Открити са златна монета в крепостта Русокастро и тракийско светилище

Български археолози откриха ценна златна монета на ранновизантийския император Фока в крепостта Русокастро

Новосъздадената златна монета (solidus) на византийския император Фока (602-610 г.) от крепостта Русокастро в Югоизточна България е предадена в Регионалния исторически музей в Бургас.

Една значима и рядка византийска златна монета от началото на 7-ми век от н.е. е открита от български археолози, които са разкопавали голямата средновековна крепост Русокастро в днешна Югоизточна България.

Български археолози откриват златна монета на ранновизантийския император Фока в крепостта Русокастро.

Български археолози откриват златна монета на ранновизантийския император Фока в крепостта Русокастро.

Новата находка е от летни разкопки в Русокастро от 2017, след като в края на миналата година по време на разкопки изследователи се натъкнали на две неизвестни досега крепостни стени, две неизвестни крепостни кули, както и византийска златна монета  от 14-ти век.

Крепостта Русокастро е най-известна с битката през 1332 г., която е била последната голяма военна победа на средновековната българска държава, преди да бъде завладяна от нахлуващите османски турци в края на 14-ия век.

В нея царят на Втората българска държава Иван Александър (1331-1371), побеждава византийския император Андроник III Палеолог (1328-1341 г.). Наскоро откритата ранно византийска златна монета от крепостта Русокостро датира от управлението на византийския император Фока (602-610 г.).

Другата страна на откритата златна монета.

Другата страна на откритата златна монета.

В бургаския музей е записано, че находката е „рядка златна монета, солида“ и тежи 4.5 грама. Това напомня, че Фока се превръща в император на Източната Римска империя, след като прави бунт, сваляйки император Морис (582-602 г.), който е ликвидиран дори заедно и със синовете му.

От музея казват, че Фокас управлявал империята Византия по досадно деспотичен начин, което поставя бързо голяма част от обществото срещу него. В армията той е редовен стотник, което допълнително създава негодувание срещу управлението му.

В крайна сметка бунтът срещу император Фока избухнал в Картаген през 608 г. сл. Хр. Той се ръководи от бъдещия византийски император Хераклий (610-641 г.), който лично обезглавил Фока.

„Първото строителството на крепостните стени на скалистия хълм в Русокастро датира от 6-ти век сл. Хр. Откриването на значимата монета показва, че крепостта е използвана  активно, до началото на 7-ми век“, обясняват от музея.

Крепостта Русокастро е била превзета от българите през в 9-ти век, по времето на Първата българска държава (632/680 – 1018 г.). Нови крепостни кули и стени са били строени там през 13-ти век, вероятно при царуването на цар Иван Асен II (1218-1241 г.).

Разкопки на мястото на крепостта Русокастро.

Разкопки на мястото на крепостта Русокастро.

Тя е имала територия от 52 декара, като с тази площ тя придобива значение на най-голяма средновековна крепост на територията на днешна Южна България и сравнима по размер с ключовата средновековна крепост в Северна България Търновград (днес Велико Търново), още и Царевец и Трапезица , както и градовете Червен и Калиакра.

Стените на Русокастро са запазени до височина 5 метра. Крепостта се изследва от екип специалисти на Регионалния исторически музей в Бургас, ръководена от нейните директори Доротея Гюрджийска и Милен Николов.

Разкопките от 2017 г. са насочени към излагане на цитаделата на Русокастро, за да се позволи нейното опазване, възстановяване и излагане на място след завършването им.

Те са съфинансирани от община Камено, Министерство на културата и Националния исторически музей в София.

Средновековната византийска, а по-късно българска крепост Русокастро е от най-късния античен период (ранновизантийски) и се намира в днешна Югоизточна България, близо до черноморския ни град Бургас и е известна също като „Червената крепост“, поради червените камъни, от които е построена.

Крепостта Русокастро

Крепостта Русокастро

През 2-рото хилядолетие пр. Хр., древните траки са построили светилище на бога Слънце, богинята-майка, и тракийската Хорсема (Horsema), известна също и като бог Херос, в близост до една легендарна пещера известна днес като Русина пещера, но също и „Русин камък” или „Русина дупка”. Нейното построяване е през периода на Древна Тракия, и е бил важен център в Одриското царство на траките. Това светилище обаче е открито не сега, а по-рано, преди години и е близо до Русокатсро.

Легендата за Русин камък се отнася за една мома с име Руса, е била отвлечена в пещерата от змей горянин, който се бил влюбил в нея. Той се превръщал в млад момък и така се явявал пред момата, когато ходила да взема вода с менците. Точно по време на Гергьовден, се виело хоро от местните жители и мома Руса с тях. Змеят се явил и отвлякъл мома Руса в пещерата.

Крепостта Русокастро е построена през 5-ти век сл. Хр., на намиращ се и добре разположен стратегически хълм. Най-ранновизантийската крепост е вероятно унищожена при славянските и аварските нашествия през 7-ми век. Тя е възстановена от българите през 9-ти век по време на Първата българска държава просъществувала от 632/680 до 1018 г., по време на изграждането на българско гранично укрепление познато като Еркесия  (влиза в употреба през 9-ти до 11-ти век), и е била основна крепост в географския регион на Тракия по време на Късното Средновековие.

Най-ранната писмена информация за крепостта Русокастро идва от 6-ти век на епиграфски паметник, посветен на византийския пълководец Юстин, който според някои български учени, е правнук на Византийския император Юстин I (518-527 г.), чичо на император Юстиниан I (527-565 г.). Името Русокастро се използва за първи път в 12-ти век от арабския географ Ел Идриси. В работата си „География на света“, Русокастро е описан като голям и претъпкан град. Най-често крепостта е била спомената и в редица Византийски източници от 14-ти век, свързани с текущите събития.

Крепостта Русокастро е известна в българската история с битката при Русокастро. В която армията на цар Иван Александър (1331-1371 г.), владетел на Втората българска държава (1185-1396 г.), побеждава силите на император Андроник III Палеолог (1325-1341 г.) през 1332 г. сл. Хр..

Открита е златна монета в крепостта Русокастро.

Открита е златна монета в крепостта Русокастро.

Тази битка често се нарича последната голяма военна победа на средновековната българска държава, преди нейното завладяване с нахлуването на османските турци в края на 14 век. Завладяване на България от османските турци поставя началото на най-тъмната страница в историята на България, за период, известен като османското робство (1396-1878 / 1912 г.). Крепостта в крайна сметка е била унищожена от османските кампании през 1443 г.

Русокастро е била открита по време на разкопки от археолозите Милен Николов и Цаня Дражева. Те са едни от най-добрите български археолози и са изкопали още и няколко църкви, включително и манастир кръстен на името на Свети Георги, който е съществувал през 11-ти до 14-ти век. За съжаление християнският некропол в крепостта Русокастро е била частично унищожена при най-голямото бойно учение, наречено „Щит“ на страните от бившия Варшавски договор, доминиран от Съветския съюз, което се е провело в Източна България през 1982 г.

Открити са златна монета в крепостта Русокастро и тракийско светилище
5 (100%) 2 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *