Една истинска история за духове! (ВИДЕО)

Хората са много любопитни и това им е основния проблем! Не бъдете като котките, защото нямате 9 живота…

Може и да имате, ама не в този! Така че, гледайте си живота и не си пъхайте носа, където не ви е работа. Да, има отвъдно, има духове, има живот след смъртта… Какви доказателства ви трябват?! Не сънувате ли починалите си близки?! Не ви ли се явяват на сън да ви кажат, че ви обичат, че всъщност не са умирали, защото душата им е жива, че са добре, че са щастливи, че всичко е такова, каквото трябва да бъде! Така че не ровете, те самите имат път, по който да вървят, не ги връщайте тук! Били са колкото време е трябвало да бъдат, а сега нека продължат по пътя си! На тяхно място и вие не бихте искали някой да ви връща! Аз също не вярвах в духове, но преди доста години – бях още ученичка случайно една далечна роднина ни беше дошла на гости и видях, че прави нещо с една игла, питах я, а тя ми даде да хвана иглата и каза: „Я хвани сега да видим ти дали си медиум“. Иглата почна да се върти, а тя се усмихна и потвърди, че съм имала дарба. Аз не повярвах, реших, че просто ръката ми е предизвикала местенето на иглата… След време един ден изведнъж се сетих и реших да пробвам да видя какво ще стане. Оказа се, че действително се свързвам с нещо или някой, тъй като не винаги „връзката“ се оказваше достатъчно добра, съответно се случваше да минава доста време, в което вися и чакам отговор, което пък ме изтощаваше ужасно много. Често след подобен сеанс започвах да се чувствам ужасно зле, повдигаше ми се, беше ми толкова лошо, че имах чувство, че ще умра… Лягах и се молех да заспя за да спра да се чувствам толкова зле. Искам да стане ясно, че имах доста трудни моменти тогава в живота си, а и сега не мога да кажа, че трудностите не продължават. Не знам дали е от това, че един вид „отворих врата“ към отвъдното, но наистина в един момент си дадох сметка, че всъщност съм много уязвима, викайки духове! Освен това духа на мой близък починал, с когото успях да се свържа ме предупреди, че докато „говоря“ с него се включват и други духове и има и НЕ ДОБРИ духове!!! За това, когато по време на сеанс духа на близкия ми изведнъж спираше да комуникира с мен и/или започваха да се изписват несвързани неща или иглата да се върти безцелно и да се чувствам зле, знаех, че това са неканените духове и нищо добро не можеше да се случи, прекъсвах сеанса. После помня отнякъде чух, че е опасно това, което правя, именно за това, че се месят различни духове, т.е., излиза, че нямам контрол върху това, което правя и реших да спра, още повече след един сеанс, от който се бях чувствала много зле и доста дълго време продължи да ми е зле, спомням си, че тогава изхвърлих всичко и се зарекох повече да не го правя! Мина доста време обаче и се случи така, че бяхме се събрали роднини, скоро беше починал наш роднина, майка ми спомена за тази ми дарба (въпреки, че изрично й бях казала да не казва!) и почнаха всички да ме молят да извикам починалия ни роднина. Обясних им, че след такъв сеанс се чувствам много зле и не смея, че съм се зарекла да не го правя, но очите им ме молеха, бяха тъжни и искаха контакт, предадох се, реших, че ще направя само това изключение и ако не се почувствам добре веднага ще спра. И така, свързах се с чичо ми, Бог да го прости. Помня, каза много неща за погребението си. Интересно беше, че описа какъв бил ковчега и че не трябвало чак толкова скъп. Изумих се, защото аз не знаех какъв е бил, а когато са го поръчвали казали точно такъв, т.е., всичко съвпадаше, без дори аз да имам информация! За пореден път се убеждавах, че връзката, която правех, беше действителна! Да, чувството е уникално, да разбереш, че има живот след смъртта и близките ни продължават да съществуват, макар и под една различна форма. Продължават да ни помагат, да ни обичат, да ни закрилят… А аз загубих много близък човек, много рано и от моя и от неговия живот… До ден днешен много ми липсва, има моменти, в които чувството е много силно и болезнено, тогава в главата ми проблясва мисълта, че ако искам мога пак да се свържа, но си давам сметка, че точно това е ИЗКУШЕНИЕТО! Не бива да му се поддаваме! Аз вярвам, има Господ и щом той е решил да ни раздели, макар и толкова рано, макар и толкова болезнено, значи така е трябвало да бъде. Така или иначе този факт не може да се промени. Сеансите малко или много усилват чувството за загубата, защото комуникираш с него, но не можеш да го видиш, не можеш да го докоснеш, не чуваш гласа му… Това си е мъка и за теб и за духа на починалия, няма смисъл, наистина е по-добре да си спомниш с усмивка хубавите моменти, които сте имали и да знаеш, че един ден, когато е решил Господ отново ще ви срещне… Това е моята история, така мисля аз, така си живея животеца… И смятам, че така е правилно. Ако ми е дадено да знам повече със сигурност ще разбера повече! И за това няма да са нужни нито игли, нито каквито и да било други принадлежности. Но ако не ми е дадено да знам, то аз няма да го предизвиквам, няма да се бъркам, не е моя работа, точка.
Изписах доста, пък дано съм ви била от полза.

Една истинска история за духове! (ВИДЕО)
Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Една истинска история за духове! (ВИДЕО)

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *