Бермудски триъгълник: между научните доказателства и мистиката

∇ Защо Бермудски триъгълник? ∇ Гълфстрийм ∇ Къде се намира? ∇ Теорията на Куше ∇ В дълбините на Атлантическия океан – Полет 19 и Атлантида ∇ Какво вижда Христофор Колумб?

Още в текста: Научни обяснения  „Загубената ескадрила”  Човешка намеса Известни теории Най-известните инциденти в Бермудския триъгълник Извънземна намеса Конспиративни теории – подводната зона 51 Смущения в компаса Метанови хидрати

Бермудският триъгълник е може би една от най-големите мистерии на нашето време.

И въпреки че нито една от теориите свързани с него не е подплатена с категорични доказателства, едва ли има човек, който би преминал границите на този мистичен район, без да се замисли дали ще излезе някога от там.

Дали поради художествената измислица на книгите и филмите посветени на Бермудския триъгълник, или просто защото там наистина витаят необясними сили, не един или двама учени и любители на мистериите са изследвали феномена наречен Бермудски триъгълник.

Защо Бермудски триъгълник?

Бермудският триъгълник вдъхновява редица почитатели на конспиративните теории да преплитат фактите и предположенията за мистериите, случващи се в този район, вече десетилетия наред. В мистичния триъгълник, разположен между Флорида, Бермуда и Пуерто Рико от средата на миналия век са изчезнали над 100 кораба, самолети и повече от 1000 души, чиято съдба никога не се изяснява.

Дяволският триъгълник е една от най-големите мистерии на 20-ти век и въпреки стотиците предположения за причините водещи до необяснимите явления там, все още никой не може да даде категорично обяснение, защо попаднали там корабите и самолетите никога не намират пътя към дома и не са намерени дори и останки от изгубените хора, самолети или плавателни средства.

За първи път в статия писана от Винсент Х. Гадис за списание „Аргоси” през 1964 година се споменава и терминът „Бермудски триъгълник”.

В своята статия Гадис твърди, че в този участък редица кораби и самолети изчезват без следа и дава редица примери, които карат дори и най-големият скептик да се замисли дали някъде там няма сила, по-могъща от нас, която не позволява на попадналите там да излязат от Дяволския триъгълник. От тогава изразът става нарицателен за мистериозния район, който е погълнал стотици кораби и самолети.

Много хора гледат на Бермудския триъгълник като на „въображаема зона”. Всъщност Американският Комитет по географски наименования не е признал съществуването на тази зона и не поддържа отделен регистър за него. И въпреки това е неоспорим факт, че в тази „несъществуваща зона” са изчезнали завинаги много плавателни уреди, самолети и хора и то без логично обяснение.

Къде се намира?

Според различните автори границите на триъгълника варират – някои твърдят, че формата му е трапецовидна – от проливите на Флорида, Бахамските острови, както и цялата зона на Карибските острови на изток от Азорските острови, други – чак до Мексиканския залив.

В повечето трудове обаче мистичният район започва някъде от Атлантическия бряг на Флорида, Сан Хуан, Пуерто Рико до средата на остров Бермуда в Атлантическия океан, като повечето инциденти са регистрирани по южната граница на Бахамските острови и проливите на Флорида. Дяволският триъгълник (Бермуда е бил известен още като „Дяволският остров”) се простира на площ от около 500 000 кв.мили.

Този район един от най-натоварените плавателни канали, през които преминават кораби от Америка, Европа и Карибските острови. Освен това круизните кораби също са в изобилие, както и частни кораби, които пътуват редовно между Флорида и островите. Маршрутът е предпочитан и от търговски и частни самолети, пътуващи към Флорида, Карибите и Южна Америка от север.

Течението Гълфстрийм също протича през този район, напускайки Мексиканския залив. Неговата скорост от 5-6 възела също се смята за фактор при някои от изчезванията случили се в района. Внезапните бури не са изключения, а през лятото и до късна есен редица урагани също удрят района.

Комбинацията от тежък морски и въздушен трафик и непредвидими и сурови метеорологични условия, прави безследното изчезване на плавателните и летателните съдове не толкова необяснимо, колкото изглежда.

Или поне така твърдят тези, които не смеят да погледнат зад зоната, в която науката няма думата. Това важи с особена сила за времето преди ерата на технологиите и развитието на телекомуникациите, радарите и сателитните технологии, които се появиха едва в края на 20-ти век.

бермудски триъгълник

Бермудският триъгълник крие редица тайни и неразгадани мистерии

Теорията на Куше

През 1975 Лари Куше, библиотекар в градската библиотека в Аризона, стига до напълно ново заключение във връзка с мистерията наречена Бермудски Триъгълник. Куше решава да изследва твърденията в различните статии и книги писани по въпроса. Това, което открива, публикува в своя собствена книга озаглавена „Мистерията на Бермудския триъгълник – разгадана”. Той много внимателно се вглежда в детайли, които другите автори са пренебрегнали.

Той открива, че много от странните инциденти изобщо не са толкова странни, колкото изглеждат. Често пъти авторът отбелязва, че кораб или самолет е изчезнал в „спокойни води”, докато данните сочат, че през този период е имало буря. Други казват, че корабът е „изчезнал мистериозно”, а се оказва, че останките му са открити и причината за потъването – разкрита.

В един от случаите кораб, който е обявен за изчезнал в Триъгълника, всъщност е изчезнал в Тихия океан, на около 3000 мили! Авторът обърква името на пристанище в Атлантическия океан със същото в Тихия океан.

По-забележителното е, че през 1975 година Мери Маргарет Фулър, редактор на списание „Фейт” се свързва с „Лойд” в Лондон за статистика относно изплатените застраховки за инцидент, случили се в района на предполагаемите граници на Бермудския триъгълник. Според доклада на „Лойдс”, който вече споменахме Триъгълникът е не по-опасна територия от всяка друга част на океана.

До тук с науката и вярата в нещастната случайност…

Историята на Полет 19

Водата заема около 70% от нашата планета и достига на на дълбочина средно 3700 метра, като най-дълбоката й точка е 11 000 метра. Моретата и океаните съдържат около 1,338 куб.км вода, следователно не е чудно, че кораби и лодки могат да изчезнат без следа при преминаването през тях. Инциденти винаги са се случвали и ще се случват, но дали е случайно, че именно тази зона става последен пристан на толкова много кораби и самолети, които остават завинаги в дълбините на океана?

Първият, който обвива изчезванията в Бермудския триъгълник в мистерия е Винсент Х. Гадис, като описва изчезването на на Полет 19 – 5 военноморски самолета с 13 души екипаж в района наречен от самия него Бермудски триъгълник. И може би историята би загубила силата и би останала само като откачена теория на репортер, който търси сензация, ако и самолетът, изпратен да търси злополучния Полет 19 също не изчезва в района, заедно с 13 души на борда.

bermudski=triagalnik-avengers

Изчезването на Полет 19 е един от символите на Бермудския триъгълник

Историята на фаталния Полет 19 започва на 5 декември 1945 г. Пет торпедоносеца Avenger са вдигнати във въздуха от морската станция във Форт Лаудърдейл, Флорида в 2:10 часа. Това била рутинна тренировъчна мисия и на полета имало само студенти с изключение на командира, лейтенант ЧарлзТейлър.

Мисията включвала да прелетят 56 мили до Хенс и Чикън Шолс за провеждане на практика за поведение при бомбандировки. След като приключили с тази мисия им били дадени указани да летят 67 мили на изток и след това 73 мили на север и след това обратно до базата, разстояние от 120 мили.

Курсът образувал триъгълник над водата. Около час и половина след началото на полета в базата лейтенант Робърт Кокс получава радио-съобщение от лейтенант Тейлър, който му съобщава, че компасите им не работят, но според него се намират някъде над Флорида Кийс (голяма верига от острови, намиращи се южно от Флорида). Кокс му дава указания да летят на север към Маями, ако е сигурен за местоположението.

Днешните самолети са снабдени с редица уреди, които да проверят точното местоположение, включително и GPS, като за пилота е почти невъзможно да се изгуби, ако използва техниката правилно. През 1945 обаче, самолетите летящи над водата е трябвало да разчитат на това, че знаят началната си точка, колко бързо и колко дълго летят и каква е посока. Ако пилотът обърка някои от тези параметри, самолетът губи курса си, тъй като над водата няма какво да го насочва на къде лети.

Очевидно Тейлър прави грешка в определен етап от полета. Въпреки че е бил опитен пилот, той не е притежавал много опит в летенето в посоката на злополучния полет, а именно източно от Бахамите. Поради някаква причина Тейлър е сметнал, че лети в грешна посока и е поел на юг към Кийс, вместо на изток. Това може би е и крайъгълния камък за този смъртоносен полет. Но дали объркването на пилота не се дължи на нещо друго, което остава загадка и до днес?

С напредването на полета, откъслечните остатъци от случващото се на борда, уловени в базата, показват, че останалите пътници на Полет 19 са се опитвали да убедят Тейлър да смени курса.”Ако летим на запад” казва един студент на друг „ще се приберем у дома.” И наистина е бил прав…

В 4:45 всички в базата вече са убедени, че Тейлър безнадеждно е загубил посоката на летене. Въпреки опитите да бъде принуден да предаде контрола на полета на един от студентите, той не се подчинява. С падането на нощта, комуникациите се влошават и от малкото думи, които се получават е видно, че Тейлър все още лети на север и изток, в напълно грешната посока.

В 5:50 все още се долавят намаляващите сигнали от Полет 19, който очевидно се намира на изток от New Smyrna Beach, Флорида. След това комуникацията е толкова лоша, че не може да се каже дали сигналите са от изгубените самолети.

В 6:20 е изпратена летяша лодка Дъмбо, за да се опита да открие Полет 19 и да го насочва в правилната посока. В рамките на един час още два самолета Мартин Маринърс се присъединяват към търсенето. Надеждата за Полет 19 все повече намалява. Метеорологичните условия се влошават и самолетите са вече почти без гориво.

Двата Мартин Маринърс е трябвало да се срещнат в зоната за търсене. Вторият, Training 49, никога не се появява и заедно с 5-те торпедоносеца също е обявен за „изчезнал.

Последната следа от Полет 19 е в 7:04, като самолети претърсват района през нощта и на следващия, но не откриват и следа от изгубените самолети. Вероятността за това била наистина нищожна след като при вероятното си разбиване във водите на Атлантическия океан останките са потънали незабавно сред огромните вълни.

Както отбелязва един от колегите на Тейлър: „Тези самолети не случайно са наречени „Железни птици” – тежат 14 000 паунда бе гориво. Следователно, когато са паднали, са потънали наистина бързо.”

Спасителният самолет е застигнат от същата съдба – никой никога не чува нищо повече за него.

bermudski_triagalnik_martin_mariners

Бермудският триъгълник „поглъща“ и изпратеният да спаси Полет 19

Липсващия Мартин Маринърс

Екипажът на SS Gaines Mill съобщава за експлозия малко след излитането му – това, което се вижда изглежда като масло и останки от самолет и не останало съмнение, че това са останките на самолета.

Мартин Маринърс е имал репутацията на „летяща бомба”, която може да избухне в пламъци дори и от най-малката искра. Спекулациите по въпроса гласят, че един от 22-ата на борда, който не е знаел, че в нехерметизираната кабина има газови пари, запалил цигара в кабината и това предизвикало експлозията.

„Загубената ескадрила”

Изчезналите торпедоносци стават „Загубената ескадрила” на Триъгълника.

Защо тази трагедия се превръща в една от най-известните мистерии на Бермудския Триъгълник?

Заключението от официалното разследване на Военноморските сили било, че инцидентът е предизвикан от навигационна грешка на Тейлър. Но онези, които са го познавали казват, че той е бил чудесен и опитен пилот.

Майка му отказва да приеме официалния доклад и принуждава Военноморските сили да обявят, че инцидентът се дължи на „неизвестни причини”. Какво би накарало един опитен пилот да направи толкова фатална грешка и да обрече на сигурна смърт, както себе си, така и всички на борда? Дали случилото се не е било режисирано от далеч по-зловещи причини от загуба на посоката?

Сагата с Полет 19 вероятно е най-често споменават история свързана с Триъгълника. По-късно участващите в инцидента намират място и в екранизация по темата наречена „Близки срещи от третия вид”, където се прокарва теорията за намесата на извънземните в изчезването на самолета.

Къде е Полет 19 сега?

През 1991 година 5 броя Avengers били открити на 750 фута под водата близо до бреговете на Флорида, от кораба „Дълбоко море”. Изследването на идентификационните номера на самолета, обаче, показва, че те не са от Полет 19 (все пак около 139 торпедоносеца са потънали във водите около Флорида по време на войната).

Оказва се, че изчезването на „Загубената ескадрила” все още си остава истинска мистерия на Бермудския триъгълник и може би никога няма да разберем каква съдбата на лейтенант Тейлър и 12-те студенти изчезнали безследно в злокобната декемврийска нощ на 1945 г. Вероятно техните неспокойни духове винаги ще се опитват да разкажат своята история, останали завинаги в Бермудския триъгълник.

Научни обяснения

Въпреки мистерията, около която е облечен Бермудският триъгълник, все пак има някои обяснения, които са подплатени с научни факти и доказателства. За тези, които не смятат, че има нещо мистериозно в изчезването не повече от 100 кораба и самолета в района наречен Бермудски триъгълник, са тези теории, които дават напълно логично обяснения:

Урагани

Районът на Атлантическия океана и около Екватора е известен със своите свирепи и безпощадни урагани, които в исторически план са отговорни за отнемането на много животи и щети измерени в рамките на милиарди долари.

Потъването на испанската флотилия на Франциско де Бобадила през 1502 година е първият докладван случай на жертва на унищожителен ураган. През 1988 г. Ураганът Гилбърт, един от най-мощните познати урагани, срива икономиката на Ямайка за цели три години. Тези мощни природни стихии са били причина за не един или два фатални инцидента в областта на Триъгълника.

Гълфстрийм
bermudski_triagalnik_techeni_gulf_stream

Течението Гълфстрийм е коварно и може би не случайно минава точно през Бермудския триъгълник

Гълфстрийм е е океанско течение, което тръгва от Мексиканския залив, преминава през проливите на Флорида и стигат до Северния Атлантик. В общи линии това е река в океана и като всяка река може да носи плаващи обекти. Малък самолет, който каца във водата или лодка, имаща проблеми с двигателя може да бъде отнесена далеч от първоначалната си позиция от течението.

Това се случва с кабинковия крайцер Witchcraft на 22 декември 1967 г., който докладва за проблеми с двигателя близо до Маями (на около 1.6 км от брега), но когато бреговата охрана пристига на мястото 19 минути по-късно, там няма и следа от крайцера. Търсенето на крайцера продължава цяла седмица по суша и по вода, но без резултат.

Безпощадни вълни

Изключително големи вълни могат да е появят изневиделица дори и в спокойно море. Един такъв катаклизъм води до преобръщането на Ocean Ranger , най-голямата офшорна платформа в света, през 1982г.

Проучванията показват ,че подобни ужасяващи вълни с височина до около 30 метра са способни да обърнат и потопят дори и най-големите кораби само рамките на секунди и са го правили. Смята се, че това природно явление може да е една от причините за част от мистериозните изчезвания на някои от корабите в Триъгълника през годините.

Светещите води

Подводни снимки, направени през 2005 г. показват феномена на светещите води. Каквото и да предизвиква тези фосфоресциращи отенъци, които извират от дъното на океана, то все още си остава мистерия.
Местоположението на Триъгълника в Карибите го прави го прави обект на непредвидими метеорологични модели.

Климатичните крайности вкарват в своя капан неопитните навигатори на малките лодки и самолети. Водовъртежите, внезапните светкавични и гръмотевични бури и други подобни, могат да предизвикат сериозен хаос в района. Гълфстрийм също може да бъде ужасяващо и може би е отнесъл доказателствата за естествените катаклизми.

bermuda_triangle_electronic_fog

Според някой автори електронната мъгла и НЛО са в основата на Бермудския триъгълник

Електронна мъгла

Много хора докладват за отварянето на портали над облаците на океан – странни въртеливи светлини, понякога придружени и от звуци – времеви изкривявания – електромагнитни несъответствия, наречени „електронна мъгла”, която може да предизвика свирепа буря, а от там и изчезването на самолети и кораби. Има нещо мистично в тази мъгла, което придава паранормален вкус.

Нещо необяснимо определено се случва в Атлантическия океан. Оказва се, че тази мистерия датира още от времето на Христофор Колумб и неговият екипаж, които изследват този феномен.

Какво вижда Колумб?

Пре 1492 г. ,по време на първата си експедиция, Христофор Колумб забелязва неизвестна светлина. Това се случва на 11 октомври и е докладвано от някои членове на екипажа на Санта Мария, Пинта и вероятно Нина малко преди пристигането на Гуанахани. Светлината била отбелязана в журнала на Колумб „Животът на адмирала”.

Той описва светлината като „малки восъчни свещи, които се вдигат и издигат и сякаш са индикатор за суша.” Той получава кралско отличие за това, което е видял. Синът му Фердинанд също описва светлината като свещ, която се вдига и спуска. Колумб пише: „Има вероятност никога да не напуснем легендарното море. Компасът ми се държи странно. Морето сякаш има способността да събира неща от целия океан като в басейн.”
Човешка намеса

Човешка грешка

Едно от най-често впряганите обяснения за мистериозните изчезвания на корабите и самолетите в Бермудския триъгълник е човешкият фактор. Независимо дали с умисъл или поради стечение на обстоятелствата, дали заради зла участ или поради липса на опит, хората правят грешки, които често пъти завършват катастрофално и случващото се в Бермудския триъгълник не е изключение.

Например, бреговата охрана посочва липсата на подходящо обучение за почистване на петролни петна в океана като причина за загубата на танкера Л.К. Фог през 1972. Човешката упоритост и твърдоглавие може би са причината за смъртта на бизнесмена Харви Коновър, който плава с яхтата си в окото на бурята северно от Флорида на 1 януари 1958 г. Важно е да се отбележи, че редица от инцидентите остават бе заключителна причина, поради липса на останки, факт цитиран в редица доклади.

Умишлено деяние

Тук можем да говорим за две категории: война и пиратство. Въпреки че теорията на конспирацията може да ни помогне в случая, едва ли някога ще може да се установи точният брой на изчезванията свързани с Втората Световна Война. Смята се например, че загубата на USS циклопите праз 1918, както и корабите Протей и Нерей през Втората световна Война са били причинени от подводници, но в немските доклади не са открити подобни данни.

Известни теории

bermuda_triagnle_UFO

Изчезванията в Бермудския триъгълник се свързват също така с НЛО и изгубения град на Атлантида

Авторите писали за Триъгълника представят редица свръхестествени теории, които да обяснят мистериозните случки. Едно от обясненията хвърля вината върху остатъчни технологии от изгубения континент Атлантида.

Някои автори свързват мистерията на Бермудския триъгълник със скалната формация известна като пътя Бимини, близо до остров Бимини, на Бахамите, който се намира в рамките на Триъгълника.

Последователите на Едгар Кейси свързват неговото предсказание, че Атлантида ще бъде намерена през 1968-69 година именно с намирането на пътя Бимини. Вярващите в тази теория описват формацията като път или друг вид структура със свръхестествен произход.

Други автори свързват явленията с НЛО. Идеята се използва от Стивън Спилбърг във филма му „Близки срещи от третия вид”, в който се описва случая с Полет 19 като намеса на извънземни същества.

Чарлз Берлиц, внук на изтъкнат лингвист и автор на различни допълнителни книги, посветени на аномални явления също е привърженик на теорията за свръхестествена намеса и свързва изчезванията с аномалии или действието на необясними сили.

Най-известните инциденти

Полет 19

Както вече описахме по-горе, Полет 19 е всъщност най-известният случай на изчезнал самолет в областта на Бермудския триъгълник и след него на района започва да се гледа като на място, където се случват необясними събития.

„Мери Селесте”

Мистериозното изоставяне на кораба през 1872 твърде често, но неточно се свързва с Бермудския триъгълник, но всъщност корабът е бил изоставен около бреговете на Португалия. Много теории биват развити през годините, за да се обясни тази мистерия, включително и измама заради застраховката. Вероятно събитието се бърка с потъването на кораб с подобно име Мари Селесте, в областта на Бермуда на 13 септември 1854 г., което се споменава в книгата Потъналите кораби на Бермуда от Дан Берг.

„Елън Остин”

През 1881 г. корабът „Елън Остин” се натъква на изоставена шхуна във водите на Саргасово море. Част от екипажа на „Елън Остин” се премества на другия плавателен съд, за да могат и двата да отплават към Ню Йорк. Според докладите, през нощта шхуната изчезва, като след това се появява, но без спасителния екипаж на борда. Необяснимата случка се повтаря два пъти, сякаш от нищото шхуната поглъща хората, дръзнали да се качат на борда й.

„Циклоп”
bermudski_triagalnik_Ciklopi

„Само Бог и морето знаят какво се е случило с „Циклоп“ „казва президентът Уилсън

Товарният кораб от Военноморския флот на САЩ става един от най-известните в историята със своето мистериозно изчезване. Определен като най-голямата загуба във военната история на Америка, която не е свързана с битка по време на война, загубата на военния кораб, става и част от легендите за Бермудския триъгълник. На 4 март 1918 г. корабът отплава от Барбадос със 306 души екипаж на борда.

Изчезването му никога не се изяснява и до ден днешен се смята, че именно Триъгълник е погълнал кораба заедно с целия екипаж. Как изчезват 306 без следа и това, ако не е мистерия!?

„Теодосия Бур Алстън”

Тоедосия Бур Алстън е била дъщеря на вицепрезидената на САЩ Аарон Бур. Нейното изчезване също се свързва с мистерията на Бермудския триъгълник от Ади-Кент Томас Джефри (1975). Тя е била пасажер на кораба „Патриот”, който пътува от Чарлстън, Южна Каролина към Ню Йорк на 30 декември, 1812 г. и никой никога повече не чува за него. Както възможно пиратство, така и войната от 1812, са част от теориите, които биха могли да обяснят това изчезване.

„Дългъс DC-3”

На 28 декември 1948 самолетът Дългъс DC-3, номер NC16002 изчезва по време на полет от Сан Хуан, Пуерто Рико до Маями. Няма никаква следа нито от самолета, нито от 32-ата пътника на борда. Въпреки че екипажът докладва за технически проблеми по време на полета, по нищо не личи, че никой повече няма да чуе за самолета или за някой от пътниците му.

Въпреки че времето е било спокойно, останките на самолета така и не са открити. Дори и самолетът да е експлодирал, то тогава защо никой не е докладвал за експлозия в района на Флорида. Едно е сигурно, каквото и да се е случило, то е било бързо, неочаквано и фатално.

„SS Marine Sulphur Queen”

Съдбата на танкера следва тази на не един или два кораба попаднали в Бермудския триъгълник. Последната връзка с кораба е на 4 февруари 1963 г., когато 39-членният екипаж потъва в дълбините на Атлантика, близо до Флорида Кийс. Всъщност именно „Marine Sulphur Queen” е първият кораб споменат от Винсънт Гадис пре 1964 в списание „Аргоси”. Въпреки че редица документи обявяват кораба за ненадежден и от там рискът за инциденти по-голям, то все пак мистериозното му изчезване го поставя в графата „необяснимо”.

Извънземна намеса

Една от най-налудничевите теории, свързани с Бермудския триъгълник е тази, че в района има база на извънземни същества, където попадат всички кораби и самолети, изчезнали в адския триъгълник. Според някои именно случващото се там е доказателство за наличието на извънземен живот на нашата планета. През 2014 година круизен кораб докладва за странни оранжеви светлини, наподобяващи НЛО в небето над Бермудският триъгълник.

Светлините изглеждали като ярко светещи лампи с нажежаема жичка, но много по-големи и ярки. Те се появявали и след това изчезвали за секунди. Радарът не бил в състояние да потвърди наличието на самолети в района по това време. На 12 март 2009 г. също така, самолет летящ над Бермудския триъгълник, както и летателните камери забелязват странни светлини над водата, които изглеждат като водовъртеж. Обектът, летящ във въздуха, който предизвикал този водовъртеж не е бил идентифициран.

Подводната зона 51

Сред конспиративните теории свързани с Бермудския триъгълник се нарежда и тази за съществуването на подводна зона 51 или Атлантически подводен център за изследвания и тестове.

Мисията на тази свръхсекретна организация се пази в тайна и всъщност се свързва с Бермудския триъгълник поради експеримента Филаделфия от 1943. Какво точно се случва в тази организация и дали именно нейното съществуване не е причината за мистериозните изчезвания, може би никога няма да разберем.

bermudski_triagalnik_kompas

Дали грешните данни от компасите не водят екипажите към сигурна смърт в Бермудския триъгълник

Смущения в компаса

Именно смущенията в компаса са едно от малкото сигурни неща, които са докладвани при повечето от инцидентите в Бермудския триъгълник. Според някои, това се дължи на аномалии в магнитното поле в района, които водят до фатално объркване на навигационните уреди и съответно до човешки грешки с непредвидим изход. На какво се дължат тези смущения и дали именно районът на Триъгълника е мястото, където са най-осезаеми, бихме могли само да гадаем.

Метанови хидрати

Според някои теории метанът се смята за причина за редица от инциденти в Бермудския триъгълник. Но какво общо би имал метанът с потъването на кораби и падането на самолети? Смята се, че областта е обширен естествен източник на метан. Лабораторните изследвания показват, че мехурчетата, образували се от метан всъщност могат да потопят кораб-макет като намаляват плътността на водата.

В допълнение към това се смята, че изригването на подводни „кални вулкани” прави водата неподходяща за гладко плаване на корабите и те потъват много по-лесно. Предполага се, че метанът може да влияе, както на кораби, така и на самолети.

Бермудски триъгълник: между научните доказателства и мистиката
5 (100%) 3 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *