Чудо невиждано! Всяка четвърта българка е преживяла домашно насилие

Живеем в 21 век, а човешките отношения са като от праисторическата ера

Домашното насилие е няколко разновидности – психически тормоз, физически тормоз, сексуален тормоз. Най – тежките физически форми са системен побой с ръце, с колан, тояга или по друг начин, който може да доведе до трайни увреждания и смърт. Най-тежката форма на сексуален тормоз е изнасилването.

В 21 век мъжете така и не разбраха, че когато една жена е обвързана в брак с един мъж, това не я превръща в негова собственост и вещ, която да задоволява неговите прищевки, включително и сексуалните.

За съжаление, болшинството от потърпевшите жени не желаят публично да оповестят какво са преживели от срам, от страх, от липса на увереност, че ще бъдат разбрани и защитени. Заради децата си, уж да имат едно нормално семейство.

Като прибавим към това и липсата на достатъчно силен закон, който да дава тежки наказания за подобни престъпления. И все още робуващия манталитет, че един или два шамара не са нищо. А жената не може да не иска да прави секс.

Процентите в България никак не са розови. Оказва се, че 50% от жените са преживели домашно насилие у дома. 50% от работещите са преживели насилие на работното място. Висок е делът на жените, които са били малтретирани или изнасилени извън дома и офиса.

Проучване показва, че 70% от жените по целия свят са лично са преживели различни форми на физическо или сексуално насилие. Процентът е различен за различните страни, според тяхната степен на развитие. Например в Япония 15 % от жените на възраст от 15 до 50 г. са били обект на някакво насилие. В страни като Перу и Етиопия същият процент надхвърля 70.

По този повод през 1999 г. по инициатива на ООН беше определен 25 ноември като Международнен ден за премахване на насилието срещу жените. Но още от 1981 г. в различните страни неофициално той е бил отбелязван. На тази дата е извършено убийство на три жени – сестри от фамилия Мирабал, които се опълчили срещу режима на Рафаел Трухильо – доминикански диктатор.

А българките също трябва добре да се замислят, дали от срам трябва да прикриват истинските виновници или смело да заявят, че са жертва на насилие. Защото вече насилието се разраства и ако всяка четвърта жена е била такава жертва, то всяко осмо дете също, за срам и позор.