Носталгия по детството: знак, че си е отишло завинаги

Днешните млади родители са вчерашното поколение деца, родени в залеза на социализма.

Днешното поколение родители едва ли може да си представи, че ще остави децата си да играят на улицата до тъмно. Ако това се случва – рискът мъникът да не се прибере и да влезе в полицейските хроники е напълно реален!

Вчерашните деца можеха без страх да слизат от тротоара и да ритат топка в малките улички. Да отиват на училище и да се връщат оттам без задължителния възрастен за придружител; родителите се доверяваха на батковци и каки, а по-малките даже и не си помисляха да своеволничат. Чудо е, че сме оцелели, признават пораслите вече мами и татковци, припомнайки си как цяла тумба дечурлига се изреждат да пият лимонада, облизвайки едно и също шише. Как вратите на къщите им са стояли отключени и не е било невъзпитано да отидеш в дома на приятел, без да го предупредиш за това. Как и без DVD, интернет и мобилен телефон времето е било изпълнено с прекрасни моменти.

Вчерашните деца имат нужда от машина на времето, за да си върнат свежестта на осезанието. Светът, в който едно дете проглежда, за него е даденост – има въздух, вятър, самолети, лентови магнетофони и фотоапарати “Смена”. 30-40 години по-късно светът, в който едно друго дете проглежда, отново е даденост: въздух, вятър, космически совалки, 3D-филми и мобилен телефон в калъфче на врата. След години, когато сегашните деца станат родители и си спомнят за днешното време, в главите им ще изплуват само идилични картини и ще си блъскат главите над някоя друга дилема на отговорностите. 60-те, 70-те и 80-те години са били идилично време за тогавашните деца, но не и за родителите им. Които може би са се ядосвали за режима на тока и водата, за хляба с купони и за дългите опашки, на които чакаш за всичко: месо, хладилник, лека кола и вносни обувки /от Чехословакия!/ за абитуриентския бал на детето.

Детството е прекрасно за всяко поколение – дори когато се случва в изгърбено и трудно за възрастните време. Ако изпитваме носталгия по невинните си години – то е сигурен знак, че сме заели мястото на родителите си.