елемент при такива случаи – да се опиташ и да си представиш как ще се изненадат другите от някое украшение или игра.

Радостта от очакването е винаги по-голяма от радостта при постижението; по-късно си спомняме най-вече първата радост с едно топло носталгично излъчване.

Осигуряване на храна за душата

Днес живеем в сурова и несигурна епоха. Топлотата и сигурността, които даваме на децата си, не могат никога да им бъдат отнети, каквото и да им донесе бъдещето. Главна роля тук има откриването и установяването на връзка с природата и изкуството. Разходките и вниманието към чудесата на природата, събирането на камъчета, морски черупки или растения, разпознаването на птиците – всичко това е храна за душата, не по-малко важна от правилното физическо хранене.

По този начин всеки поотделно, според силата и възможностите си, и всички заедно трябва да изградят семейната култура. А що се отнася до „сухарите“, на които не им достига въображение и любов към природата, преоткривайки заедно с децата си нови светове в природата, в музиката, в чертането, рисуването и разказването на истории, и те самите биха могли да разтопят леда в себе си и да поправят собствените си преживявания в детството.

деца възпитание бернард лийвехуд ливегуд фази 238237

Бернард Лийвехуд

Осмелявам се да изразя мнението си, че бъдещето на западната цивилизация до голяма степен зависи от това, дали ще се създаде и наложи една нова семейна култура.

* Из „Фази. Духовните ритми на зрелия живот“ от Бернард Лийвехуд

Няколко ценни упражнения при възпитанието на малки деца и в предпубертета
5 (100%) 3 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *