Красивият див люляк – полезен за ревматизъм, радикулит абсцеси и тумори

Горският див люляк е ефективно средство за радикулит, ревматизъм, абсцеси, подагра и тумори, външно приложение под формата на тинктури

Ботанически характеристики на растението див люляк

Растението див люляк, известно и с имената обикновено бясно дърво, вълча жила или вълча ягода (Daphne mezereum), е малък широколистен или вечнозелен храст с характерни червени плодове. Цъфтежът му е в края на зимата или в началото на пролетта, през юли-август се опложда. Ароматните цветове имат 4 или 5 венчелистчета, които в основата са свързани. Вечнозелените растения имат цветове със зеленикав оттенък, а на другите с опадващи листа са розови. Растението е силно отровно.

Див люляк - Daphne mezereum

Див люляк – Daphne mezereum

Растението див люляк вирее в планините на Северна Америка, Азия и Европа. В Русия той се среща главно в районите Белгород и Курск. Храстът расте на варовикови почви и чакъл. В Русия той е защитен от закона и е включен в тяхната Червена книга. Използва се като декоративно растение.

Полезни свойства и приложения на красивия див люляк

Във всички части на коментирания див люляк има отровни вещества – гликозид дафнин и мезеринова смола. В състава на цветовете са включени кумарини, флавоноиди, мазнини и бензоена киселина. В кората има багрилни вещества, восък и дъвка. Съставките на дивия люляк имат ефективни слабителни, антибактериални, антиепилептични, хипнотични и противотуморни свойства. Прилагат се като по правило, външно – под формата на тинктура със силно дразнещ агент.

За приготвяне на препарати се използват плодовете на растението, кората, понякога и клоните с листата. Когато се ползва кората, времето за нейното събиране преди да започне да цъфти, в началото на пролетта. Правят се нарязвания на ленти, след това се напластява и се суши на сенчесто място на открито или в помещения, които са добре вентилирани. Плодовете се берат през юли-август, изсушават се в специални сушилни и при ниска температура. След изсъхването му, растението продължава да съхранява отровните си свойства, поради тази подробност, всички дейности се препоръчва да се извършват с ръкавици.

Красивият див люляк е едно от най-ранните и щедри медоносни растения. Свежият мед от него обаче е вреден и действието му води до възпаление на лигавицата на устата и червата. Нужна е топлинна преработка и тогава да се използва – само след кипването му.

Приложение на див люляк

В народната медицина спиртната тинктура от див люляк се използва само външно като ефективно средство за подагра, ревматизъм, абсцеси, радикулит и тумори. По-рано отварата се е използвала за жълтеница, ангина, безсъние, настинки, туберкулоза. Препарати получени на базата на кората на дивия люляк се считат също за ефективни. Те са подходящи за някои кожни заболявания, болезнени стави и възпаление на очите. Сокът от техните плодове се прилага за намазване на местата на ухапвания от змии и кучета, цветовете се използват като силно средство против глисти.

Отвара: към 250 мл завряла вода се добавят 4 г корени, съставът се загрява във водна баня за 30-35 минути, след това се оставя да престои за 15 минути, филтрува се и се взема двукратно през деня преди хранене по чаена лъжичка.

Тинктура: 1 г кора или плодове на растението се напълва със 100 мл 70% алкохол, престоява седмица, разклаща се от време на време, и се прецежда през тензух. Разреждат се 1-2 капки тинктура в лъжица вода, и се приема трикратно през преди хранене.

Инфузия: 1 г от плода се натрошава и се добавя към дестилирана вода от 250 мл и да престои за 10-12 часа. В лъжица вода се разреждат 5 капки от инфузията и се приема трикратно през деня след хранене.

С какво е опасно растението див люляк

Всички части на растението див люляк са отровни и при това много силно. При вдишване цветният прашец причинява дразнене на лигавиците на дихателните пътища и носа. След яденето на плодовете се усеща парене в устата, болка в стомаха, гадене, повръщане, слабост, възможни са спазми. За очите – проникването на растителен сок в тях може да предизвика корозиращи язви на роговицата. За кората – ако влезе в устата дори и парче от нея, се чувства парене и дразнене, могат да се образуват мехури и язви върху лигавиците. При докосване на прясна кора към кожата могат да се образуват гнойни рани. Използването на див люляк в медицината е опасно и винаги е придружено от риск за човешкото здраве.

Противопоказания за използването на див люляк

Растението див люляк e известно и с имената обикновено бясно дърво, вълча жила или вълча ягода (Daphne mezereum).

Растението див люляк e известно и с имената обикновено бясно дърво, вълча жила или вълча ягода (Daphne mezereum).

Всички лекарства в състава, на които е включено коментираното растение, са отровни. Направете консултация с лекар и под негово наблюдение ги ползвайте. Самолечението с див люляк е сравнимо със самоубийство. Категорично противопоказана е употребата на препарати с див люляк, дори под формата за външно приложение, от бременни и кърмещи жени и деца. Противопоказано е да се ползват лекарства от растението при кървене, сърдечна недостатъчност, аритмия, тахикардия. Не забравяйте да спазвате точната доза на тези лекарствени препарати.

Както видяхте от рецептите, използват се само капки от растението разредени във вода. За предпочитане е да се използва само алкохолната тинктура за външно приложение.

Красивият див люляк – полезен за ревматизъм, радикулит абсцеси и тумори
5 (100%) 4 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *