Какво и как похапват работещите хора?

Как се хранят работещите хора по света? В смисъл – как съвместяват тази естествена потребност с потребността да докажат на работодателя си, че трудът и кариерата са всичко за тях?

Всичко – с изключение на обяда…Той може да е семпъл сандвич, сдъвкан надве-натри край бюрото. Или похапване на крак в близко бистро в компанията на колеги. Или…Да видим всъщност.
Американците най-често обядвят сандвич, картофки и газирано. Не е здравословно, но е евтино. И се изяжда за не повече от 20 минути. Този тип храна обаче е основна причина за болести на стомашно-чревния тракт, за затлъстяване и хипертонични кризи. Янките компенсират боклучавата храна с много спорт, а в края на седмицата си угаждат с домашна храна.
Германците имат по-друго отношение и уважават храната. Големите фирми имат кухня и столова, където сервират супи и салати, печено месо и пресен хляб. Ако фирмата е малка, работодателят има грижата да оборудва кухня с хладилник, микровълнова фурна и кафе машина. Мнозина спестяват обедната почивка и си тръгват с 30 минути по-рано, ако са свършили определената им работа.

Служебна столова има и в много от френските фирми и учреждения. Ако това не е налице, служителите получават чекове от по 5 евро за обяд. Харчат ги в най-близкото заведение или магазин с топла витрина. Системата на чековете е поощрявана от държавата, тъй като сумите за хранене на персонала се освобождават от данъци. Финландците май са най-добре. Държавата зорко следи как се хранят работещите хора. Ако фирмата няма собствена столова, сключва договор за кетъринг. В менюто задължително има зеленчукова супа, салати и риба. Повече от половината финландци обаче предпочитат да си носят домашна храна. Част от тях дори успяват да прескочат вкъщи и да хапнат нещо прясно и топло, приготвено специално за тях.
Българите ли? Темата е доста обширна. В менюто на работещия българин салатите са приоритет на работещите жени. Мъжете предпочитат топла супа, а масовият продукт е пица, дюнер или традиционната баничка.