Корените на Великден и връзката им с легендарния Нимрод

Един от най-важните християнски празници е Великден, но да видим какви са неговите корени и да насочим мислите си върху жертвата на Исус на кръста и на Неговото възкресение.

Великден е ден, който се празнува от почти всички съвременни християни по повод честването на възкресението на Исус Христос. Празникът често включва молебен при изгрев слънце, декорирани яйца, трапеза, козунаци и истории за зайци. Тези, които обичат истината, искат да научат повече и задават въпроси, както и много въпроси трябва да бъдат зададени във връзка с празника Великден. Дали това наистина е денят, когато Исус възкръсна от мъртвите? Откъде идват всички странни обичаи, които нямат нищо общо с възкресението на нашия Спасител?

Рождество Христово и Великден са двата най-тачени християнски празници. Те се отнасят за идването в човешка плът на Спасителя на нашата земя с раждането му, и с Неговата жертва на кръста и възкресение е извоювана победата над смъртта за човешкия род.

Първото нещо, което трябва да разберем е, че християните не са единствените, които празнуват фестивал, наречен „Великден“. Между другото самата дума фестивал означава празник на езическия бог Ваал.

Името „Великден“ произхожда от името на древна богиня и от легендата за един езически древен бог. Християнският учен Venerable Bede, (672-735 г.), пръв твърди в книгата си De Ratione Temporum, че Великден е кръстен на Еостре (известна още като Eastre). Тя е била Великата богиня-майка на англо-саксонците в Северна Европа. По същия начин, тевтонската богинята на плодородието и зората е известна с различни, но сходни имена като Ostare, Ostern, Ostara, Eostra, Eostur, Eostre, Eastra, Eastur, Austron и Ausos. Името й се получава от старата дума за пролет: „eastre“. Подобни богини са били известни с други имена в древните култури по Средиземно море, и техните празници се празнуват през пролетта. Някои от тях са:

Афродита е древногръцка богиня наречена Cytherea (Дамата на Китира) и Cypris (Дамата на Кипър), след като от двете места твърдят, че се е родила там;

Астарта от езическите религии по земите на древен Израел и в древна Гърция;

Деметра в Микена;

Хатор в древен Египет;

Ищар в Асирия;

Диана в някои езически религии;

Кали в Индия;

Венера в Рим;

Остара – скандинавска богиня на плодородието.

„Ищар“ е името на богиня, което е със значение на „Великден“ и така се нарича денят, в който се чества възкресението на един от техните богове, които те наричат ​​“Тамуз“, който се смята за Единородния Син на богинята на Луната и бога на Слънцето.

В онези древни времена е имало един човек на име Нимрод, който е внук на един от синовете на Ной на име Хам. Хам е имал син на име Хус, който се оженил за жена на име Semiramis (Семирамида). На Хус и Семирамида тогава се е родил син, който е бил наречен „Нимрод“. След смъртта на баща му, Нимрод се е оженил за собствената си майка и се е превърнал в мощен цар. В Библията за него е писано, за този човек Нимрод, в Библията в Битие 10:8-10.

Нимрод става богочовек на народа и Семирамида, съпругата му и майка, се превърнала във великата кралица на древен Вавилон. В крайна сметка Нимрод е бил убит от един силен враг, а тялото му било посечено и изпратено до различни части на царството му. Семирамида е събрала телесните му части, с изключение на една част, която не може да бъде намерена. Тази липсваща част е бил репродуктивният му орган. Кралицата твърдяла, че той не може да оживее без него и казала на хората от Вавилон, че Нимрод се е възнесъл на Слънцето и сега се нарича „Ваал“, богът на Слънцето.

Кралицата Семирамида също обявила, че Ваал ще присъства сред хората на земята под формата на пламък, на свещ или лампа, когато се използва в поклонение. Оттам навярно идват и обичаите за палене на свещи в някои религии и при сатанистите.

Семирамида е създала мистична религия, и с помощта на Сатаната, тя се е представяла като богиня. Твърдяла е, че тази религия е била замислена безупречно. Тя е учила, че е богиня на Луната и нейният месец е от цикъл от 28 дни, колкото са и дните на овулацията.

Освен това твърди, че тя е слезнала от Луната в гигантско лунно яйце, което е паднало в река Ефрат.

Кралицата на нощта и на плодородието – Ищар, което означава в превод Великден. Снимка от Британския музей.

Кралицата на нощта и на плодородието – Ищар, което означава в превод Великден. Снимка от Британския музей.

Това се е случило по време на първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Семирамида е станала известна като „Ищар„, име, което означава в превод Великден, и лунното яйце е станало известно като великденското яйце „Ищар“.

Ищар забременяла известно време след смъртта на Нимрод и заявила, че това е от лъчите на слънцето на бог Ваал, които са й причинили зачеването. Синът, който тя родила е наречен Тамуз. За Тамуз се казва в легендата, че е станал любител на зайците, и затова те били почитани като свещени в тази древна религия, защото е прието да се смята, че Тамуз е синът на бога на слънцето Ваал. Тамуз подобно на предполагаемия му баща, станал ловец. Но дошъл денят на неговия край, когато е бил убит случайно от диво прасе.

Кралица Ищар обяснявала на хората, че Тамуз сега се е възнесъл при баща си Ваал и че двамата ще бъдат с богомолците в пламъка на свещената свещ или лампа и заедно с Ищар – както при християните са Отец, Син и Дух, но нямат нищо общо с тях.

Хората са започнали да почитат Ищар като „Богородица и Кралица на Рая“, която продължавала да изгражда мистичната религия.

Тя казала на богомолците, че когато Тамуз е бил убит от дивото прасе, някои капки от кръвта му паднали върху пъна на едно вечнозелено дърво, който прерастнал в голямо ново дърво за една нощ. Това прави дървото свещено и вечнозелено поради кръвта на Тамуз.

Тя също провъзгласила четиридесет дневен период за време на скръб всяка година преди годишнината от смъртта на Тамуз – един пост. Подобно нещо има в традицията преди Великден.

Диск изобразяващ непобедимото Слънце за поклонници като шумерите и други народи на Ваал и Ищар.

Диск изобразяващ непобедимото Слънце за поклонници като шумерите и други народи на Ваал и Ищар.

Според легендата Тамуз е загинал до едно езеро до реката Ефрат, но има и друга една легенда, според която това станало на друго място – до езеро близо до град Библос, който е средиземноморски древен град на територията на днешен Ливан, където сега е град Джебел. Според втората легенда богинята Астарта слязла на земята сред хората под формата на огнена звезда до това езеро в Ливан, където според тази легенда е умрял Тамуз.

Астарта съответства на акадската богиня Ищар и на шумерската Семирамида, за която се казва в друга легенда, че незаконният й син Тамуз е възкресен то нея от нейните сълзи. Тя твърдяла пред народа, че нейният син е всъщност прероденият Нимрод. Това е една от легендите, от които произлиза и празника Великден, чиито корени са преди да се е родил Христос и много назад във времето и която е била за възкресяването на сина на Ищар – Тамуз.

Семирамида богиня на Луната, е станала известна като Ищар, име, което означава в превод Великден.

Семирамида богиня на Луната, е станала известна като Ищар, име, което означава в превод Великден.

Всяка година, в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, е прието да се празнува Великден. Това е бил празникът Ищар в неделята, който в езическите религии е бил отбелязан със зайци и яйца. Ищар също заявила, че тъй като Тамуз е бил убит от прасе, трябвало да се яде прасе през тази неделя. Навярно, за да накажат животното убило техния митичен бог. Символът на яйцата не е само в споменатото по-горе, но те имат значение също и на плодовитостта при хората, за същото се отнасят и зайците. Горещи кръстосани краваи са били принасяни като торти на небесната кралица, или това са козунаците, а на 40-те дни на пост съответстват дните за оплакване на Тамуз.

Ищар и Нимрод – човешки същества, самозвани езически богове с измислена религия.

Ищар и Нимрод – човешки същества, самозвани езически богове с измислена религия.

Традицията да се яде агнешко идва от еврейската Пасха, на която е било принасяно агне в жертва за греховете на народа. Агнето символизира всъщност Христос, който се е пренесъл в жертва за греховете на цялото човечество, и благодарение на тази Негова жертва, на нас е дадена възможността да бъдем спасени, да получим дара на вечния живот при възкресението по време на Второто пришествие на Исус.

Езичеството е проникнало в съвременните „християнски“ църкви, както и по-нататъшно проучване показва, че то е дошло от римската католическа система.

Истината е, че Великден няма нищо общо с възкресението на нашия Господ Исус Христос. Въпреки това през дните на този християнски празник ние можем да имаме просто знания за корените му, и да отдадем значение на самото събитие.

С разпятието и възкресението Исус победи смъртта и тази победа е за всички нас. Църквата празнува възкресението с празника Великден, въпреки особените му корени.

С разпятието и възкресението Исус победи смъртта и тази победа е за всички нас. Църквата празнува възкресението с празника Великден, въпреки особените му корени.

Знаем също така, че Великден може да бъде до три седмици преди Пасхата, защото езическият празник винаги се поставя в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Великден също е и подвижен празник, тъй като всяка година може да бъде изместена датата на неговото празнуване.

От празниците в тези легенди е заимствано и пренесено в Християнството за празника Великден. Ето, че в легендите на езическите религии присъства някакво раждане на митичен герой и неговото възкресение, също и традиционните яйца, козунаци, торти и свинско (шунка). Що се отнася за агнешкото, то идва от Юдаизма.

Апостол Йоан в евангелието от Йоан глава 4 стих 24 казва, че на Бог трябва да се покланяме с дух и истина.

В сайта theguardian.com също е публикувана статия за езическите корени на Великден, в която се обяснява, че една светска или всъщност не библейска (езическа) култура е навлезнала в Християнството с празнуването на деня на пролетното равноденствие, макар че е след него.

Първите християни са пазили чиста вярата си от езическо влияние, но след тяхната смърт, след като минават години, езичеството започва да заразява християнската вяра.  Църквата в Рим, постоянно ненаситна да увеличи своята власт и сила, търси начини да увеличи своето влияние.

”За да умилостиви езичниците към обикновените християни, Рим, преследва своята обичайна политика, като взема мерки да обедини християнски и езически празници, чрез забъркана, но изкусна настройка на календара успява да накара езичеството и християнството да си стиснат ръцете. По този начин навлизат езически обичаи, сред които е и празнуването на Великден.” Alehsander Hislop, The Two Babilons, pp 105 – 106.

Тази смяна на календара също сменя и деня на хваления (богослужения). Това е признато от римокатолиците като връхна точка на тяхната власт. ”Неделята е чиста творба на Католическата църква.” American Catholic Quarterly Review, January 1883

”Те (протестантите) смятат за тяхно задължение да пазят неделята свята. Защо? Защото Католическата църква им казва да го правят. Те нямат друга причина……. Авторът на Неделния закон е Католическата църква.” Ecclesiastical Review, February 1914.

В друга католическа публикация пише, че един католически свещеник отива твърде далече като казва, че Католическата църква ни накара да пазим неделята свято вместо съботата. Църквата е направила това много години, след като Библията е била написана. Това обаче ни говори, че тя е в нарушение с думите на Исус, който е казал, да не се променя нищо от Библията. Истината е, че съботата трябва да се спазва според Свещеното писание, и е една от десетте Божи заповеди – четвъртата.

Друго подобно нарушение Католическата църква е направила и с първата и втората заповед от 10-те Божи заповеди, които сочат на езичеството. В историята на еврейския народ е записано как в много случаи те са изпадали в идолопоклонство. Бог тогава не ги закриля и те са страдали, и са попадали в робство, заради езически грехове.

Точно това е направила Католическата църква – с навлизането на езически учения, обичаи и практики в църквата, хората, без да знаят извършват грехове, което не ни докарва нищо добро. Към това спада поклонението на умрелите с правенето на помини, поклонения пред изображения, вяра в безсмъртието на душата, а според Библията няма живот след смъртта веднага след като човек почине, а има възкресение на мъртвите, което е в бъдещето при възкресението в деня на Второто пришествие на Исус.

Ние можем да имаме това пред вид, че Великден е с езически корени и същевременно по повод на този определен от официалната църква празник да размишляваме върху великата жертва на Исус Христос на кръста, чрез Когото имаме право да получим вечния живот в деня на пришествието му и да четем Библията като я приемем за правило за духовните въпроси.  

Относно вестите за нашето време, които са записани в Библията, трябва сериозно да обърнем внимание на специалните вести на трите ангели записани в Откровение 14: 6-12, чрез които сме предупредени да не приемаме белега на звяра.

При по-задълбочено проучване на този белег се стига до извода, че той се отнася за всяка неистинска форма на религиозно поклонение, към което спада и промяната на деня за поклонение (богослужение, хваление) на Бога, който според Божието Слово е съботата, това изяснихме по-горе. Католиците са променили тази заповед с неделята, която е ден на поклонение в езичеството на слънцето и в легендата, която описахме – на Нимрод.

За това както споменахме по-горе, според пророчеството ще бъдат издадени Неделни закони, макар и под друго име, за да не плашат хората. Това е само част от измамата, която ще връхлети света, за да ни ограбват както духовно, така и материално. Който приеме правилния начин на поклонение пред Бога, ще бъде спасен, ще получи обещания дар на вечния живот, дори и да умре. Затова обаче трябва да се чете и изучава Библията.

Вижте клиповете и още по темата – ТУК!

Корените на Великден и връзката им с легендарния Нимрод
5 (100%) 5 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

2 коментара по “Корените на Великден и връзката им с легендарния Нимрод

  1. За съжаление наред с празниците на Нимрод – Ищар – Тамуз в християнството е навлязла и заблудата за троичен бог. На никой не му правят впечатление десетките библейски текстове, които не допускат подобна идея като напр. 1Кор. 8:6; Йоан 20:17; 1Петр. 1:3; 2Кор. 1:3; 2 Кор. 11:13; Ефес 1:17, 4:6 и др. Защо сме престанали да бъдем народ на Библията?!

  2. Благодарим за коментара! Напълно сте прав, а темата за Божеството е трудна за разбиране, защото в средите на християнството е наложена идеята за троичен Бог, но всъщност тя се появява чак след узаконяване на религията от император Константин. Преди това, това учение не е съществувало сред първите християни и е трудно за разбиране, защото има и променени текстове в Библията.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *