Предвестници на смъртта. Всяка смърт ли е предизвестена?

Странни научни и ненаучни разкрития за симетричните лица. Какво означава „лявото“ и какво „дясното“ лице? Кои са белезите, по които можем да познаем наближаването на смъртта?

Съдържание на публикацията: ♠ Птиците: древни вестители ♠ Симетрични лица ♠ Гадаене по лява половина ♠ Маска на смъртта ♠ Печат на смъртта ♠ Как се определя датата ♠ Сънят-предвестник ♠ Народни поверия ♠ Банши ♠ Обективни признаци ♠ Катепсин C ♠ Енергийни индикатори ♠ Подготовка за прехода ♠ Процес на смъртта ♠

Хората винаги са се старали да узнаят съдбата си и да отгатнат датата на своята смърт.

Краят на живота е може би най-вълнуващият въпрос, към който никой не остава безразличен. Мнозина вярват, че всичко на този свят е предварително определено и програмирано в клетките и подсъзнанието.

По тази логика да се разбере кога е краят е възможно и няма пречки това да стане дори в самото начало – още на 5, 15 или 20-годишна възраст. Обаче всяка подобна информация, ако някъде е налична, е надеждно укрита от всепроникващото човешко любопитство. Само едно нещо е в силата си да покаже близката кончина.

Това са предвестниците, които вървят пред костеливата фигура с остра коса в ръка – Смъртта.

ВАЖНО: Задължително погледнете и ТОВА: Последно: Умираме или не? Живот след смъртта. Доказателства! А също вижте и ТОВА: Какво става с човешкото тяло след смъртта? Разлагане и други процеси, според един свещеник.

Птиците: най-древните предвестници на смъртта

У много народи такива глашатаи, които тръбят за приближаващия край, са птиците. За да докажем това твърдение, се обръщаме към древногръцкия философ Плутарх. Той написал „ Паралелни животоописания“ – труд, който продължава да е интересен и за съвременния човек.

В него са дадени биографиите на известни личности от онова време, като повествуванието е базирано на съпоставка. Авторът съпоставя по двама души – Юлий Цезар и Александър Македонски, Цицерон и Демостен, Тезей и Ромул.

До нас са стигнали 22 такива двойки.
Валери Симеонов

Вариации на тема Валери Симеонов

Във връзка с нашата тема интерес представляла описанието на Юлий Цезар. Всички помним добре, че той е убит на 15 март 44 година. В резултат на заговор срещу живота му, Юлий Цезар напуска този свят на 57-годишна възраст. Малко преди трагичните римски събития, в града се появили сови.

Те долетели отнякъде и се насочили директно към Форума, след което дълго останали да кръжат в небето. Никой от жителите на града не помнел подобно събитие. Още по-интересното било, че на 15 март птиците изчезнали така внезапно, както се били и появили, и повече никой не ги видял.

Да се прехвърлим към по-близки до нас времена,

в които също намираме странни случаи, при които птици влизат в ролята на предвестник на трагични събития. За разнообразие се пренасяме в Англия, към малкия град Солсбъри, близо до Лондон. Именно там през 1417 година неочаквано се е случило странно събитие. На покрива на една катедрала се спуснало ято бели птици.

Те сякаш много приличали на албатроси – вечните морски пътешественици. Обаче всеки би се съгласил, че албатросите нямат работа далеч от брега, а и няма логика да навлязат толкова навътре в сушата, след като добиват храната си от морето. Обаче птиците поседели известно време на църковния купол, след което дружно се издигнали в небето и буквално за секунди се скрили в облаците.

Колкото и да било необичайно, това събитие не задържало за дълго вниманието на местните жители.
яна маринова

Три вида Яна Маринова

Те щели да забравят за странното посещение, но много скоро след това внезапно починал епископът. Буквално няколко часа преди смъртта на следващия епископ – това вече в 1423 година, над града отново пристигнали бели птици.

Те отново кацнали на същата катедрала, починали си, след което се издигнали за няколко кръгчета над нея и изчезнали в посока на океана. Тези странни посещения станали обичайни. Местните британци вече добре знаели за какво е знак появата на предвестниците и наистина часове след посещението им настъпвала кончината на поредния епископ.

Най-интересното в тази история е, че въпреки стотиците очевидци, гражданите на Солсбъри така и не стигнали до единно мнение какви точно птици ги известяват за тъжния край на техния епископ. Едни твърдели, че това са албатроси, други се кълнели, че със сигурност са разпознали полярни рибарки.

Намерили се такива, които заявили с пълна увереност, че са наблюдавали полета на бял рибояд, както и такива, които свидетелствали в полза на сребристата и полярната чайка.

Подобни пернати облитания са наблюдавани и в 20-ти век.

Отново бели ята влизали в ролята на предвестник на смъртта и предупреждавали хората за следващата трагедия. Костеливият силует на Смъртта неотлъчно следвал своите пратеници и поставял точка върху жизнения път на поредния свещенослужител.

Може би това не са били чайки, албатроси или други бели птици, а същества от друг свят, долетели от света на мъртвите във временното обиталище на живите.

А ето и още един пример, също от Англия.
Бойко Борисов

Вариации на Бойко Борисов със симетризирано лице. Нямаме сигнали, че някой ще го убива, това са просто колажи и импровизации.

В графство Съри в началото на 20-ти век живеело многочисленото семейство на селски лекар. То станало забележително с това, че една малка птичка кацала на прозореца на дома им при всеки случай, когато член на фамилията потеглял към другия свят. Птичката била с пъстро оперение, а най-отгоре имала ясно изразено снопче стърчащи пера.

С клюнче тя почуквала на прозореца и не се минавали и няколко дни и Смъртта влизала в дома на селския лекар. Това се повтаряло с годините, докато фамилията се стопила, а правнуците напуснали Съри и се заселили извън графството. Домът опустял и малката птичка вече нямало кого да предупреждава за настъпващата Смърт.

Ще продължим с една история от Германия, защото тези птичи предвестници не са се появявали единствено в островното кралство. Една забележителна история ни отвежда в Бремен. Тя се е случила някъде в първото десетилетие на 20-ти век. В околностите на Бремен живял чиновник, който всяка сутрин пътувал до града, където работел.

Един ден жена му, оставайки сама, забелязала, че на покрива на дома й са кацнало ято птици.

За младата дама те били зловещ знак – предвестници на края, каквито тя вече била срещала край смъртния одър на своите майка и баба. Домакинята се изплашила за своя живот, но всъщност птиците я предупреждавали за мъжа й.

До вечерта пристигнало известие, че човекът е починал на бюрото си от инсулт.
реджеп ердоган

Реджеп Ердоган в три варианта

Разбира се, има много невярващи, които обясняват тези истории със съвпадения и прекалено развихреното въображение на очевидците. По-тихи и незабележими, но също така многобройни са друг тип хора, които виждат в гореописаните събития висш смисъл – просто един знак, че понякога границите между световете изтъняват и ние можем да си взаимодействаме, като обменът се извършва свободно и в двете посоки.

Най-лесно се черпят впечатления от „другия“ свят на граничната линия на смъртта, в последните часове на живота, когато умиращият вече е с единия крак отвъд.

В нашата култура е заложено да се премълчават подробностите около смъртта на близките, но в руските форуми намираме множество разкази на очевидци, които са били край смъртното ложе на свои близки и са станали свидетели на техните реакции и разкази. Ето някои кратки извадки от темата

„Виденията на умиращите и усещанията на хората, които са редом до тях“:
  • Soll: „Когато баба умираше, с часове гаснеше и ставаше все по-зле. Тя започна да говори, че винаги има някой до нея, че й говорят и й обещават лекота, спокойствие и радост. Усетих, че вече нямам сили да съм близо до леглото й. Започваше да ми се вие свят, нещо постоянно ме отблъскваше от нея, ставаше ми зле. Същото се случваше и с майка ми, щом влезеше в стаята – започваше да й призлява и да се задушава“.
  • Адел: „Въобще не успявам да си обясня това, на което станах свидетел. В последните си дни баба беше изпаднала в нещо като кома. Когато дойде в съзнание, разказа какво е видяла на границата между живота и смъртта. Общувала е с починалите ни предци, разговаряла е с дядо ми, с баща си. Твърдо вярваше, че е видяла какъв е животът ТАМ!“
  • Furua: „Границите между световете се изтъняват и човек започва да вижда това, което за другите е скрито… за известно време“.
  • Amanda: „А моята баба ми казваше, че там „летят птички“ и молеше да ги прогоним. Но разбира се ние нищо не виждахме и „там“ нямаше нищо. Дори не разбрах за какво всъщност става въпрос“.
  • Фата Моргана: „Моята майка почина внезапно (тромб), а до последния момент имаше напълно здрав вид. Обаче нощта преди да умре тя сънувала църква – а беше атеистка. Сънувала, че броди из църквата и там среща брат си, който си е отишъл 10-тина години по-рано, и двамата отишли на ресторант. Разказвайки ми го, тя отдаде съня си на своята мъка по брат си, обаче само след два часа падна и повече не стана“.
  • Марита: „В точния момент на отлитането на душата се открива канал, по който човек си отива. Някои по-чувствителни хора не бива да стоят наблизо. Аз от дете усещам много ясно и признавам си – не е приятно. Това е като един разтварящ се вихър, който те увлича. Получавам световъртеж, губя ориентация, нещо сякаш ме стяга. Продължава около 30 минути, след като човекът си е отишъл. Така съм изпратила много близки. Направо си е страшно“.
  • Sonique: „Няколко дни преди смъртта лицето на мама се изглади и стана симетрично. Едновременно с това се появи мирис на етер. Подуши го и медицинската сестра, като дойде, и ми каза, че винаги при умиращия мирише по този начин“.
Анджелина Джоли

Три вида Анджелина Джоли

Появата на симетрия на лицето на умиращия е друг сигурен знак за наближаващия край.

Симетрично лице: благословия или прокоба

Неповторимата Слава Севрюкова ни е завещала вълнуващо описание на Исус, както го е възприела със своите свръхсетива. „Съзрях Божия син“, започва тя и го описва: висок, с топли очи и меки коси, с нежни ръце и благородни черти. Обаче най-силно я е впечатлило това, че профилите на Исус са напълно еднакви, в идеална симетрия.

Подобна еднаквост няма как да се види при никой смъртен, казва Слава. Защо? Защото половините на човешкото лице са изцяло различни. Лявата отразява наследеното по майчина линия, а дясната – по бащина. Лявата зависи от миналия живот, а дясната – от настоящия. Само лицето на Исус е съразмерно, защото той няма минал живот, той е въплащение на висша сила, изпратена на Земята.

Петър Дънов задълбочено е описал устройството на човешкото лице,

четейки по него всичко, което е от значение за личността – характеристики, качества и доколко е напреднал в духовното си развитие.

петър дънов

Петър Дънов

Учителят казва, че дължината отразява интелигентността, развитието и посоката, в която е тръгнал да прогресира, а широчината – устойчивостта на чувствата. Между двете трябва да има определено съотношение. Друго важно съотношение е между половините на лицето, казва Петър Дънов. Според него човешките лица не са симетрични, тъй като хората не са уравновесени.

  1. Обикновено едната страна е „женска“ – мека, нежна и чувствителна, с приятен и съблазнителен поглед.
  2. Другата пък може да се наподоби на „мъжка“ – по-издадена, по-развита.

Всичко, що е житейско, се изписва върху лицето. Поради този факт е напълно нормално двете половини да се различават, отразявайки сложната динамика във всеки един отделен живот.

Кои части от лицето се различават най-много?

В полза на нашето изследване се явява една тема в известен женски форум, която подканя потребителките да споделят в кои части от лицето си намират най-големи различия. От десетките, дори стотици мнения правим извода, че:

99% хората са изследвали отражението си в огледалото с пълни подробности:
  • Valia77: „Имам разлика, при това неприятно значителна, във веждите…“
  • Мими-марти: „Ушите ми стърчат различно. Едното е без гънка на хрущяла. Много лошо щръква даже през косата, нищо че ми е дълга и гъста “.
  • Нати: „Едната ми буза има по-дълбока резка от другата“.
  • Reflex: „Носът ми отдясно е една идея по-изрязан. Затова пък дясната скула е по-отчетливо очертана, а и по-голяма е линията между устната и бузата“.
  • rorrr: „Двете ми половини са различни, но всяка си има собствен чар. Харесвам си ги и двете “.
  • Dona: „Дясната ми страна е много по-развита, като цяло и лицето ми от тази страна е по-широко“.
  • Яна: „Стърчи ми лявото ухо, отляво окото ми е по-кръгло и нямам тръпчинка, както отдясно“.
  • Sofhi: „… когато се видя в профил, не мога да се позная. Сякаш това не съм аз“.

Всички малки несъвършенства, които потребителките на популярния женски форум са забелязали, всъщност са нещо прекрасно. Един руски професор доказва, че колкото човек е по-млад и жизнен, толкова двете страни на физиономията му са по-различаващи се едно от друго.

елвис пресли

Три вида Елвис Пресли

Евгений Черносвитов придобива огромна популярност с теорията си, че изравняването на двете части става все по-пълно в последните дни на живота, а моментът на смъртта се бележи от 100-процентово уеднаквяване на половините. Професорът доказва това и със свои разкази, и с посмъртните маски на велики личности, които той колекционира.

Всеки от нас е възможно лично да се убеди в твърденията на професора.

Достатъчно е да вземем няколко свои снимки, правени през различни години от живота ни. Вгледайте се добре в чертите си и сравнете половините на образите. Ще се убедите без грам съмнение, че на по-старите снимки, когато сте били деца или съвсем млади, са запечатани много по-значителни разлики.

Ако изследваме потребителките, цитирани по-горе, ще установим, че тези, които свидетелстват за по-изразени разлики върху лицата си, ще се окажат по-млади жени в сравнение с другите, които отбелязват незначителни отклонения. Хората отдавна са забелязали това и така е възниквал въпросът по каква причина лявата страна е по-привлекателна и вълнуваща от дясната.

Едно от обясненията е, че лявата половина на тялото се командва от десния дял на мозъка, който отговаря за интуицията и творчеството. Така лявата страна е артистична, освободена, в някакъв смисъл фриволна, чувствена и изразителна.

Лявото полукълбо на мозъка пък се ръководи от ума и логиката,
Мерилин Монро

Три вида Мерилин Монро

там са правилата и ограниченията, които „сковават“ дясната страна на лицето. Така отдясно човек изглежда по-строг и сериозен, а отляво – по-артистичен.

Много ярко това е демонстрирал фотографът Джулиан Фолкенщайн, който слепва две десни и две леви половини на няколко модела и така получава два различни образа – дотолкова различни, доколкото биват дори еднояйчните близнаци – уж човекът е един и същ, уж чертите си приличат, но вътрешното сияние, одухотвореността е различна и тя дава абсолютно различен отпечатък.

А какво би значело тогава уеднаквяването на двете страни?

Според Слава Севрюкова това е белег на висша духовност, на липсата на карма от миналото, на абсолютната чистота в лицето на Исус. Според Дънов това е белег на уравновесеност и балансираност, които се постигат само чрез усъвършенстване и духовно развитие. Руският професор Черносвитов пък доказва с десетки смъртни маски, че това е белег за края на жизнения път.

Според него часът и датата на смъртта лесно могат да бъдат отгатнати, когато двете страни на главата започнат да се уеднаквяват. Черносвитов разказва за едно свое посещение в затвора, където вижда абсолютната симетрия върху лицето на надзирател. Само час по-късно мъжът е убит при нападение на затворник със саморъчно направен нож.

Какво показва лявата половина?

Според американската езотеричка Джийн Хейнър, дясната ни страна е „публичната“ – лицето, което показваме пред света и обществото, а лявата страна е „личната“ – образът, в който пазим най-съкровената си и истинска същност. Тъй като чувствата се отбелязват отляво, то тази страна е по-чувствена и много по-симпатична. Отляво има повече бръчки, които са линии на преживяванията и емоциите.

Всяко вълнуващо житейско събитие поставя отпечатъка си от тази страна.
алберт айнщайн

Три вида Алберт Айнщайн

Ако слепите лявата си половина от портретна снимка с огледален образ пак на лявата си страна, ще получите един много приятен образ, който ще ви хареса доста повече от този, който бихте съчленили от две десни половини. Това е така, тъй като отляво има много усмивки и смях, а отдясно – строгост и послушание. „Левият“ човек преживява, „десният“ изпълнява. „Левият“ човек е творец, „десният“ е изпълнител.

Отдясно се отпечатват негативните преживявания, мъката, загубите,

разочарованията и гневът, отляво оставят знаците си радостта и блаженството. Доказано е, че интуитивно говорим на дясната страна на човека, когато водим делови разговор и когато се обръщаме към разума му, и обратно – обръщаме се към лявата страна, когато призоваваме да откликне сърцето.

Известната Лариса Ренар, която води обучения за усъвършенстване на жената, е разработила енергийни практики за превземане на мъжкото сърце. Според нейната методика когато една жена иска да завладее даден мъж, трябва да съсредоточи погледа си към лявото му око. Мъжете забелязват тези жени, които ги забелязват, казва Лариса.

Техниката, която тя препоръчва, е следната:

при приближаване към обекта на желанието си, дамата се фиксира в лявото му око и не отвежда погледа си минимум седем секунди. Лариса обяснява, че лявото око на човека „отговаря“ за несъзнателното в него. Така внушението в тази точка ни отвежда директно в душата на човека. А ако погледът се магнетизира с определено послание, то ще проникне директно в своята цел.

От древни времена човек се стреми съм съвършенство. Смята се, че колкото е по-пропорционално и симетрично едно тяло, толкова то е и по-красиво. Технологичната епоха позволи най-накрая да се постигне идеалната симетрия.

Разбира се, не на живо. Но все пак демонстрира как би изглеждал идеално симетричният човек.
джордж буш

Още вариации на Джордж Буш

И изводът е абсолютно неочакван – симетричният човек се възприема като неестествен и повече плаши, отколкото да се харесва. Да си припомним отново Фолкенщайн.

Неговите 11 жени, чиито образи фотографът изменя, слепвайки само десните и само левите им половини, се превръщат в нещо като уроди, страшни създания, които отблъскват. Проектът на фотографа най-ясно доказва едно – нереалната симетрия създава подсъзнателно безпокойство у наблюдателя. Защо? Защото тя активира подсъзнателното знание на всеки човек за маските на смъртта.

Маската на смъртта

Посмъртните маски са били много популярни в Древен Египет, Антична Гърция и Рим. Първите датират от XVI век преди нашата ера.

Златни ликове са намерени при погребения в Макена.

Върху лицата на покойниците слагали златни маски, вярвайки, че те ги пазят от зли духове.

В наши дни се правят гипсови отливки. Способът е прост – лицето на покойника се покрива с вазелин. След това се нанася тънък слой гипс. Оставя се да изсъхне за половин-един час.

Следващата стъпка е да се разполови с помощта на тънък картон. Ако се свали маската нацяло, има възможност да се деформира. По-късно двете половини се слепват и се получава огледален образ на лицето. Той служи за отливането на самата маска.

Първият отпечатък е много ценен.
Бил Клинтън,

Вариации на тема Бил Клинтън

Именно той запазва всички малки детайли като невидимите бръчици и неравности.

Многочислените наблюдения при изработването на такива маски е, че смъртта променя лицето на човека. Това, което е било изменчиво и несиметрично, след последния дъх става абсолютно симетрично, но и застинало. Гипсовите отливки безмислостно фиксират този факт. И показват без съмнение защо идеалните лица вместо възхищение и преклонение, предизвикват единствено страх и неразбираемо, но осезаемо настръхване.

Но темата ни е за симетричните лица, които се явяват предвестник на смъртта.

Симетрията: печат на смъртта

Веднъж, след сериозна контузия, военният разузнавач Василий Курочкин установил, че е придобил странен и зловещ дар – да предвижда смъртта на тези, които изпраща на мисия. Курочкин пише: „Случвало ми се е, когато изпращам някой разузнавач на задача, да се вгледам в лицето му и веднага да определя: този няма да оживее!

И нито един път не съм сгрешил“. Убеждавайки се в безпогрешните си попадения, Курочник започнал да експериментира. Той правил опити съзнателно и целенасочено да измени уж написаната съдба на хората, върху които виждал белега на смъртта.

Естествено, той смятал, че няма никакъв смисъл да използва за мисия даден разузнавач, който със сигурност ще умре. Когато видел върху лицето на поредния кандидат „маската на смъртта“, той се опитвал с всички средства да го отстрани от задачата. Това обаче не довело до ничие спасение. Един младеж Курочкин изпратил в тила, но той загинал от граната, взривена от негов другар, съвършено случайно.

На друг възложил задачата да съпровожда един генерал, дошъл на проверка.

За съжаление, боецът бил застигнат от шрапнел. Само един път му се удало да види как маската на смъртта изчезва – и веднага „отгоре“ пристигнала заповед, която отменила заданието.

Разказват се много истории за хора, които са имали невероятната възможност да се съхранят живи, след като са били предупредени от така наречената „маска“. Някаква американка с екстрасентски способности се канела да се качи в асансьор, когато вратите пред нея се отворили и тя с ужас видяла, че хората в кабинката носят „маската на смъртта“.

Ужасът я сковал и тя направо се вледенила на мястото си.
джим морисън

Джим Морисън, вариации

Дори не понечила да се качи, а останала пред вратите, докато те автоматично се затваряли. Асансьорът продължил пътя си без нея, но само след секунди станала авария, автоматичните спирачки не сработили и всички пътници загинали.

Някои хора използват случаи като описаните, за да защитят убеждението си, че съдбата е ясна и неотменима, а маската на смъртта е само един предвестник за близкия край на човека.

Кабалистът Михаил Санилевич: Да се узнае датата на смъртта е лесно.

Съществува една по-висша информационна система, подобна на интернет, но увеличена в милионен, милиарден мащаб, разказва преподавателят от Международна академия по кабала Михаил Санилевич.

Точно както влизаме в Гугъл,

по същия начин ние имаме възможността да влезем и в тази висша система и да оперираме в нея, като единствената ни цел там е да намерим онова лично и вечно съвършено съставляващо – божествената ни частица. Огромният, вечен и съвършен „гугъл“ е създаден, за да ни подкрепя в пътя ни към съвършенство, а не да обслужва малките и незначителни желания на човека. Какво можем да открием в тази система?

Всичко. Нашият свят е много мъничък и нищожен пред нейните мащаби, и все пак на човека му е даден инструмент да се потопи в нея и да черпи информация. А кабала ни учи как да стане това, пояснява Санилевич. Кабала учи как да влезем в тази система и да работим в нея и да я използваме правилно.

Естествено, зависи от човека и доколко е съзряла неговата душа.

Един от въпросите, които най-силно интересуват хората, е как да научат колко години ще живеят. Запитан за това, Михаил Санилевич отговаря: да отидат на гледачка и да разберат. Практически подобна проверка е не само възможна, но и реализацията й е доста лесна.

лариса ренар

Лариса Ренар (изучавала симетрията, но самата тя не е симетрична)

Причината е, че всичко, което касае живота в едно тяло, лесно се „вижда“, защото е програмирано предварително. Единственото, което не е зададено, е докъде ще достигне човекът в своето духовно развитие. А това какъв ще бъде, как ще живее – това е зададено с абсолютна точност.

Санилевич подкрепя тезата си с пример за близнаци, които живеят на различни места, далече един от друг, дори бива и да не се познават, но пак си приличат – имат еднакви елементи в домовете си, в имената на децата, в заниманията си, в нещата, които харесват. Това е така, тъй като всичко е заложено, всичко е предварително програмирано. И затова е възможно то да се узнае. „Животът ни е програмиран.

Когато се ражда човек, всичко в живота му е ясно“,

разказва Санилевич и пояснява: Абсолютно всичко е ясно, освен това дали ще бъде праведник или грешник. Тоест дават се възможности, но дали човекът ще ги използва? Това не е известно. Това зависи от него.

Всичко останало до най-малкия детайл той изпълнява автоматично, няма свободна воля, освен в едно – в духовното придвижване. Използва ли тези възможности и как ги използва – ето тук и в това е свободната воля. Иначе как ще живее, къде, при какви условия, с какви предизвикателства – това е известно и видимо за хората със съответните способности.

Друг въпрос е за какво ни е това знание. Кабала казва, че е наш дълг и отговорност пред самите себе си да използваме всички си сили до последния момент на живота само и единствено за духовно усъвършенстване. Това е, което ще ни остане за вечността.

Как да определим датата на смъртта си?

юлий цезар

Юлий Цезар (за него става дума по-горе в текста).

Програмата на смъртта е дълбоко заложена в човека. Тя съществува в най-малките единици на тялото – в клетките. Те са програмирани да умират и да се обновяват. Всяка една органична материя на Земята има срок на живот, след което отстъпва мястото си на нова форма, обновява се, казва вицепрезидентът на Свободната асоциация на философите и психолозите в Русия Анна Кирянова.

Програмата на смъртта е заложена и в подсъзнанието.

Друг въпрос е, че при някои условия и неблагоприятни обстоятелства програмата на смъртта се включва по-рано от предвиденото, без да даде възможност на човека пълнокръвно да доживее и преживее всичко, което му е дадено за земния живот. Какво е това програмата на смъртта?

Този въпрос са си задавали тибетските будисти.

В Книга на мъртвите те са описали признаците на смъртта, както и възможностите, които получава душата, веднага след като премине „отвъд“. Нейният път зависи само и единствено от нивото на самоосъзнаване и духовен напредък, както казва и кабалистът Санилевич.

Д-р Мортън Либерман от Прайтскерския медицински колеж изследва 80 души от двата пола във възрастта от 65 до 91 години, които са напълно здрави. Избрани са такива, които не страдат нито от психически, нито от телесни болести. До 12 месеца след края на проучването половината от тях умират. Тогава Либерман сравнява хората с по-дълга преживяемост, за да установи от какво зависи колко ще продължи животът.

слава севрюкова

Слава Севрюкова, Христо Нанев и Петър Дънов са дали много по темата.

Установява, че е имало предварителен знак – починалите и приживе са имали по-малко енергия и са избягвали да се самоанализират. Либерман стига до извода, че на прага на смъртта хората се страхуват да я забележат, затова те стават покорни и зависими. Не проявяват никаква борбеност, настойчивост, камо ли агресивност.

При 90% от починалите още на подсъзнателно ниво се е появило усещането за наближаващата смърт.

Изследователят установява и други много интересни неща, сред които появата на чисто физиологични изменения във външността. Дори погледът се променя, а на фотографиите такива хора много рядко се усмихват. Снимките запечатват някаква дълбока сериозност.

Много изследователи от Европа и Америка се занимават с проблемите на смъртта, стараейки се да определят видимо и обективно кога наближава краят. Много от тях установяват синдрома на покорността, обобщава Анна Кирянова. В последните си дни човекът се примирява, изпада в някаква депресия, която продължава с месеци.

Дори да се касае за здрав човек и по нищо да не личи предстоящият край, отново го има този симптом. Човекът ходи на работа, решава проблеми, заработва пари, но няма вътрешна радост и след това или заболява, или става жертва на престъпление, или попада в катастрофа. Не е важно как ще дойде смъртта, но тя идва, подчертава Кирянова.

Сред предвестниците на смъртта Кирянова слага и смърт на близък човек.

Според нея има един принцип, който красноречиво се нарича „предаване на смърт в семейството“. Той се основава на силната привързаност, която се развива между хората.

По правило човек е склонен да се срине емоционално, когато загуби опората под краката си – тоест близък човек, който е бил стожер в живота му. Така се обяснява механизмът на своеобразното „предаване“ на смъртта. Кирянова казва, че най-ясно това личи при близнаците и цитира експеримент. Една близначка заболяла и била хоспитализирана.

Сестра й била далече от нея и нямали контакт. Но и второто момиче заболяло. Настанили го за лечение в друга болница. Двете сестри починали в един и същи час, буквално в една и съща минута и били намерени в една и съща поза. Смъртта е особено опасна при близнаците, защото лесно се предава, заключава психоложката.

По какво още е възможно да се познае приближаващата смърт?
джордж клуни

Три вида Джордж Клуни

Има характерни изменения като понижена самооценка, дълбока и крайна реакция на стресови ситуации, задържане на обидата в себе си, неумение да се излее неудовлетворението, прекъсване на емоционалните връзки с другите хора. Смъртта на близки отключва онкологични заболявания.

След смъртта на любим човек попадаме в рискова група и това не зависи от ума и неговите убеждения, всичко се корени в подсъзнанието, казва Кирянова. Тя посочва и други симптоми – внезапен интерес към детството, заравяне в спомените, обръщане към стари приятели, с които отдавна са прекъснати връзките, желание да се изпълни дълг, да се приведат в ред делата, да се върнат пари. Цялото поведение свидетелства, че нещо се е разстроило и се обърква.

Намалява се концентрацията, интересът към околните и събитията.

Ако го питат нещо, често отговаря с „оставете ме на мира“, „не ме закачайте“. Тези симптоми показват, че от 4 до 16 месеца може да настъпи гибел на човека. Това е като програма, която се развива като паразит. Съзнателното желание на човека е „аз искам да живея“, но подсъзнателно работи програмата на смъртта.

Голямо предизвикателство е да се установи отрано тази програма. Ако чувствате тревога за близък – за дете, за съпруг, трябва да се предприемат превантивни мерки, да се работи с тези ситуации, препоръчва психологът.

Може ли програмата за смъртта да се пренапише?

птици смърт

Птиците понякога са сигурен предвестник на смъртта

Ръководителят на Международния тренировъчен център Игор Вагин казва, че човекът е мощен компютър в множество програми, които подлежат на корекции. В подсъзнанието е програмирана и събитийно посочена дори датата на кончината. И следователно и може да бъде пренаписана.

Вагин предлага това да стане под хипноза – първо да се установи датата на смъртта, а после и да се отложи. С колко – това човекът много ясно може сам да прецени, защото под хипноза той вижда кога няма да е нужен на този свят.

Практически това става с откриване на събитието, чрез което настъпва смъртта, и се пренаписва неговият край – от трагична ситуацията става щастлива. Примерно да се избегне произшествие, присъствие по време на аварията и други. Важното е, че подсъзнанието е приело новата ситуация като команда.

Друго мнение по въпроса:

Ръководителят на Център на здравето Олег Злобин казва, че дължината на живота на човека зависи от неговите предци и всъщност датата на смъртта с доста голяма точност е определена на генетично ниво. Той сравнява тялото с машина, която е произведена с определен срок за експлоатация. А смъртоносните заболявания се проявяват, след като изтече гаранционният срок, както е настроен биологичният часовник.

Сънят като предвестник на смъртта

Ще се върнем още малко при Анна Кирянова, която разказва за един интересен случай от своята практика. При нея дошла наскоро овдовяла жена. Разказала, че една сутрин – месец преди смъртта си, съпругът й се събудил разтревожен и притеснен.

Бил толкова съсипан, че не бил в кондиция да се стегне и да се приготви за работа, въобще не му се излизало от къщи. Разказал, че му се присънила неговата отдавна починала майка, която стояла в една землянка и му казвала:

Виж, Ваня, какъв хубав дом ти намерих. Вече ще живее тук!

А Ваня се удивил как така ще живее под земята, без прозорци. Майка му обаче го убеждавала, че това е прекрасен дом, при това съвсем безплатен. Тягостното чувство от съня останало у човека и той не можел да си го изкара от ума, не можел да отклони мислите си.

Скоро след това Иван Владимирович получил инфаркт на работното си място. Просто седнал, хванал се за сърцето… и рухнал. Според Анна Кирянова този сън е абсолютно ясно предупреждение, отправено от подсъзнанието, че програмата на смъртта е задействана.

Предвестници от народните поверия

Практически във всеки фолклор са запазени трупани с векове наблюдения над живота и смъртта и съответно там може да намерим много предзнаменования – истински и митични, за края на земния път.

Желанието на човека да узнае колко дълго ще живее е може би най-древния му стремеж.

Открай време хората се мъчат да отгатнат още колко им остава. Най-напред са се обръщали към природата, търсейки символика в природни явления като бури, гръмотевици, мълнии, в струпването на буреносни облаци.

Гадаели са по топен восък, по формата на дървата в камината, по необичайни събития. Така например се смятало, че ако се счупи крак на маса, това е на смърт, тъй като масата е символ на дома и семейството. Друго поверие казвало, че ако човек прекатури стола си, когато става от него, то непременно скоро ще умре.

Животните също се смятали за много сигурни предвестници на смъртта, въпреки че птиците са най-известни, а гарванът и совата са направо клише в жанра. Обаче във фолклора има и много животни, които с появата или поведението си предупреждават човека, че не му остава още много живот. Най-известното сред тях е воят на вълци в тъмна нощ.

Кучешкият лай и вой, насочен срещу бледоликата луна, също се има за почти сигурен знак, че за някого настъпва краят на живота. В митологията кучето се явява страж на подземния свят. Именно кучета съпровождат душите на мъртвите в пътя им към отвъдното. Затова воят на кучета се възприема като знак, че смъртта се приближава за някой от околността.

В някои части на Англия се вярва, че ако първото агне, родено в дадена ферма, е с черно руно, то в течение на следващата година някой член от фамилията на фермера ще умре.

Наистина не само птиците са се считали за предвестници на смъртта.

Повече от пет века в старинния ирландски род Хорманстоун новините за болести и смърти са се носили от лисици. Образът на лисицата увенчавал и семейния герб.

Какво разказва легендата. Всеки път, когато предстояла смъртта на някой представител на ирландския род, неколцина лисици се събирали в една изоставена постройка, недалече от родовия замък. Интересното било, че красивите животни реагирали по този начин на предстоящата смърт на всеки потомък от мъжки род, докато за жените те не давали никакъв знак.

Документирани са три подобни случая, станали през 20-ти век.

Най-яркият сред тях даже е със запазена дата – от 8 октомври 1907 година. Повече от дузина лисици се събрали край стените на замъка на Хорманстоунови. Те се вмъкнали в изоставената постройка и започнали да издават пронизителни звуци. Точно в същия момент на смъртния си одър преживявал своите последни мигове 14-тия по ред граф от древния ирландски род.

След това, в деня на неговото погребение, пред погледа на събралите се да го придружат в пътя му към последната спирка, се открила следната картина: послед бял ден, без грам страх от множеството хора, в семейната градина се били събрали десетки лисици. Те останали там тихи, без да пречат, през цялата служба. След опелото зверовете се обърнали и също така тихо и безмълвно изчезнали.

Подобно поведение за лисиците е необичайно, да не кажем странно и невероятно.

Първо, лисиците не се събират на големи групи, второ, не се придвижват на дневна светлина, и трето и най-важното: не се приближават до хора, без да споменаваме да останат в компанията им за по-дълго време.

По-скоро изглеждало, че лисиците на Хорманстоунови нямат нещо общо с обикновените космати зверове. Но откъде са дошли тези странни същества, как са попаднали в родовия замък и къде изчезнали след службата – това никой не узнал и никой не можел да си обясни.

Един от присъстващите отбелязал, че лисиците минали покрай ято домашни птици,

но сякаш не ги забелязали и не направили никакъв опит да ги нападнат. Това се сторило необичайно на наблюдателя и той сравнил появата и оттеглянето на лисиците с някаква безплътна армия, който идва от нищото и се оттегля отново в нищото.

За някои страховитите и мистични разкази, притчи и истории за предвестниците на смъртта са кощунство към този свещен акт. За други те са просто съвпадения, за трети – израз на развинтена фантазия и болно въображение. Обаче съществуват и не малко хора, за които те са още едно доказателство, че светът не се изчерпва с видимото и обичайното и има още нива, други реалности, в които животът продължава.

И когато границата между световете се изтъни, когато някой се подготвя да премине през бариерите, и на живите им се отваря възможност да надникнат в отвъдното. Или пък отвъдното напомня за себе си, помагайки ни да живеем по-осъзнато, да се грижим за истинските си потребности на душата ни.

Предвестниците на смъртта се появяват в нашия свят само за миг, за частици от секундата, като призраци.

Те не пребивават постоянно в нашия свят, нито се застояват, а само дават знак за себе си и изчезват оттам, откъдето са дошли.

Към обширното понятие „предвестник“ се отнасят и свръхестествените явления, появата на различни привидения, призраци и фантоми, най-известните от които са Конникът без глава и Баскервилското куче. Може би най-красивият и страшен предвестник е впрягът на смъртта – прекрасна колесница, запрегната с четири чисто черни коня, управлявани под умелия камшик на своя тайнствен кочияш Банши.

Банши – вестителят на смъртта

Обвит в мистична тайнственост, ирландският вестител на смъртта (банши) се явява ту като девойка, ту като зряла жена, ту като грохнала от старост баба. Банши носи вестите за смърт на пет ирландски фамилии, както и на други семейства, които са се свързали кръвно с тях посредством брак. Банши може да дойде още като гарван, кон или невестулка.

Банши може да бъде мъжка кокалеста фигура с черна качулка.

Но Банши не винаги се показва, понякога хората само чуват гласа му – като плач. Който го чуе, ще умре до 24 часа, казва поверието. Някои казват, че това не било плач, а вик на бухал, но кой би могъл да потвърди?! Ирландците вярват, че който чуе или види банши, има само един ден, за да уреди всички свои дела.

Предвестници на смъртта се считат и блуждаещите огънчета, които танцуват нощем на гробищата. Някога хората са използвали всички възможни средства, за да се доберат до изключително ценното знание за дължината на живота и за да разберат кога ще ги посети смъртта. Днес гадаенето, ритуалите и митовете все повече отстъпват пред обективните начини да се разпознаят признаците на леталния изход.

Обективни признаци за наближаващата смърт

Лекарите също имат думата, когато говорим за предвестниците на смъртта. Като изследователи и практици, те са установили някои напълно обективни белези, които са наблюдавани в последните минути от живота. Това са елементи от естествения процес на загиване на живия организъм, които се проявяват в някаква степен – по-силна или по-слаба.

1. Загуба на апетит.

Когато организмът се готви да спре работата си, необходимостта му от енергия рязко намалява. Намалява и желанието за храна, човек се засища с по-малки порции. Забелязва се отказ дори от любими храни.

2. Прекомерна умора и сънливост.

Увеличава се нуждата от сън, понякога нощната почивка не стига и човекът спи и през деня. Цялостната слабост на тялото пречи на организма да се разбуди и раздвижи. Специално се наблюдава склонността към „дневен“ сън, защото той вероятно алармира за изменения на сърцето и съдовата система, особено ако човекът е в третата възраст. Едно изследване, проведено в Белгия сред 9000 възрастни хора от двата пола, показало, че тези, които спят до 2 часа през деня, практически са с двойно по-висок риск от сърдечно-съдови болести. При това, като правило, тези болести много често водят към летален изход.

3. Физическа слабост.

По-малкото храна и вода, както и дехидратацията, водят до рязко отслабване на организма. Хората се залежават и много скоро нямат сили да станат от леглото и нещо повече – дори се затрудняват да повдигнат глава. Органите нарушават нормалната си работа. Когато бъбреците бъдат засегнати в по-голяма степен, краят се ускорява. Белег затова е тъмната урина.

4. Дезориентация.

Мозъкът също е засегнат от всеобщата слабост. Ясното съзнание започва да се губи. Много често умиращият не познава къде се намира и кои са хората около него.

5. Затруднено дишане.

Дишането става нередовно и неравномерно.

6. Изолация и липса на комуникация.

Умиращият човек губи интерес към хората около себе си, дори те да са най-приближените му и любими хора. Вглъбява се навътре, все по-малко се вълнува от събитията в държавата, в града и в живота на деца и внуци. Темите за разговор рязко намаляват и комуникацията става почти невъзможна.

7. Леденостудени ръце и крака.

Кръвта се оттегля от периферната кръвоносна система и се насочва към жизненоважните органи, за да ги подпомогне. Ръцете и краката стават ледено студени. По кожата може да избият червеникави петна, което е следствие от нарушеното кръвообращение.

7. Загуба на обонянието.

Това е много сериозен белег. Нещо повече: учените са установили, че хора, които загубят обонянието си, обикновено загиват в срок до 5 години. Този факт е установен от изследователи от Чикагския университет. Учените заключили, че носът на човека буквално „знае“ кога той ще умре, тъй като обонянието говори за общото състояние на здравия индивид и за неговата податливост на опасни токсини.

Изследването е направено 2005/2006 година след 3000 американци, които са били на възрастта от 57 до 85 години. В хода на експеримента те преминали през сравнително прост тест: трябвало да определят пет вида аромати – роза, кожа, риба, портокал и мента. Броят на неверните отговори се превръщал в проста пет-степенна скала за определяне доколко е загубено обонянието. След 5 години изследователите проверили участниците в изследването.

Оказало се, че 12,5% от тях вече са покойници, а те съвсем не били най-старите в групата.

Учените с изненада установили, че 40% от покойниците са се провалили на теста, а едва 10% от тях са го преминали успешно, доказвайки, че имат отлично обоняние. Казано по друг начин – при възрастните хора, които са загубили обонянието си, съществува риск да напуснат този свят в срок от 5 години.

Изследователите заявяват, че за тях неспособността да се възприемат ароматите не е симптом, а предвестник, ранно предупреждение, че организмът не работи добре и че в него нещо се е объркало и разстроило. Според тях дори такива разпространени диагнози като сърдечна недостатъчност и белодробните заболявания не служат за толкова точен индикатор на близката смърт, както загубата на обоняние.

Защо става така? Има две хипотези:
джийн хейнър

Джийн Хейнър

обонятелният мозък е едно от малкото места в мозъка, където в течение на целия живот се образуват нови неврони от стволовите клетки. С възрастта се забавя образуването на нови клетки, които отговарят за обонянието, и процесът прилича на загуба на способността за разпознаване на миризми.

По тази логика загубата на обонянието всъщност е индикатор, че тялото губи функцията си да възпроизвежда нови клетки и да се обновява. Освен това обонятелният нерв е единствената част от нервната система, която контактува с въздуха. Като следствие, това дава на отровите и болестотворните микроорганизми пряк достъп до мозъка.

От друга страна, загубата на обонянието се отразява и върху други прости елементи от ежедневието. Губи се чувствителността към вкуса на храната, намалява удоволствието от храненето, губи се контрол върху собствената хигиена и други.

Катепсин C

Други изследователи – от Университета Упсала в Швеция, правят още една крачка към обективната оценка на признаците на смъртта. Те открили, че в тялото се появява недвусмислен маркер и това е повишеното съдържание на катепсин С в кръвта.

Вдигането на нивото е в синхрон с нарастналата опасност от летален изход по естествени причини в близкото десетилетие, заключават учените. Катепсин С е белтък, който директно участва в програмирането на клетъчната смърт.

Ако той бъде открит в кръвта, значи процесът е стартиран и остават най-много 12 години до леталния изход, сочи изследването, продължило точно 20 години.

Установено е, катепсин С се открива в сериозни количества в кръвта на хора с онкологични и сърдечно-съдови заболявания, при диабет и затлъстяване. Учените отчели всички известни параметри, които се отразяват върху дължината на живота: заболявания, високо кръвно, приемане на лекарства, наднормено тегло, тютюнопушене и т.н.

След това установили връзка между вероятността за смърт и точно отчетеното ниво на катепсина C в кръвта. Оказало се, че при хора с увеличено съдържание на катепсин С има двукратно по-завишена опасност от смъртен изход в сравнение с други, у които отчетеното ниво е минимално.

При висока концентрация на белтъка, вероятността от смърт вследствие на сърдечно-съдови и злокачествени заболявания се повишава. Шведските учени смятат, че молекулата сигнализира за развиването на патологични процеси и то точно тези, които стават най-честата причина за естествена смърт.

Енергийни индикатори

симетрична дама смърт

Неизвестна плашеща симетрична дама

Има и енергийни начини за установяване на близката смърт. За основа се взима фактът, че при здравия и жизнен човек енергията тече по посока на часовниковата стрелка. Малко преди смъртта, тя обръща посоката си и тръгва срещу часовниковата стрелка. Енергията бавно се оттича от крайниците към торса, отдолу нагоре, отвън навътре и това предизвиква изстудяване и изтръпване на крайниците.

За доста явен и сигурен тест служи урината, в която се накапва малко зехтин.

При здравите хора мазнината остава да плува на повърхността, докато при смъртника съставът на урината се променя така, че зехтинът не се задържа на повърхността и потъва в течността.

Според редица духовни учители, когато предвестниците на смъртта се появят, умиращият не бива да се противи, нито да се старае и мъчи с всички сили да се измъкне от края и да продължи времето си. Вместо да се вкопчват във всеки възможен способ, за да „спасят“ пътника, близките трябва да му осигурят спокойствие и хармонична атмосфера, вместо среда, изпълнена с паника и борба.

Самият отиващ си от живота човек би следвало съзнателно да пристъпи към предстоящия преход, изпълвайки последните си часове с любов и благодарност към преживяното, опита си, радостите и скърбите, изпитани в дадените му години.

Смята се, че има начин да се улесни преходът между световете, ако човек подходи разумно и съзнателно към този процес. Подготовката се извършва достатъчно време по-рано, като се спазват следните съвети.

Подготовка за смъртта

Лека храна. В последните дни на умиращия не му яде, няма желание за нищо, но близките настояват той да се храни обилно, за да има сили. Противопоставянето не е в негова полза. Той би предпочел постни храни, без месо, без тежки и мазни ястия. Препоръчва се да се консумира възможно най-проста храна, за предпочитане лесно смилаема и във възможно най-лека за възприемане форма: супи, сосове, бульони, чайове.

Приключване с вътрешните конфликти.
още един неизвестен

Още един непознат за нас човек, но доста стряскащ

Умиращият да си прости за всичко, за което се е укорявал и за което е съжалявал, за стореното и нестореното, без да се терзае за нещата, които оставя – приключени или не, след себе си. Мир и хармония на всички нива – това е ключът към спокойния преход. Умът и сърцето да се приведат в баланс.

Ароматни чайове и изпаряването на етерични масла в помещението на умиращия с аромата си помагат за успокояване на съзнанието и издигане на енергийния поток във вертикална посока. Препоръчва се масло от салвия. Наричана „тревата на безсмъртието“, тя има силно психостимулиращо и антидепресивно дейстиве. Маслото балансира нервната система, отстранява слабост и дезориентация, подкрепя ясния разум, активизирайки дейността на главния мозък. Премахва спазми и нервно напрежение.

Процесът на смъртта

В последните житейски мигове се появяват ясни физиологични индикации, че тялото спира своите функции. Тук вече не става въпрос за предвестници, а за ясни индикатори на настъпващия необратим процес. Ето някои от тях:

Енергийният поток се издига вертикално, в посока от краката към главата.

Това води до изтръпване на крайниците, усещане, което понякога е дори болезнено. Когато енергията стигне до средата на торса, тялото започва да става безчувствено. При продължаващия процес на изтегляне в безчувствената зона попада и сърцето, а пулсът се променя.

Умиращият има чувството, че дишането му спира. Духовни учители препоръчват тук да се включи така нареченото космическо дишане – вдишване през върха на темето, седма чакра или фонтанелата, и посоката е дълбоко към корема. Такова дишане балансира човека в момента на прехода.

Енергията продължава да се изкачва нагоре и очите помътняват, умиращият вече не вижда, енергията нахлува в главата. Казват, че гореописаните процеси са абсолютно автоматични, те са заложени като програма в подсъзнанието на човека.

Затова умиращият не бива да се противи на промяната, която настъпва в тялото му, а да го подпомогне със своето осъзнаване на случващото се. Този процес е така естествен, както и раждането, затова е необходимо пълно отпускане и отдаване на случващото се.

Учениците на Христос са напоявали гъба с оцет и са мокрили устните на разпънатия на кръста си учител. Оцетът присъства в старите притчи не случайно. Установено е, че той активизира чернодробен енергиен меридиан, който е свързан с процесите на раждане и смърт. Казват, че хората със здрав черен дроб умират лесно и в спокойствие.

Обичайното понятийно мислене, използвано приживе, изчезва.

То се заменя от образно мислене, с което душите си служат „отвъд“. Вниманието на умиращия се насочва нагоре. Отваря се способността му да вижда отвъд видимото – така нареченият вътрешен взор, третото око.

неизвестен за нас човек

Пример на неизвестен за нас човек със симетризирано лице.

Започва всмукването в тунела, за който свидетелстват хиляди хора, които са минавали отвъд и са се връщали, спасени от лекар или насочени обратно от близки – така наречените опитности на границата на смъртта, от които са се завърнали или са били спасени, поради което са имали възможността да разкажат.

Според повечето разкази това е далечна светлина, обградена от тъмен кръг, наподобяващи тунел. Когато започне засмукването, не е добре душата да се съпротивлява, а с радост и любов да се остави на естествения процес, през който е преминавала и друг път.

Препоръката е умиращият да се устреми „нагоре“, към ярката светлина и да се остави душата да го ръководи, защото душата е опитна, тя знае как да премине от материалния към нематериалния свят, както го е правила много пъти. На практика душата се връща у дома.

Предвестници на смъртта. Всяка смърт ли е предизвестена?
5 (100%) 4 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *