Живот след смъртта. Умираме или не? + ДОКАЗАТЕЛСТВА!

Последни доказателства за живот след смъртта. Как да преодолеем страха от смъртта. Какво се прави при клинична смърт. Има ли прераждане? Какво смятат Дийпак Чопра, Ваня Червенкова, Лиана Антонова, Еленко Ангелов.

Вижте различните теории и доказателства за съществуването на живот след смъртта и преценете дали това е истина.

Някои от доказателствата за съществуването на живот след смъртта са доста убедителни!

Прекрасни поля, гори, реки и езера, препълнени с риба, градини с невероятни плодове, не съществуват никакви проблеми, само щастие и красота – това е само една от представите за живот, който продължава след смъртта на Земята.

Много от вярващите именно така описват рая, в който човек попада накрая ако не е съгрешил по време на земния си живот.

Но наистина ли съществува живот след смъртта на нашата планета?

Съществуват ли доказателства за живота след смъртта? Това са доста интересни и дълбоки от философска гледна точка въпроси.

Научни понятия

Учените отдавна се опитват да дадат отговори на всичките тези въпроси. Всички търсим истината за това какво се случва, когато умираме и дали наистина нещо остава след нас, освен спомените в сърцата на другите.

Има и много изследователи, които търсят научни доказателства за живота след смъртта, но те нямат факти, на които да се опират. Разсъжденията им са само за това какво се случва, след като умрем и на база на тях развиват теориите си.

Животът след смъртта (често е наричан и задгробен живот) е представата на хората от религиозна и философска гледна точка за това какво се случва след реалното съществуване на човека на Земята. На практика всичките тези представи са свързани с душата на човека, която се намира в тялото по време на неговия живот. Какви са вариантите на задгробен живот?!

Живот до Бога – това е една от формите за съществуване на душата. Много от вярващите хора смятат, че Бог ще възкреси душите ни. Следва Ад или Рай – най-разпространеното понятие или обяснение къде отиват душите ни, напуснали телесната си обвивка. Тази представа съществува както в много религии по света, така и в нас, които търсим обяснения.

Какви са трактовките?

⊕ След смъртта душата на човека попада в ада или рая. Първото място е предназначено за хората, грешили по време на земния си път. Второто е наградата за добрината ни и спазването на божиите канони.
⊕ Нов образ в ново тяло или реинкарнация – това е научното понятие за това, че след смъртта си човек живее в нови въплъщения на планетата. Когато напусне материалното тяло, душата се вселява в птица, животни, растения и всякакви други форми, които може да приеме. Или пък отново влиза в друго тяло, за да извърви поредния цикъл на прераждането.

Разбира се, има всякакви религиозни учения, които тълкуват по различен начин какво се случва с душата, но ние приведохме примери за най-разпространените.

Задгробният живот в Древен Египет.

живот след смъртта - споделете

Накъде след смъртта? Има ли живот после? Вие как мислите? Споделете каквото знаете с нас и с читателите в коментарите!

Невероятните и грандиозни пирамиди са се строили в продължение на десетки години. Древните египтяни са използвали технологии, които дори и до момента не са изучени изцяло. Съществуват голям версии за това каква точно е била технологията на строежа на египетските пирамиди. За съжаление нито една научна хипотеза няма пълноценни потвърждения.

Древните египтяни не са имали доказателства за съществуването на душата и живота след смъртта. Те само са вярвали в тази възможност. Затова и хората, строили пирамидите са подсигурявали на фараона прекрасно съществуване в другия живот.

Между другото, самите египтяни са смятали, че задгробната реалност на практика е идентична с реалния свят. Трябва да обърнем внимание и на това, че според египтяните човекът в задгробния живот не би могъл нито да падне, нито да се издигне в социалната стълбица. Тоест – какъвто пост си заемал, с такъв и ще си останеш дори и в задгробния живот.

Например фараонът нямало да бъде обикновен човек след смъртта си, нито пък работникът щял да стане цар в царството на мъртвите.

Обитателите на Египет мумифицирали телата на починалите, а самите фараони били полагани в огромни пирамиди. Роднините и поданиците му оставяли в специални помещения предмети, които според тях биха били необходими в задгробния живот.

Християнска религия

живот след смъртта и ангели

Ангелите и други висши същества ръководят хората не само тук, но и в техния живот след смъртта. Имали ли сте опит с ангели? Споделете го с нас в коментарите!

Колкото и да са древни познанията за Египет, християнската представа за задгробния живот датира още по-отдавна и на практика съществува и до ден днешен. Няколко са основните момента, които тя разглежда в представите за живота след смъртта.

В основата на всичко е страшният съд – това е процесът, през който преминава човешката душа, заставайки пред Бог. Именно той може да определи пътя ѝ след смъртта – дали тя ще изпитва ужасни мъки или ще върви редом до Бог в един прекрасен Рай.

Какво според писанията може да повлияе на решението на Бог? По време на целия си живот човек извършва различни дела – добри и лоши. Именно според тях той е и преценяван по време на Страшния съд. Не трябва обаче да забравяме и за вярата на човек в Бог, в силата на молитвата и самата Църква.

Самата християнска религия е основана на идеята за живот след смъртта, доказателство за това, че душата ни не умира съществуват и в Библията. Препредавани са и от много хора, посветили живота си на това да служат на църквата.

Още в далечни времена хората са се страхували от края, същият страх от смъртта е закоренен и в християнството. То тълкува и покаянието – ако човек е грешал, може да признае това пред Бог още приживе, така след смъртта душата му ще има право на спасение.

Самото християнство отрича възможността за прераждане на душата. Още по време на втория Константинополски събор през 6-ти век са приети мерки всеки, който разпространява такива твърдения, да бъде строго наказан.

Според християнството понятие като смърт само по себе си не съществува. Нашето пребиваване на земята е само подготовка, репетиция към вечния живот, редом до Бог. Според тълкуванията на християнството след непосредствената гибел на телесната обвивка душата пребивава редом с нея още няколко дни. След това се отправя към небесата.

Рудолф Щайнер:

Когато човек е преминал през портата на смъртта преди много време, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло. Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в духовния свят, протича много по-бавно, отколкото във физическия. Тридесет години в духовния свят съответстват на една година във физическия свят.

Във физическия свят човек бърза. В духовния свят той прави едно завъртане в много по-голям кръг, отколкото тук, във физическия свят. Накратко, една година във физическия свят съответства на тридесет години в духовния свят. За тридесет години в духовния свят човек изживява почти същото, което изживява за една година във физическия свят. Но то се изживява по-вътрешно, по-интензивно.

Докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система.

Би трябвало да измине поне една такава духовна година – тоест тридесет земни години, – докато душата, ако е била достигнала една нормална житейска възраст от 70-80 години, може да е в състояние да въздейства не само в навиците, но и във възгледите, в целия духовен живот на онези, които са останали тук или се присъединяват по свободна воля. Така обаче мъртвите действат в нашия живот по много по-всеобхватен начин. В целия си начин на живот ние носим в себе си импулсите на отдавна умрелите хора. Като цяло връзката на миналото с бъдещето се изразява в този отзвук от мъртвите, който присъства в живите.

Така, както в имагинативното познание действа прякото откровение на мъртвите чрез етерното тяло, което те са отхвърлили, така в инспиративното познание действа и това, което навлиза в навиците по описания начин, а това, което описах най-накрая, което може да действа тогава, когато човекът е изживял една духовна година, действа в интуитивното познание, когато стане съзнателно. Но това влияние е непрекъснато.

Само когато се осъзнаят такива неща, може да се разбере най-правилно смисълът на еволюцията.

Из: „За връзката между живите и мъртвите“ СС 168, Рудолф Щайнер

Ислямска религия

Смъртта в ислямската религия също е спорна. Както и в други религии какво ще се случи с душата на човека зависи от това как той е изживял дните си преди да умре, дали е вършил добри дела или не.

Ако не е бил праведен, то тогава душата я чакали мъчения и наказания. Мюсюлманите смятат, че ако някой е бил грешен, то непременно го очаква мъчителна смърт. А човек с чиста и светла душа си отивал от този свят с лекота и без никакви проблеми.

Основните доказателства за живота след смъртта се намират в Корана – свещената книга на мюсюлманите и в ученията на религиозните хора.
Трябва да обърнем внимание и на това, че Аллах учи вярващите да не се боят от смъртта, защото този, който е извършвал праведни постъпки, е награждаван с вечен живот.

И ако в християнската религия по време на Страшния съд присъства самият Бог, то в исляма решенията се взимат от два ангела – Накир и Мункар. Те разпитват починалия. Ако той не е вярвал и е извършвал грехове приживе, които не е успял да изкупи, го чакали наказания. Вярващият бил въвеждан в рая. Ако все пак имал неизкупени грехове, трябало да премине през процес на пречистване и едва тогава да влезе в Рая.

Будизъм и индуизъм

В индуизма няма понятие като създател, който да е сътворил живота на земята, и на когото трябва да се молим и покланяме. Ведите – това са свещени текстове, от които се ръководят будистите и индусите. В превод – веда това е мъдрост и знание. Ведите също така могат да бъдат разглеждани и като доказателство за това, че съществува живот след смъртта.

Според тях, умирайки, душата се вселява в нова плът. Духовните уроци, които трябва да осъзнае човек по време са причина за постоянното превъплъщение. В будизма също съществува рай, но той няма само едно ниво като останалите религии, а няколко.

По време на всеки етап душата получава необходимите знания, мъдрост и върви напред. И в индуизма, и в будизма съществува ад, но той не представлява вечно наказание на човешката душа. Съществуват всякакви митове за това как душата е преминавала от ада в рая и е започвала своя път отново.

Независимо за коя религия става въпрос, всички се обединяват около това, че има живот за душата след смъртта и живот за нея в рая или ада. Нищо и никъде не изчезва без следа. Смъртта не е край, по-скоро начало.

Съществува ли душата? Психиатрите също си задават този въпрос. Известният учен Ян Стивънсън провежда редица експерименти. Нещо повече – именно неговите изследвания в областта на реинкарнацията имат голяма роля в научната представа за живота след смъртта. Стивънсън разглежда над 2000 случая на реинкарнация, след които прави съответните изводи.

Според тях, когато човек преминава в друг образ, се запазват и физическите недъзи или дефекти, които е имал от предишния си живот. Например ако умрелият е имал белези, то те се запазват и при следващото му прераждане. По време на изследванията си ученият е използвал хипноза. Именно при един от тези сеанси момченце започва да си спомня своята смърт и разказва, че е убит от брадва. Оказва се, че детето имало белег на врата си.

Ето и още няколко случая от изследванията на Ян Стивънсън. Друго момченце, преминало през сеансите му, имало белег на палците си – сякаш били отсечени и отново пришити за ръката. Детето разказало, че в предишния си живот е работело на полето и така е загубил палеца си.

Клинична и реална смърт

Клинична смърт настъпва при различни травми или процеси в тялото. В този случай сърцето на човек спира, а заедно с него се прекратяват и всички жизнени процеси. Независимо от това в органите все още не са настъпили необратими последствия.

Тялото се намира в преходен етап между живота и смъртта. Клиничната смърт трае не повече от 3-4 минути, в редки случаи – до 6. Хора, преживели клинична смърт, разказват за тунел или бяла светлина.

Според учените това също може да бъде прието като доказателство за това, че съществуваме след смъртта и пътят на душата не приключва с нея.

Какво още се случва с тялото ни от медицинска гледна точка и какви са различните фази? Наблюдава се предагонално състояние, което трае от десетки минути до няколко часа. Човекът е затормозен, съзнанието му е неясно. Може да отсъства пулс на периферните артерии и да се усеща само на бедрената и сънната. Кожата е бледа.

Предагоналното състояние свършва с терминална пауза и настъпва етапът на агонията. В този момент се забавя дишането, пада кръвното налягане и угасват всички рефлекси. В кората на главния мозък настъпва срив и настъпва агонията. Този период предшества клиничната смърт. Това е последният етап от борбата на човека за живот. Всички функции на организма са нарушени, отделите на централната нервна система се затормозяват.

Понякога се появява дълбоко вдишване, може да има дори краткотрайно увеличаване на кръвното налягане. Съзнателните рефлекси продължават да отсъстват. Отстрани може да изглежда така, че човек се чувства по-добре, но това е подобно състояние е измамно – всъщност става въпрос за последените искрици живот, които напускат тялото. Следва клиничната смърт.

Макар и това да е последния етап от умирането, може да бъде обратим. Самите медици определят това състояние като периода, който настъпва след спиране на дишането и активното кръвообращение. В централната нервна система и други органи започват да се наблюдават изменения в клетките. И все пак ако в този момент лекарите съумеят да поддържат работата на сърцето и белите дробове, възстановяването на жизнеспособността на организма е напълно възможно.

По време на клинична смърт се наблюдават няколко основни признака – липса на рефлекси и съзнание, цианоза на епидермиса, зениците са силно разширени. Спирането на сърцето се диагностицира, когато в продължение на пет секунди липсва пулсация на сънните артерии и не се долавя съкращение на органа. Ако в този момент се направи ЕКГ, ще се забележи, че е налице брадикардия или пък права линия, показваща, че напълно е спряна работата на сърцето.

живот след смъртта душа

След смъртта душата на човека напуска тялото и продължава да живее друг, нематериален живот.

Липсата на дишане също се определя лесно – диагностицира се ако в продължение на 15 секунди лекарите не наблюдават движения на гръдния кош или пък не чуват шума от издишания въздух. Макар и да знаят какво е това клинична смърт, лекарите се опитват в този етап да спасят пациента.

В този случай започва реанимацията – изкуствено дишане и непряк масаж на сърцето.

Медиците съветват ако намерите човек в подобно състояние, да предприемете следните няколко стъпки: констатирайте липсата на физически реакции, извикайте бърза помощ, а през това време сложете човека да легне на равна повърхност и проверете проходимостта на дихателните пътища. Ако болният не диша самостоятелно, направете изкуствено дишане уста в уста.

Проверете за наличие на пулс. Ако той отсъства, направете масаж на сърцето, като редувате с изкуственото дишане. Продължавайте в същия дух, докато не пристигнат лекарите. Те ще проведат всички мероприятия за спасение. Знаейки какво представлява смъртта, ще я диагностицират само тогава, когато всичките опити за спасяване се окажат безсилни и пациентът не диша от определено време и на практика е настъпила мозъчна смърт.

Крионика

живот след смъртта филм

У нас доби популярност филмът „FlatLiners“ („Линия на смъртта“) с Джулия Робъртс, Кийфър Съдърленд и Кевин Бейкън, в който става въпрос за живота след смъртта.

Това е наука, която изследва възможностите човешкото тяло да бъде замразено, за да може в бъдеще то да бъде възродено отново. В някои от случаите се замразява не цялото тяло, а само главата или мозъкът. Интересен факт е, че опити за замразяване на животни са правени още през 17-ти век. Едва 300 години по-късно човечеството започва по-сериозно да се замисля за възможността по този начин да бъде достигнато безсмъртието.

Възможно е и именно по този начин да бъде даден отговор на въпроса дали съществува живот и след смъртта. Засега обаче криониката си остава загадка с надеждата, че тя ще бъде разрешена след време.

Какви са последните научни постижения в опитите да бъде разрешен този вечен въпрос – какво се случва с душите ни, когато тялото е умряло? Едно от последните изследвания е на американския учен физик – теоретик Робърт Ланц. Той прави свое откритие през есента на 2013-та година и стига до интересни изводи.

Ученият получава своите доказателства на база на квантовата физика. От самото начало той обръща внимание на цветовото възприятие. Като пример той дава синьото небе. Всички ние сме свикнали да приемаме небето именно с този цвят, но на практика то е по-различно. Защо човек вижда червения цвят – червен, жълтото – жълто и т. н.?

По думите на Ланц всичко идва от рецепторите на главния мозък, които отговарят за цветовото възприемане. Ако то бъде изменено, е напълно възможно да започнем да приемаме небето като зелено. Всеки човек е свикнал, твърди изследователят, да вижда смес от молекули и карбонати. Причина за това възприятие е нашето съзнание, но действителността може да е съвсем различна.

Робърт Ланц смята, че съществуват паралелни вселени, където всички събития протичат в синхрон, но в същото време са различни. Изхождайки от тези твърдения, ученият смята, че смъртта на човека е просто преход от една такава вселена в друга.

Като доказателство физикът провежда експеримента на Юнг. За учените този метод се явява доказателство за това, че светлината не е нищо друго, освен вълна, която може да бъде променена. В експеримента си Ланц пропуска светлина през два отвора. Когато лъчът минавал през препятствие, той се разделял на две, но след това отново се събирал в едно и ставал още по-светъл.

На тези места, където вълните не се разделяли и събирали, лъчът бил по-тъмен. Всичко това накарало Ланц да стигне до извода, че не Вселената създава живота, а обратното – животът нея. Ако животът свършва на земята, както например е случаят със светлинния лъч, то сигурно след това продължава още по-светъл на друго място.

Светът е устроен така, че всички живи същества преминават през няколко етапа – раждане, растеж, развитие, зрелост, старост и смърт. През подобни цикли преминават и представителите на неживата природа, даже звездите и галактиките. С две думи нищо не е устроено така, че да съществува вечно.

Всичко има логическо начало и не по-малко уместен край.

Смъртта – това е крайният етап на живота, който настъпва след необратимо нарушение на функциите на жизнено важните органи. Ако тя настъпва след естествено износване на тъканите, е наричана естествена. Има хора, които просто заспиват и не се събуждат повече.

Такава смърт дори е желана, не носи нито болка, нито страдания. Ако смъртта идва след неблагоприятни обстоятелства и фактори, е наричана насилствена или патологична. Понякога смъртта има и масов характер. Например през 14-ти век цяла Европа и Азия са покосени от бубонната чума. За две години тогава умират над 60 милиона души.

Атеистите отричат съществуването на душата след смъртта. Според тях след като човек умре, идва и нейния край. Те не вярват и в самата душа, приемайки я като своеобразна форма на мозъка. Според тях след като сърцето спре, сивото вещество остава без кислород и умира заедно с останалите органи.

От научна гледна точка смъртта е именно този природен механизъм, който защитава планетата от пренаселение, а също и обезпечава смяната на поколения. Всяко следващо достига повече и повече в развитието си.

Как разглеждат смъртта философите? Например Платон е смятал, че смъртта идва, след като душата се отделя от телесната си обвивка. Той е приемал тялото като затвор за духа, в който нетленното забравяло за своя произход и започвало да се стреми към по-нисши инстинкти.

Сенека е твърдял, че не се бои от смъртта. По думите му тя е наистина краят на всичко, но дори и тогава ще ти е вече все едно, или тепърва начало, което означавало и продължение. Сенека бил убеден, че никъде не е толкова тясно за човека, колкото на земята.

Как са приемали смъртта философите през средновековието? Ранните теолози я противопоставяли на живота. По това време стремежът да умреш в името на Господ и вярата е издигнат в култ.

През 19-ти век отношението към гибелта на тялото се променя. Едни се стараят да не мислят за това, други проповядват за края и отново издигат смъртта на своеобразен олтар.

Шопенхауер пише: Само животните могат да се наслаждават пълноценно на живота, защото не мислят за смъртта. Според него разумът е виновен това, че краят на земния живот ни се струва така ужасяващ.

Смъртта в очите на детето

Живот след смъртта второ пришествие

Според някои теолози хората ще чакат в гробовете си Второто пришествие и чак тогава ще видят що е живот след смъртта

Темата за смъртта винаги е била интересна за децата. Те започват да се боят от това явление някъде в периода, когато са навършили 4-5 години. Тогава и вече започват донякъде да осъзнават какво представлява смъртта, но не изпитват страх от това, че те ще си отидат, а по-скоро от загубата на родителите си. Какво съветват психолозите за това как да обясним на едно дете, когато някой негов близък е починал?

На първо място, не крийте това. Не трябва да лъжете, че човекът е заминал за дълго или е приет в болница, където ще бъде лекуван. Децата са чувствителни и много точно усещат, че отговорите на въпросите им са неверни и така изпитват още повече страх.

Дори и да успеете да ги убедите, в бъдеще тази истина все някога ще излезе на бял свят и тогава вече хлапето може да започне да изпитва ненавист и дори сериозна психологична травма.

Ако починалият е особено близък до детето родственик, може да го накарате да направи нещо за умрелия – да запали свещ, да напише прощална бележка или да пусне в небето балон като символ на сбогуването.

Как да обясните смъртта? Може да кажете, че сега умрелият е при Бог на небето, където ще се превърне в ангел и ще пази детето. Дори може да разкажете за трансформацията на душата и това какво се случва с нея, когато тя поеме по небесния си път. Много родители се питат дали да водят децата си на гробищата.

Психолозите съветват да избягват такива посещения – за все още неукрепналата детска психика едно такова място може да бъде особено мрачно и да нанесе травми. Ако хлапето поиска да си „поговори” с мъртвия, спокойно може да го заведете на църква. Кажете му, че именно това е мястото, където може да пообщува с тези, които вече не са сред нас.

Дийпак Чопра – фантастичното пътуване

Дийпак Чопра е докосна милионите си читатели като демистифицира нашите най-дълбоки духовни притеснения, същевременно запазвайки тяхната поезия и чудо. В книгата си „Има ли живот след смъртта“ той се обръща към изконната мистерия: Какво се случва с всички живи същества, след като умрат? Можем ли изобщо да намерим отговор на този въпрос, или не ни е писано, може би това е загадка, която Вселената е решена да пази за себе си?

Чопра твърди, че има предостатъчно доказателства, че „отвъдният свят“ не е разделен от този свят с непробиваема стена; всъщност една и съща реалност обхваща всички светове, всички времена и места. В края на своя живот ние преминаваме в нова фаза на същото пътешествие на душата, в което се намираме и в настоящата минута.

В книгата си Чопра проследява научните изследвания по темата, а също така и голямата мъдрост, която се намира в някои традиционни вярвания и така създава нещо като карта на отвъдния живот. Става дума за фантастично пътуване в много нива на съзнанието. Но още по-важно е неговото послание:

Кого ще срещнеш в отвъдния живот и какво ще изпиташ, зависи от твоите сегашни вярвания, очаквания и ниво на осъзнаване. В това тук и сега ти ще оформиш какво ще ти се случи и в отвъдния живот.

Чрез довеждането на отвъдния живот при сегашния „Има ли живот след смъртта“ открива огромно ново поле на креативност. По принцип няма разделение между живота и смъртта – има само една дълговечна креативна сила. Чопра ни подканя да разберем тази реалност, с която споделяме ирационалните си страхове и да почувстваме новото усещане на чудо и лична сила.

Ваня Червенкова – светлина към небето

живот след смъртта рай или ад

Раят и адът са в основата на християнското виждане за живот след смъртта. Но дали хората правилно са разбрали? Чели ли са задълбочено Библията или са слушали приказките на смахнати философи? Как мислите?

В България също има хора, които споделят своя опит за срещите си с отвъдното. Може би най-известният случай е с Ваня Червенкова. През 2003 г. бизнесдамата е причакана от убийци във Варна и е разстреляна брутално посред бял ден. Куршумите са толкова много, че когато лекарите идват на място дори се учудват, че е все още жива. Самата Ваня описва невероятни преживявания от онзи момент в книгата си „Светлина след смъртта”.

Също както много други, преживели състояния на границата, тя разказва, че в един момент сякаш започва да гледа тялото си отстрани. Вижда себе си, дупките от куршуми в тялото, кръвта, която изтича. За няколко кратки секунди, които в този момент ѝ се струват като часове животът ѝ преминава през очите и започва да осъзнава, че умира.

По-късно в книгата си Ваня Червенкова ще разкаже, че я спасява някакъв импулс, съзнанието, че още не е готова да напусне този свят и изпитва силен страх какво ще се случи с дъщеричката й, която по онова време е едва на 9 години. Истинското спасение обаче идва с молитвата. На границата между два свята Ваня отправя толкова силна молитва, че в един момент сякаш всичко около нея се преобръща. Вижда до себе си силна светлина, която я повежда нагоре.

В описанието си на този необикновен момент бизнесдамата твърди, че почувствала как тялото ѝ пада на земята, а душата се отделя от него. „Не чувствах вече болка, стана ми леко”, твърди тя.

Ваня тръгва след светлината, по пътя среща и други хора и накрая се озовава на място, което колкото и да се опитва да опише по-късно, не успява. И там, на онова необяснимо за нея пространство, преживява своята среща с Бог, който я приканва да разкаже за греховете си.

В историята има много подобни описания и това на Ваня Червенкова не се отличава много от тях. Също като други хора, преживели срещата с отвъдното, тя разказва, че животът ѝ минава като лента пред очите. Осъзнава и добрите, но и лошите неща, които е извършила някога.

Когато след дни, прекарани в кома, Ваня идва в съзнание и разбира, че животът ѝ оттук нататък няма да бъде същият. Защото срещата ѝ с други, по-висши сили я е променила и накарала да вярва силно и извисила. За лекарите случаят на бизнесдамата ще си остане истинско чудо.

Никой не може да даде обяснение как тя успява да се съвземе след толкова тежки травми и обилната загуба на кръв. Дори и след операцията специалистите предричат тежки усложнения, но Ваня се възстановява и днес продължава живота си. Както твърди тя – по новите правила, дадени ѝ свише.

Езотеричните срещи на Лиана Антонова

живот след смъртта в християнството

В Християнството се говори за Страшния съд, който определя кои от хората ще имат вечен живот след смъртта и кои ще умрат завинаги

Всъщност Ваня Червенкова не е първата известна българка, която описва различните си преживявания след началото на т. н. преход. В началото на 90-те книгите на една певица стават хит на пазара и дълго време са сред бестселърите. В поредица от пет документални творби Лиана Антонова разказва за езотеричните си преживявания и срещи с духове на умрели хора.

В книгите тя описва, че в някои от случаите прибягва до помощта на медиуми, а в други – самата тя успява да разговаря с душите на покойниците. Това, което Лиана Антонова описва, съвпада с историите и на други хора по света.

По думите ѝ душата напълно осъзнава какво става с нея и с тялото в момента на смъртта. Някои са уплашени, докато наистина осъзнаят, че вече не принадлежат към земния свят, други, напротив, изпитват облекчение.

В разговорите си с покойниците Лиана Антонова успява да разбере донякъде какво се случва след смъртта. Те описват няколко нива на преминаване от един свят в друг. Дори и в новите си превъплъщения те изпитват чувства и може даже да се влюбват. Теорията на Лиана Антонова донякъде обединява и част от ученията на будизма или поне това, което е свързано с реинкарнацията.

В един от разговорите си с покойни тя успява чрез медиум да се свърже със снаха си Камелия, която умира млада от рак. Тя разказва, че изпитва болка до последния момент, описва ужаса, който изпитва, когато се свестява в стая, пълна с ковчези и покойници. Разказва, че душата ѝ остава на земята дълго време, след като минават 40 дни от смъртта й. Причината – майката на починалата продължава да скърби за нея и по някакъв начин душата не може да продължи пътя си.

След това Камелия моли Лиана Антонова да развали магия, направена на майка ѝ и твърди, че всъщност възрастната жена е извършила голям грях в друг свой живот, убивайки децата на владетел.

Еленко Ангелов – силата на мисълта

живот след смъртта в древния Египет

В Древния Египет твърдо вярвали в живота след смъртта, затова балсамирали хората, за да се запази тялото им за следващата инкарнация.

Той е от хората, които описват как все пак да бъдем щастливи преди смъртта. Психологът е автор на няколко книги, сред които и трилогията „Най-голямата истина”. Води и рубрика за силата на позитивното мислене.

Според теорията на Еленко Ангелов ние сами можем да предизвикаме положителни промени в живота си, трябва просто да привлечем хубавите събития. „Достатъчно е просто да тренираме мозъка и мислите си, така, както тренираме мускулите”, обяснява психологът.

В теориите си Еленко Ангелов твърди още, че клетките ни са програмирани от Създателя да бъдат щастливи. Дори с раждането си човек е създаден така, че да изпитва повече щастие, отколкото каквито и да било други усещания. Проблемите и болестите настъпват, когато в нас започва да се утаява стресът, към който някои от нас дори се пристрастяват.

Самият психолог е донякъде привърженик на теориите на будизма. Той обяснява например, че всеки човек идва на този свят с определен брой дарби и таланти и ако не ги развие, те започват да затлачват тялото си и да трупат отрицателна карма.

В теориите си, които развива, Еленко Ангелов твърди, че сред нас има вампири, които източват енергията ни. Така той отговаря на въпросите защо понякога се чувстваме изтощени и изморени от живота.

Психологът нарича това „Ферма за източване на психична енергия” и ни съветва да търсим вампирите си сред най-близките си хора, които често са сред най-големите крадци на енергия.

А какво мислите вие? Има ли живот след смъртта? Съществуват ли доказателства за него? Пишете ни по-долу в коментарите! Нека доразвием тази тема!!

Живот след смъртта. Умираме или не? + ДОКАЗАТЕЛСТВА!
4.4 (88%) 5 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *