Ето как Мартин Лутер промени църквата и света

Мартин Лутер става основоположник на най-значимото събитие в Европа и света през 16-ти век – Реформацията, с което се променя църквата и света

През тази 2017 година се навършват 500 години от времето, когато Мартин Лутер възлага своите емблематични ”95 тезиса“ на вратата на местната дворцова църква във Витемберг, и по този начин слага началото на събитие, което остава известно в историята като Протестантската Реформация.

Много хора са чували за Лутер, но добре е да се каже отново за неговото наследство. Други могат да бъдат сигурни, че го познават човека, но те може и да го объркат с друг. Журналистът Питър Станфорд в новата си книга „Мартин Лутер: Католически дисидент”, предвижда нова популярна биография на мъжа, който отстояваше срещу една империя и трансформира Църквата. Станфорд описва ярък и динамичен портрет на монаха и нежеланият революционер Мартин Лутер, след като е проучил неговото наследство и влияние не само за Църквата, но и по-широко за съвременното общество.

Петър Станфорд говори в интервю с Christian Today за книгата за непреодолимата загадка на Мартин Лутер, за това как той трансформира света.

Петър Станфорд говори в интервю с Christian Today за книгата за непреодолимата загадка на Мартин Лутер, за това как той трансформира света.

Той говори в интервю с Christian Today за книгата за непреодолимата загадка на Мартин Лутер, за това как немският монах трансформира света и църквата.

Много съвременници днес не приемат Мартин Лутер като интересна фигура за проучване. Станфорд казва: „да днес хората казват: ”О той е направил невероятна работа с движението за граждански права, нали?““ Много хора бъркат монахът от 16-и век с друга религиозна икона – Мартин Лутър Кинг.

В един „изключително скептичен научен век“, преди 500 години, църковните спорове, които се провеждали е било малко вероятно да направят впечатление, казва Станфорд. За много хора Лутер е „мрачен, прашен, двуизмерен и принадлежи на учебниците по история“. Но той е далеч по-радикален и по отношение към настоящето за хората, които осъзнават това.

Възрастта на индивида.

Първо, Лутер, чрез Реформацията, „счупи хватката на католицизма през късното средновековие на Европа. Ако това не бе се случило, Европа днес щеше да бъде едно много по-различно място, от това, което е“ казва Станфорд.

На второ място, което е и много важно, Лутер даде Библията на хората. Той не е първият, който се опита да направи това, но той е първият, който го направи успешно, „и делото му е живо и се разказва неговата история“. Лутер първи превежда Новия Завет на немски език, а по-късно цялата Библия, като използва „езика на улицата“, така че масите да могат да я разберат.

Книгата на Петър Станфорд - Мартин Лутер католически дисидент.

Книгата на Петър Станфорд – Мартин Лутер католически дисидент.

Станфорд обяснява, че той е искал да даде на хората Словото Божие, искал е да освободи хората от идеята някакви експерти да им казват какво да мислят. „Експерти“ като съвременния Майкъл Гов, който е експерт по въпросите за Brexit във Великобритания. Той е искал хората да четат Писанията за себе си.

„Той е променил Църквата от колективна организация отгоре-надолу към базата на индивидуализма.“ Идеите на Лутер за „оправдание само чрез вяра“ преобразят модерните идеи индивидуално за всеки човек.

Станфорд казва за известния монах, че неговата най-основна идея е, че когато човек умира т. е. също и когато ние умираме… в този момент Бог ще ни съди не по добрите дела, които сме направили, не от това дали по свое желание сме вярвали на това какво папата е казал, и сме го направили, но за нашата вяра, и вярата ни произтичаща от Библията и основана на нея.

„Ние (отнася се за всички) буквално заставаме голи пред Бог, който държи Библията, която е основата на вярата. Бог прави това (което представлява Божият съд за хората), защото Библията дава власт на нашата съвест, дава идеите за съвестта, които идват от човешкия ум, свободата на избора, и всичко това е оформено от нея. Станфорд отбелязва, че за един светски мислител като Anthony Clifford Grayling, просвещението – за него е най-великият момент, но всъщност то идва от Лутер, и е неговото начало. Една от неговите публикации е ”Свободата в епохата на терора: Защита на ценностите на гражданското общество и на Просвещението” (2009 г.).

„Ние живеем в един свят, където скалите на западната демокрация са навсякъде около индивидуалната свобода и съвест … Лутер би бил малко ужасен от тези неща, (защото е живял в друга епоха – бел. на авт.). Но това е част от неговото наследство.“

Лутер за хората.

Следвайки историята на Лутер, Станфорд се е опитал да напише биографията му с тон и форма, така че средният мирянин да може да я разбере. Говори се, че повече книги са написани за Лутер, отколкото за Исус – но често от средите на вътрешни лица като лютерани и академици, казва Станфорд. Той иска да се разглежда Лутер с един познат портрет от „плът и кръв“, да се разкрие драмата на живота му.

Мартин Лутер заковава своите емблематични ”95 тезиса" на вратата на местната дворцова църква във Витемберг.

Мартин Лутер заковава своите емблематични ”95 тезиса“ на вратата на местната дворцова църква във Витемберг.

„Има голямо чувство за приключение в извънредния период на живота му през 1517-1521 година, когато този неясен монах от изключително неясен университет … в затънтените краища на Германия, отне от папството, цялата католическа църква.“

Лутер рискува живота си, в противопоставяне на църковния орган. През 1521 г. в германския град Вормс (градът на нибелунгите) Мартин Лутер защитава своите тези пред император Карл V. След това градът става център на Протестантската Реформация.

Станфорд описва онова, което последва от защитата на тезите на Лутер – това дава вдъхновение на масите, информацията скоро става широко разпространена чрез печатната преса, и Лутер става популярен, човек с опит подобен като за съвременните „социални медии“. Той подчертава, че Лутер е бил „католически дисидент„, вътрешен човек, който иска да реформира църквата отвътре, а не да започне да създава нова.

Друга от емблематичните идеи на Лутер е била тази – „свещеничество на всички кръстени вярващи“, егалитарна доктрина, която по-късно е формализирана във Втория Ватикански събор на Католическата църква. Лутер получи това, което искаше.

Станфорд вероятно е католик и в себе си разсъждава, че ако Католическата църква е вземала предвид това, което отделните вярващи са вярвали, и начинът, по който те са тълкували вярата им, над въпроси като развод и повторен брак, гей браковете … то ние бихме живели в една по-добра църква. Да ама не. Грехът си е грях и трябва да е порицаван винаги, така както направиха Йоан Кръстител и Исус Христос. Затова днес някак си прикрито Католическата църква допуска грехове и дори на свещениците си в своите редици, защото в основата си не е вкоренена в библейските истини и учения. Отдавна от самото й създаване и даже преди това, още от узаконяването на самото Християнство от Император Константин, в управлението на църквата са навлезли непокаяни хора, жадни за власт и богатства.

А днес цялата политика на Ватикана е насочена към световно господство, измами, манипулации на масите, двуличие. Католическата църква умело прикрива, че имат дял в създаването на Исляма и че днес, той служи за прикриването на нейните намерения. Това преселване на бежанци от ислямски държави, не е политика на някой друг, а на Ватикана. Агентите на техния Йезуитски орден са проникнали във всички сфери на властта, може би на повечето държави и ги контролират заедно с други разузнавателни служби и тайни общества. Тайното ръководство на Католическата църква и йезуитите извършват престъпления срещу човечеството и срещу християните чрез ислямистите, с преселението на бежанците в Европа и с политиката на Турция, която й предстои да се превърне от светска държава в ислямска.

Подобно дело като това на Лутер в България са извършили братята Кирил и Методий, и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, дошли в България. Благодарение на тях, на двамата солунски братя, нашите прадеди са имали писменост и Библията преведена на старобългарски език. Това е едно революционно дело, но извършеното от Лутер засяга и част от основните учения на Библията и затова си има своето отделно значение. Той се опитва да реформира Католическата църква отвътре, но след като не успява, се създава нов клон на Християнството – Протестантството.

На територията на България и Византия по времето преди падането ни под византийско робство е имало павликяни, а от времето на Цар Петър е възникнало и религиозното движение на богомилите. Последователите и на двете религиозни групи са били обвинени за еретици от официалната църква, защото учението им било ”гностическа ерес”, ”манихейска вяра”, в която е имало идея за прераждане, което не е библейско учение, дуализъм и т. н. Това е вярно, че във вярванията на богомилите и павликяните е имало такива идеи, но те все пак са нашия дял за света в борбата срещу злото, и са предшественици на реформаторите по онова време у нас.

За съжаление официалната църква ги е преследвала по подобие на това, което е ставало в Западна Европа – преследването на всякакви друго мислещи хора като протестантите и създаването на Светата инквизиция. Преследванията и избиванията на богомилите и по-късно на другите протестанти от официалната църква, която след средата на 11-ти век, се отделя от западната с център Рим, започва да се нарича Православна, са били по-големи и от тези на Католическата църква. Само че тези престъпления се отнасят повечето за Русия, а у нас са били до времето на падането на България и Византия под османска власт.

Причината за преследването на протестантите е била, че държат за библейските истини, както споменахме по-горе например за основната доктрина, която Лутер прокламира – ”Спасение единствено и само чрез вяра”, а не чрез ученията на Католическата църква, разбира се и на Православната. Ако се вземе пред вид, че богомилите и павликяните са имали погрешни учения, то и в Католицизма и в Православието също е имало, има и то много.

Статуя на Мартин Лутер.

Статуя на Мартин Лутер.

Изобщо тази историческа епоха не напразно е наречена ”тъмни векове” и ”тъмно средновековие”, защото във всички християнски църкви е имало смесица от библейски и други не библейски учения. Дори и самият Лутер не е имал пълна светлина по библейските учения. Той например е вярвал според знанията от католически учения за живота след смъртта, че човек отива на небето или в пъкъла или чистилището. Правилното е, че човек не отива веднага след смъртта никъде, а според Библията ”спи” в гроба до деня на Второто пришествие, когато ще бъде първото възкресение и с това започва вечния живот за тези, които са вярвали в Исус според начина описан в Библията и са му били верни.

Друга неяснота, която е имал Лутер е била тази за кръщението. Той също не е знаел как трябва да става, а по-късно това е коригирано от баптистите, които се появяват в Англия. Те допринасят за въвеждане на правилния библейски начин на кръщение – чрез потапяне на цялото тяло във вода, така както Йоан Кръстител е кръстил Исус Христос във водите на река Йордан. Освен това кръщението трябва да става едва, след като човек стане пълнолетен и да е запознат с основните учения на Библията, а не като бебе. Самата дума баптисти идва от думата за потапяне във вода на гръцки – Baptistae.

Последователите на Лутер се наричали лутерани и те първи са разпространили основната за християните доктрина за ”спасение само чрез вяра”, по-късно баптистите са утвърдили другата важна за християните доктрина за водното кръщение и всяка нова появила се църква по онова време добавяла по някоя забравена доктрина, а всичките правилни библейски учения са били спазвани от първите християни. Една също така много важна доктрина е била забравена през вековете и потъпкана съвсем умишлено още в началото на узаконяването на Християнската църква и по-късно от отделилата се Католическа църква и тя се отнася за библейската събота. Спазването й е дадено от Бог още преди Авраам, но за първи път е записана в 10-те Божи заповеди дадени на Мойсей.

И докато първите протестанти са се справили успешно с възстановяването на значението и валидността на първата и втората заповеди от 10-те Божи заповеди, които сочат на идолопоклонството, то с възстановяването на четвъртата, която гласи да спазваме свято съботния ден като свят ден на Бога, да не работим в него и т.н., не вървели така гладко. Имало е отделни малки групи протестанти, които са я спазвали, но те не били приети даже от останалите протестанти, които били болшинство. През Средновековието са спазвали съботата анабаpтистите, сабатарианите, валдензите.

Дори Православната църква е спазвала съботата известно време след отделянето й от Западната църка. Въвеждането на неделята на мястото на съботата е станало малко по-късно в Православната църква. В пълнота тази важна библейска доктрина е възстановена през 19-ти век от основаната тогава Църква на адвентистите, които добавят към името си и фразата от седмия ден, което е показателно за спазването на съботата като свят ден на Бог. Евреите месияни също по традиция я спазват. Има и други по-малки и по-малко известни църкви, които спазват съботата.

Ученията на адвентистите са въз основа на възстановените библейски доктрини от другите протестантски църкви преди тях, но имат и други неща, които са добавени като съботата от четвъртата заповед от декалога и други, но едно сред тях е много важно и е потвърдено чрез директна Божия проява във виденията на техния пророк Елън Уайт. Отнася се за най-важната вест от Бог записана в Библията за последното време за нашия свят, която е записана в последната книга на Библията – Откровение – 14-та глава, стихове от 6 до 12.

10-те Божи заповеди записани в книгата Изход 20-та глава стихове от 3 до 17.

10-те Божи заповеди записани в книгата Изход 20-та глава стихове от 3 до 17.

Накратко казано вестта на трите ангели до целя свят се отнася за това, че който приема ученията на отпадналата Католическа църква, приема белега на звяра и извършва един вид поклонение пред демоните и Сатана. В основата на вестта стои истинското религиозно поклонение пред Бога като Създател на света и на живота. Затова в правилното поклонение пред Бога стои и моралният Божи закон изразен в 10-те Божи заповеди записани в книгата Изход 20-та глава стихове от 3 до 17, който също приканва за преклонение пред Бог Отец и това е посочено в четвъртата заповед отнасяща се за освещаването на съботата кат ден на Бога.

В противовес на тази заповед папата многократно се е изказвал за спазването на неделята и е ясно, че планува да въведе чрез светската власт спазването на този ден с неделни закони. Те вероятно няма да се наричат така, за да не подплашат хората. Също така той си е направил своя версия на вестите на трите ангели от Откровение 14-та глава, за да измами народите и да отклони удара от себе си. Подробности четете ТУК.

И така пред нас се изпълняват пророчествата на Библията за края на света с напредването на глобализацията и движението за обединението на църквите на фалшива основа, водено от Ватикана и протестантските църкви, които начело с евангелските и петдесятните църкви се съюзяват с католиците и казват, че са едно. Съвременните лутерани дотолкова са манипулирани от йезуитите, че също се сприятеляват с католическата църква и казват под тяхно влияние, че вече не протестират за нищо. 

За йезуитите има сведения, че отдавна са проникнали във всички или в почти всички сфери н властта в повечето държави по света.

Затова през тази важна година 2017, когато се навършват точно 500 години от началото на протестантската Реформация започната от Мартин Лутер през 1517 г., папата ще обяви закриването на Протестантизма, тъй като те вече са помирени и не протестират за нищо. Това ще стане дори и не толкова явно, дори и самите църкви да си останат самостоятелни, те ще признаят властта на Ватикана. С това Реформацията се обявява за победена от техния враг Католическата църква, със създадения Йезуитски орден по време на католическата контрареформация. За създаването на Исляма – ТУК.

Всеки човек трябва да направи своя избор на коя страна ще застане във великата борба между доброто и злото, между Христос и Сатана. Последиците са вечни – тези, които изберат да съобразят живота си с Библията, да не приемат католическите учения споменати по-горе, ще получат обещания дар от Бога – вечния живот, в деня на Второто пришествие. Починалите с вяра в Бога и с оправени отношения с Него ще бъдат възкресени. Още по темата – ТУК.

 

Ето как Мартин Лутер промени църквата и света
5 (100%) 5 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *